По-стегнатият бюджет 2023
Асен Василев показа финансов проект без нови великодушни разноски и с хрумвания за стесняване на сивата стопанска система. Ако бюджетът се извърши в тази рамка, България резервира късмет за приемане на еврото от 2025 година Страната ще натрупа нови задължения през идващите три години поради трайните дефицити.
Политическата рецесия, в която беше страната до неотдавна, създаваше риск и държавните финанси да се влошат. С всички последствия от това - да финишират с голям минус, потребност от повече и по-скъп дълг и в последна сметка да сложат завършек на упоритостите на България да одобри еврото в близко време. Представеният от Министерството на финансите план на бюджет за тази година значително тушира тези опасения. Разчетите са за недостиг на касова основа от 2.5% от Брутният вътрешен продукт и 3%, в случай че се счита по европейските правила. Тоест в границите на числовите критерии от Маастрихт. Така най-малко към този момент единственият индикатор, който не покрива България за еврозоната, е този за инфлацията. А очакванията на държавното управление са, че тя ще продължи да се свива, както и че Брюксел ще прави оценка осъществяването на критерия с едно полузатворено око сходно на Хърватия. Балканската страна стана двадесетият член на еврозоната при започване на тази година, а при изчисляването на критерия за ценова непоклатимост Европейска комисия изключи някои страни от сметката.
Асен Василев показа финансов проект без нови великодушни разноски и с хрумвания за стесняване на сивата стопанска система. Ако бюджетът се извърши в тази рамка, България резервира късмет за приемане на еврото от 2025 година Страната ще натрупа нови задължения през идващите три години поради трайните дефицити.
Политическата рецесия, в която беше страната до неотдавна, създаваше риск и държавните финанси да се влошат. С всички последствия от това - да финишират с голям минус, потребност от повече и по-скъп дълг и в последна сметка да сложат завършек на упоритостите на България да одобри еврото в близко време. Представеният от Министерството на финансите план на бюджет за тази година значително тушира тези опасения. Разчетите са за недостиг на касова основа от 2.5% от Брутният вътрешен продукт и 3%, в случай че се счита по европейските правила. Тоест в границите на числовите критерии от Маастрихт. Така най-малко към този момент единственият индикатор, който не покрива България за еврозоната, е този за инфлацията. А очакванията на държавното управление са, че тя ще продължи да се свива, както и че Брюксел ще прави оценка осъществяването на критерия с едно полузатворено око сходно на Хърватия. Балканската страна стана двадесетият член на еврозоната при започване на тази година, а при изчисляването на критерия за ценова непоклатимост Европейска комисия изключи някои страни от сметката.
Сега главната въпросителна е дали новите планове за бюджета са реалистични - екипът на финансовия министър Асен Василев предлага стесняване на някои разноски, само че и, които може и да не се изпълнят.
Едрата картина
Министерството е изготвило плановете си при упования за 1.8% растеж на стопанската система през тази година и средногодишна инфлация 8.7%, т.е. употребява макрорамката на служебния кабинет. Но пък сметките за доходи и разноски са изменени по този начин, че номинално минусът в бюджета се свива до 4.6 милиарда лева за тази година - надалеч по-нисък по отношение на 12-те милиарда, които беше пресметнал кабинетът " Донев ".
Реклама
Оптимизацията е за сметка на предстоящи повече доходи (около 1.33 милиарда лева повече от налози, 830 млн. лева от дивиденти на държавните сдружения и вероятно второ заплащане по проекта за устойчивост) и стесняване на някои разноски - за вложения и за прехрана. От думите на Василев косвено стана ясно, че има още запаси в финансовите разноски (които се свиват с 1.88 милиарда лева.) и евентуално и след редуцирането им някои от тях ще останат неизпълнени до края на годината. А за събиране на повече данъчни доходи ще се разчита и на по-активна работа на приходните организации. Тук рискът е да се залитне в ненужно прилепяне на бизнеса. Голяма част от предложенията за промени в данъчните закони, които са написани в преходните и заключителни разпореждания на проектобюджета, също са в посока ограничение на сивата стопанска система (виж карето).
Извън повече налози Василев разчита да " върже " приходите и като вземе облагата на държавните сдружения под формата на 100% дял, което значи спомагателни към 800 млн. лева - 1.6 милиарда лева за 2022 година, който обаче след направени обезценки пада до 582 млн. В държавния енергиен холдинг има кеш над 2 милиарда лева, само че финансовият министър е подложен в обстановка да не може да изтегли огромна част като дял. Причината е, че холдингът е отписал близо 700 млн. лева дълг на " Булгаргаз ", поради което облагата му за 2022 година спада фрапантно. Василев разпореди инспекции от АДФИ и Национална агенция за приходите, като също така изиска да се забрани правенето на обезценки (което може да се окаже незаконно). Но по какъв начин ще се развие този проблем към този момент не е ясно.
Под въпрос е и второто заплащане по проекта за възобновяване, което е за над 1 милиарда лева България към момента не е изпълнила изискванията за него, а и от Министерството на финансите показват, че защото страната желае предоговаряне на проекта, е допустимо закъснение и по тази линия.
От друга страна, България счита по друго перо - към този момент платените обезщетения за ток към бизнеса. Тази смяна ще върне въпросната сума за прилагане от страната.
Реклама
" Нестабилната външноикономическа среда и по-конкретно световната наклонност за към момента висока инфлация и съществено закъснение в икономическата интензивност през 2023 година и умерено възобновяване в средносрочен небосвод съставляват значителен риск за осъществяване на бюджетната прогноза. Ефектите могат да се проявят както във връзка с приходите, по този начин и на разноските ", се показва в тригодишната бюджетна прогноза на ведомството на Василев. Като риск специалистите показват и по-бързо от предстоящото нарастване на главните лихвени проценти. Това би могло да докара до рефинансиране на държавния дълг при по-неблагоприятни условия. Този риск обаче е много по-умерен. Изчисленията са, че държавният дълг към края на 2023 година ще нарасне до към 40.6 милиарда лева, или 23% от Брутният вътрешен продукт. Номиналното нарастване е с близо 4.5 милиарда лева по отношение на равнището от края на 2022 година За тази година е плануван нов дълг от 7.5 милиарда лева, като в него са включени и 2.9 милиарда лева от облигациите, издадени през януари на интернационалните пазари. Остатъкът от към 4.6 милиарда лева ще се употребява за покриване на недостига.
Погледнати в малко по-дългосрочен проект, държавните финанси ще продължат да са на минус през идващите най-малко няколко години. А това значи и още дълг. Очакванията са той да доближи 60 милиарда лева към края на 2025 година (или 29% от БВП), а разноските по обслужването му ще набъбнат с 1 милиарда лева
Кой печели и кой губи
Разходите на страната тази година ще надвишават 74 милиарда лева, което е 40.1% от упования Брутният вътрешен продукт. Ако се направи съпоставяне с бюджет 2022 - приходите са планувани да набъбнат със 7.2%, а разноските - с 12%. Значително нарастване - от 17.7% (или по-високо от инфлацията), има при разноските за обществени прехвърляния, най-много заради повишаване на заплащанията за пенсии и увеличението на компенсациите и помощите за семействата.
Общините - поради идните кметски избори - също не са подминати - плануваните разноски за тях номинално са с 1.6 милиарда лева повече по отношение на предходната година. Отделно - по бюджета на районното министерство са планувани и средства за обезпечаване на финансирането на втория стадий на общинските обекти. Миналата година по тази линия бяха планувани 400 млн. лева За тази обаче се прецизира: " Средствата ще се дават на база в действителност осъществени разноски от общините. "
Политическата рецесия, в която беше страната до неотдавна, създаваше риск и държавните финанси да се влошат. С всички последствия от това - да финишират с голям минус, потребност от повече и по-скъп дълг и в последна сметка да сложат завършек на упоритостите на България да одобри еврото в близко време. Представеният от Министерството на финансите план на бюджет за тази година значително тушира тези опасения. Разчетите са за недостиг на касова основа от 2.5% от Брутният вътрешен продукт и 3%, в случай че се счита по европейските правила. Тоест в границите на числовите критерии от Маастрихт. Така най-малко към този момент единственият индикатор, който не покрива България за еврозоната, е този за инфлацията. А очакванията на държавното управление са, че тя ще продължи да се свива, както и че Брюксел ще прави оценка осъществяването на критерия с едно полузатворено око сходно на Хърватия. Балканската страна стана двадесетият член на еврозоната при започване на тази година, а при изчисляването на критерия за ценова непоклатимост Европейска комисия изключи някои страни от сметката.
Асен Василев показа финансов проект без нови великодушни разноски и с хрумвания за стесняване на сивата стопанска система. Ако бюджетът се извърши в тази рамка, България резервира късмет за приемане на еврото от 2025 година Страната ще натрупа нови задължения през идващите три години поради трайните дефицити.
Политическата рецесия, в която беше страната до неотдавна, създаваше риск и държавните финанси да се влошат. С всички последствия от това - да финишират с голям минус, потребност от повече и по-скъп дълг и в последна сметка да сложат завършек на упоритостите на България да одобри еврото в близко време. Представеният от Министерството на финансите план на бюджет за тази година значително тушира тези опасения. Разчетите са за недостиг на касова основа от 2.5% от Брутният вътрешен продукт и 3%, в случай че се счита по европейските правила. Тоест в границите на числовите критерии от Маастрихт. Така най-малко към този момент единственият индикатор, който не покрива България за еврозоната, е този за инфлацията. А очакванията на държавното управление са, че тя ще продължи да се свива, както и че Брюксел ще прави оценка осъществяването на критерия с едно полузатворено око сходно на Хърватия. Балканската страна стана двадесетият член на еврозоната при започване на тази година, а при изчисляването на критерия за ценова непоклатимост Европейска комисия изключи някои страни от сметката.
Сега главната въпросителна е дали новите планове за бюджета са реалистични - екипът на финансовия министър Асен Василев предлага стесняване на някои разноски, само че и, които може и да не се изпълнят.
Едрата картина
Министерството е изготвило плановете си при упования за 1.8% растеж на стопанската система през тази година и средногодишна инфлация 8.7%, т.е. употребява макрорамката на служебния кабинет. Но пък сметките за доходи и разноски са изменени по този начин, че номинално минусът в бюджета се свива до 4.6 милиарда лева за тази година - надалеч по-нисък по отношение на 12-те милиарда, които беше пресметнал кабинетът " Донев ".
Реклама
Оптимизацията е за сметка на предстоящи повече доходи (около 1.33 милиарда лева повече от налози, 830 млн. лева от дивиденти на държавните сдружения и вероятно второ заплащане по проекта за устойчивост) и стесняване на някои разноски - за вложения и за прехрана. От думите на Василев косвено стана ясно, че има още запаси в финансовите разноски (които се свиват с 1.88 милиарда лева.) и евентуално и след редуцирането им някои от тях ще останат неизпълнени до края на годината. А за събиране на повече данъчни доходи ще се разчита и на по-активна работа на приходните организации. Тук рискът е да се залитне в ненужно прилепяне на бизнеса. Голяма част от предложенията за промени в данъчните закони, които са написани в преходните и заключителни разпореждания на проектобюджета, също са в посока ограничение на сивата стопанска система (виж карето).
Извън повече налози Василев разчита да " върже " приходите и като вземе облагата на държавните сдружения под формата на 100% дял, което значи спомагателни към 800 млн. лева - 1.6 милиарда лева за 2022 година, който обаче след направени обезценки пада до 582 млн. В държавния енергиен холдинг има кеш над 2 милиарда лева, само че финансовият министър е подложен в обстановка да не може да изтегли огромна част като дял. Причината е, че холдингът е отписал близо 700 млн. лева дълг на " Булгаргаз ", поради което облагата му за 2022 година спада фрапантно. Василев разпореди инспекции от АДФИ и Национална агенция за приходите, като също така изиска да се забрани правенето на обезценки (което може да се окаже незаконно). Но по какъв начин ще се развие този проблем към този момент не е ясно.
Под въпрос е и второто заплащане по проекта за възобновяване, което е за над 1 милиарда лева България към момента не е изпълнила изискванията за него, а и от Министерството на финансите показват, че защото страната желае предоговаряне на проекта, е допустимо закъснение и по тази линия.
От друга страна, България счита по друго перо - към този момент платените обезщетения за ток към бизнеса. Тази смяна ще върне въпросната сума за прилагане от страната.
Реклама
" Нестабилната външноикономическа среда и по-конкретно световната наклонност за към момента висока инфлация и съществено закъснение в икономическата интензивност през 2023 година и умерено възобновяване в средносрочен небосвод съставляват значителен риск за осъществяване на бюджетната прогноза. Ефектите могат да се проявят както във връзка с приходите, по този начин и на разноските ", се показва в тригодишната бюджетна прогноза на ведомството на Василев. Като риск специалистите показват и по-бързо от предстоящото нарастване на главните лихвени проценти. Това би могло да докара до рефинансиране на държавния дълг при по-неблагоприятни условия. Този риск обаче е много по-умерен. Изчисленията са, че държавният дълг към края на 2023 година ще нарасне до към 40.6 милиарда лева, или 23% от Брутният вътрешен продукт. Номиналното нарастване е с близо 4.5 милиарда лева по отношение на равнището от края на 2022 година За тази година е плануван нов дълг от 7.5 милиарда лева, като в него са включени и 2.9 милиарда лева от облигациите, издадени през януари на интернационалните пазари. Остатъкът от към 4.6 милиарда лева ще се употребява за покриване на недостига.
Погледнати в малко по-дългосрочен проект, държавните финанси ще продължат да са на минус през идващите най-малко няколко години. А това значи и още дълг. Очакванията са той да доближи 60 милиарда лева към края на 2025 година (или 29% от БВП), а разноските по обслужването му ще набъбнат с 1 милиарда лева
Кой печели и кой губи
Разходите на страната тази година ще надвишават 74 милиарда лева, което е 40.1% от упования Брутният вътрешен продукт. Ако се направи съпоставяне с бюджет 2022 - приходите са планувани да набъбнат със 7.2%, а разноските - с 12%. Значително нарастване - от 17.7% (или по-високо от инфлацията), има при разноските за обществени прехвърляния, най-много заради повишаване на заплащанията за пенсии и увеличението на компенсациите и помощите за семействата.
Общините - поради идните кметски избори - също не са подминати - плануваните разноски за тях номинално са с 1.6 милиарда лева повече по отношение на предходната година. Отделно - по бюджета на районното министерство са планувани и средства за обезпечаване на финансирането на втория стадий на общинските обекти. Миналата година по тази линия бяха планувани 400 млн. лева За тази обаче се прецизира: " Средствата ще се дават на база в действителност осъществени разноски от общините. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ