Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете

Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете в новото държавно управление. Разговаряме за философията на бюджет 2022 и неговата визия за икономическата политика на страната в миг, в който първият независимо направен финансов проект на новото ръководещо болшинство е на финалната права в Народното събрание. През тази година страната възнамерява да преразпредели над 44% от Брутният вътрешен продукт, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на недостиг (5.9 милиарда лева, или 4.1% от БВП), който ще бъде затрупан с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 милиарда лева, от тях 3 мрлд. лева са за рефинансиране на падежиращи излъчвания и за задачата страната ще излезе и на интернационалните пазари. Затова и главните рецензии към бюджет 2022 са, че излишно се разхлабва финансовата политика на страната, като се усилват настоящите разноски, които по-късно при потребност се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е обвързван с желанието на България да одобри еврото през 2024 година - в случай че дефицитът излезе отвън Маастрихтските критерии или през разходната си политика страната в допълнение ускори така и така високата инфлация. Другият противоречив миг е решението за растеж на оптималния застрахователен предел на 3400 лева и на сумата, върху която би трябвало да заплащат осигуровки земеделските производители - с 270 лева до 710 лева от 1 април. Бюджет 2022 залага и 35% растеж на разноските за вложения, само че тук упованията са, че няма време плановете да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вид на бюджета за тази година - държавното управление се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на ръководещите и вероятно промени. Интервюто е взето в понеделник, преди Русия да влезе в Украйна. По време на дебатите по бюджета казахте, че изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години в действителност е повода България да изостава от всички останали страни в Европейския съюз и района. Защо? Не е ли казусът в слабите институции и корупцията?
Слабите институции и корупцията несъмнено са доста сериозен проблем, защото те понижават успеваемостта на вложенията - и обществените, и частните вложения. Но, въпреки това, това, на което бяхме очевидци последните 15 години, е незадоволително обществени вложения в сериозна инфраструктура. Какво имам поради? Една от аргументите за изоставането на Северозападния регион е, че той към момента е откъснат чисто физически от останалата част на България и света. Имаме сривове в опазването на здравето заради липса на благоприятни условия. Това, което турците направиха, работейки с " Джон Хопкинс ", е да усвоят всички нови способи на лекуване, да вземем за пример в раковите болести. При нас този трансфер на познания и задържане на фрагменти не се случи, включително и съоръжение на нови лечебни заведения. Имаме закъснение в инфраструктурата в железопътния превоз. Виждате по какъв начин развиването на метрото в София прави града прелъстителен.

През последните 10 - 15 години ние инвестирахме в границите на парите, които са контрактувани от Европа, със относително минимално национално съфинансиране. Изисква се 20% и ние даваме 20%. В селското стопанство националното съфинансиране беше на минималната ставка 15%, което лимитира опцията на правене на политики, които да са наши, които да не идват непосредствено от Брюксел. Позволената ставка е 60% съфинансиране в селското стопанство. И доста от страните, които са сполучливи в плодове, зеленчуци, национални политики и по този начин нататък, употребяват цялата разрешена ставка от 60% съфинансиране и го насочват към съответни стратегии. Това, което ние залагаме за идващия програмен интервал, който стартира от 1 януари следващата година, в действителност е да използваме цялостното национално съфинансиране, а не минималната ставка. И това да не влагаме национални средства отвън екзистенц-минимума съгласно мен е един от факторите за закъснение на икономическото развиване. Разбира се, в случай че нямаме естествени институции, правосъдна система и така нататък, може би е по-добре, че не сме ги създали тези вложения, защото не е ясно какъв брой ефикасни са щели да бъдат. Но това, че нямаме добра институционална рамка, не е опрощение за това да не вършим вложенията.
Реклама Казахте, че готвите четиригодишна капиталова стратегия. На какъв стадий е тя и с какви средства ще се прави?
- Да, особено за инфраструктурната стратегия плановете към този момент са набелязани от Министерството на превоза и Министерството на районното развиване. Има първичен лист планове, който се уточни и остойностява, като концепцията е там да работим извънредно доста с интернационалните финансови институции тъкмо с цел да избегнем проблемите с националните институции и тяхната уязвимост.
Да работите с тях като мениджъри на плановете или и като източници на финансиране?
- Като същински сътрудник, тъй че плановете да се случат. Мисля, че никой в България не би протестирал да имаме немски пътища, издигнати по немски стандарти.

А средствата за тази стратегия разнообразни ли са от това, което е заделено като финансови разноски в бюджета?

- Разходите в министерството на районното развиване са за настоящ ремонт, поддръжка, поправки на съществени сектори и дотъкмяване на започнатите сектори. В момента, в който тази стратегия бъде остойностена и е ясно тъкмо по какъв начин ще се случи, ще бъде заложена най-вероятно в актуализацията.
Реклама И защото досега бюджетът по-скоро наподобява като разпределяне на пари на всички недоволни - ще забележим ли с актуализацията някакви политики вид промяна?
- Ами в случай че погледнете средствата в бюджета, те не са разпределяне на пари, няма нарастване на калпак, по този начин да се каже. Голяма част от митингите против бюджета са тъкмо тъй като няма нарастване на калпак. Където са дадени спомагателни средства за дадена система, те се дават на планов принцип против ясни резултати. Или против явен ангажимент да се правят избрани действия в тази система. С актуализацията чакаме да бъдат направени много по-големи промени, надлежно те да бъдат финансово обезпечени, само че главните параметри - недостиг, дълг и по този начин нататък, не считаме да ги променяме. Данъчната политика също би трябвало да остане непроменена.
В кои браншове да чакаме промени, в каква посока?
- Всички сътрудници работят. Въпросът е какъв брой бързо и в кои браншове ще могат да се оправят. Примерно имахме среща със синдиката на огнеборците. В момента, в който е ясна визията каква пожарна ще градим, тя какви резултати ще донесе на обществото, какви са стъпките, с цел да стигнем до там, с времеви график, се изготвя финансов проект. И към този момент това отключва съответните средства за структурни промени. За тази цел има заделени 200 милиона плюс в допълнение още към стотина милиона, които могат да бъдат отключени още преди актуализацията.
Кои съгласно вас са рисковете пред стопанската система и фиска през тази година?
- Най-големият риск е дали ще има война в Украйна (интервюто е взето преди тя да стартира - бел. ред). Ако има боен спор в Украйна, изключително в случай че той е по-продължителен и по-голям, това ще докара до наказания, от една страна, и най-вероятно до забележителен растеж на цените на петрола. От друга страна, това би сложило на тестване освен българската и европейските стопански системи, само че и всички проекти за инфлация, напредък и по този начин нататък ще би трябвало да бъдат преразгледани.
Посока инфлация нагоре, напредък надолу?
- Зависи от реакцията на Русия. Зависи от ответната реакция на Съединени американски щати и на Европа. Давам ви образец - в случай че избухне боен спор и Русия ограничи продажбите на нефт на интернационалните пазари, цените ще се вдигнат. В същото време към този момент сме виждали в предишното по какъв начин Съединени американски щати отварят стратегическия си запас и цените падат. Така че е доста мъчно предвидимо какво ще се случи на интернационалните пазари, преди да забележим първичните реакции в един подобен спор.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Климат 1 Градове 2 Енергетика 3 Право Реклама
Що се отнася до инфлацията - и преди бях споделил, че се чака март-април да бъде пикът на инфлацията. След април ЕЦБ най-вероятно ще върви към стягане на предлагането на парична маса, повишение на лихвените проценти и надлежно това ще овладее инфлацията и в Европа, и при нас. При нас по този начин или другояче шоковата инфлация в енергоизточниците към този момент се случи, тъй че по-скоро там се чака усмиряване. Плановете са да се направи сегмент на енергийния пазар, който да заключи дълготрайни контракти - 12-месечни, 24-месечни контракти. Така че да е ясно какви ще бъдат енергийните цени най-малко на електрическата енергия и това да успокои надлежно и производителите, а и жителите.
Тоест съгласно вас към момента инфлацията средногодишно може да е под 10% тази година?
- О, сигурно ще е под 10, в случай че нямаме доста сериозен спор в Украйна или някаква друга голяма рецесия, няма по какъв начин да достигнем средногодишно равнище над 10%.
Казахте, че евентуално и ЕЦБ върви към повишение на лихвите. Как това ще се отрази на цената на финансиране на България?
Цената за финансиране е към момента ниска, само че кардинално колкото по-рано издадем облигационните излъчвания, които са нужни за тази година, толкоз по-добре. Очакваме повишение на съществени лихвени проценти и от там надлежно по-високи лихви.
Все още ли смятате, че България ще извършва Маастрихтските критерии от позиция на желанието на страната да одобри еврото през 2024 г?
- Да, главните параметри са по този начин заложени.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване