Асен Митев – Алехандро: Детската ми мечта е роля в киното
Асен Митев, прочут още като Алехандро, преди две седмици завоюва купата Менхънт България 2018 и към този момент би трябвало да е на път за далечна Австралия, в Голд Кост, където от 26 ноември до 2 декември текат международните финали на най-престижния мъжки конкурс за хубост – „ Менхънт интернешънъл “. Настоящият фитнес инструктор и модел беше един от най-одумваните участници в риалити формата „ Фермата ” през 2015 година Разговаряме с него малко преди да отлети за страната на кенгуруто.
– Казвате се Асен Митев, за какво ви назовават Алехандро?
– В близкото си минало в продължение на 6-7 години работих в мъжки танцови обединения, всеки имаше театрален псевдоним, най-често фиктивен от самия него, с цел да се усеща по-добре и изиграе своята роля, когато го показват пред публиката. Все отново, трябваше да има лека тайнственост и разграничение от същинската персона, която се крие зад псевдонима. “Алехандро ” идва от песента на Лейди Гага, която по това време беше огромен шлагер. Въпреки че към този момент от близо 3 години не танцувам, псевдонимът „Алехандро“ вечно ще остане част от мен.
– Разкажете за себе си. Какво сте учили? Какво работите сега?
– Роден съм в София, на 27 години, зодия Лъв. От 1 до 12 клас приключих сполучливо съветската влиятелна езикова гимназия 133-то СУ „ Александър Сергеевич Пушкин ” с съветски и британски език. След това продължих да изучавам година и половина в Portsmouth University (София) маркетинг и мениджмънт, след това се премeстих със същата компетентност в различен влиятелен британски университет с клон в България, а имено Sheffield University. Поради това, че по едно и също време работех и обръщах огромно внимание на участията и тренировките в залата, губех тласък и интерес от написаното на хартия и по този начин и не съумях да завърша. Не скърбя, че не съм го направил, тъй като, когато нещо не му е било писано на човек, Вселената намира метод да промени пътя му. И противоположното, когато на човек му е писано, каквито и да са компликациите, пътят му ще бъде осветлен от Господ и нещото ще се случи! Казвам всичко това, тъй като няколко години работих като фитнес инстуктор, а сега се занимавам тъкмо с това, което желая. Много съм благополучен, че сбъднах една моя фантазия, а тя е да имам личен бизнес – фитнес клуб, който с моите съдружници развиваме сполучливо.
– Как стигнахте до „ Фермата “? Кое тестване ви беше най-трудно там?
– До „Фермата“ стигнах посредством кастинг, всред 10 хиляди претенденти бях определен да вземам участие. Това беше огромна наслада за мен, тъй като 3 години преди този момент бях кандидатствал за „ Сървайвър ” и от 12 хиляди индивида бях останал в последните 15 мъже, само че не бях утвърден, което беше огромно отчаяние за мен, защото още от първия път, когато видях играта, желаех да съм в нея, да се състезавам и да оставам жив! Понеже стопираха излъчването му още идната година, аз открих различен вид във „ Фермата ”. Най-трудно там ми беше гладът и неналичието на игри и надпревари.
– Визитката ви във „ Фермата “ беше много скандална – злоупотребявали сте с марихуана, правили сте разхвърлян секс, плащали са ви след него. Това истина ли е, или го казахте в името на шоуто?
– Относно визитката ми, не съм „ Аз ” в цялата си същина, може в действителност да съм правил част от нещата, с цел да бъда по-интересен, само че през днешния ден не бих ги споделил по подобен противен метод и на висок глас. Определено съм пораснал много от този момент и не бих желал да тъпча едни и същи изстинали топици. По-важното е, че моите близки и другари ме познават като човек.
– Получавали ли сте в миналото недвусмислени оферти от дами? А от господа?
– Разбира се, че съм получавал недвусмислени оферти и от двата пола. Няма неприятно в това, само че въпреки всичко аз съм мъж и е много по-приятно да бъдеш харесван от дами. На другото в никакъв случай не съм обръщал внимание, не ми е било прелестно и съм гледал с подигравка. Днес просто не обръщам внимание, същински значимите хора са в живота ми, а не в интернет!
– Как протича подготовката ви за „ Менхънт интернешънъл “?
– Подготовката ми за международния конкурс не минава по планувания от мен метод. За жал, след състезанието в София се разболях. Има ги тези неща в живота, не всичко е по проект от време на време. Това, което в действителност ме тревожи, е лимитираното време, с което разполагам за подготовка. Въпреки всичко ще дам всичко от себе си, с цел да показва мен и страната си по най-подобаващ метод! За мен това е приоритет!
– Какви са упованията за представянето ви в Австралия? Смятате ли, че един подобен конкурс дава късмет да измененията живота си?
– Определено „ Менхънт интернешънъл ” е голям конгрес, събиращ погледите на огромни фешън марки от целия свят. Това е огромен трамплин за човек с качества в тази сфера. Ще бъда щастлив, в случай че един ден получа предложение за хубава роля във филм, защото не укривам, че това ми е друга детска фантазия!
– Какви проекти имате за себе си в по-близко и по-далечно бъдеще?
– Не желая да разделям живота на близко и далечно бъдеще, то е едно и единствено от индивида зависи дали нещата ще се случат в този момент, или след доста години. Разбира се, има и такива, които изискват самообладание и неизменност. Ако желаете да приказваме съответно, бленувам за още по-голям нравствен и финансов комфорт, бленувам за щастливо семейство с две деца, стойностна жена до себе си и още по-непремирима жадност за живот.
– Как стои въпросът с девойките, несъмнено ви се натискат?
– Определено мога да кажа, че съм прелъстителен за женската публика. Има случаи, в които дамите първи са правили крачката към мен, дори в множеството случаи е по този начин. Определено не съм от този вид нахални мъже, който ще стартира да смъква звезди на дамата и да й приказва заучени изречения, не че не го умея, само че не е в кръвта ми. Това доста хора може би ще одобряват като срамежливост, нерешителност, само че аз бих го нарекъл по-високо равнище.
– Всъщност, имате ли другарка?
– Стигнахме до въпроса с гаджетата, единствено с цел да ви отчайвам и да кажа, че сега нямам сериозна връзка. Да, за жалост, постоянно хората, които имат огромен избор, са сами. Не се усещам уединен, в противен случай, имам точните хора, които ме обичат. Щастлив съм от живота и от това, което върша, рано или късно и това ще пристигна.
Надежда Захариева: Не мисля за гибелта, а за живота
Малцинството, което не познава финансови рецесии, има сметка да поддържа болшинството в положение на духовна рецесия, с цел да го манипулира по-лесно, уверена е поетесата
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 година в Радово, Трънско – селото на татко й, само че е израснала в Сандански, където през 1928 година се преселва фамилията на майка й – бежанци от Егейска Македония. Има шест сестри и един брат.
Завършила е френска лингвистика в София. През 1964 година се омъжва за най-прочувствения лирик в актуалната ни лирика – Дамян Дамянов, ражда му три деца и в продължение на 35 години е негова опора, брачна половинка и вдъхновителка. Самата тя е създател на доста обичани песни като „ Може би “ на група „ Сигнал “, „ Разпилей ме ти цялата “ на Лили Иванова и „ Любовта е “ на Хайгашод Агасян. Надежда Захариева написа текстове за песни на редица фолк-изпълнители. По време на съдружното ръководство на Сергей Станишев е зам. министър на културата.
– Г-жо Захариева, от дълго време не сме ви виждали в общественото пространство. С какво се занимавате сега?
– Не пребивавам затворено. Всеки ден „ публиката “, която пътува с градския превоз, може да ме види било в рейс, било в трамвай, било в метрото… Аз съм най-обикновен човек и повеждам най-обикновен живот. Както се знае, към този момент съм и баба на двама внука. Преди време се пошегувах, че съм „ баба на повикване “. Все по-рядко се постанова да оказвам помощ, само че наложи ли се, се откомандировам. Председател съм на настоятелството на Народно читалище „ Д-р Петър Берон – 1926 “. Домакин съм на литературния салон към читалището, който сме нарекли „ Литературна гостоприемница “. Пътувам из страната на срещи с читатели. С артиста Александър Александров – Алекс гостуваме на пенсионерски клубове и на читалища с музикално-поетичния театър „ Балсам за душата “. Както се майтапим ние, пенсионерите, още съм на личен ход и на съвсем обща храна, тъй че с публиката, с която живеем на един етаж на живота, се срещам доста постоянно.
– Една от тематиките във вашите книги е Любовта. Има ли обич сред хората през днешния ден или всичко е сведено до материалното?
– Любовта към индивида – безусловната обич, която приема другия подобен, какъвто е, е съществена цел на моя живот. Без тази безусловна обич, онази, по която въздишат, апелирам читателките да ме извинят, най-вече дамите, се оказва много краткотрайна… Ще си призная нещо – не съм чела най-прочутите любовни романи. Нито „ Отнесени от вихъра “, нито „ Брулени хълмове “, нито „ Вечната Амбър “. Когато моите съученички пееха остарели градски песни, аз четях класическа западноевропейска литература. Звучи като фукане, само че е самата истина. Впрочем, благодаря на Съдбата, че ме отърва от фантазиите за някаква невероятна обич и конфликтът с действителната реалност не съумя да ме разочарова тотално и съдбовно. Що се отнася до „ материалното “, във време, в което правят оценка индивида единствено по това, което има, не е чудно, че и Любовта има някои материални съображения. Когато човек се изправи пред избора да има или да бъде, нормално избира да има.
– Коя рецесия е по-голяма – духовната или финансовата?
– Мисля, че са обусловени една от друга. Като яйцето и кокошката са. И мисля още, че малцинството, което не познава финансови рецесии, има сметка да поддържа болшинството в положение на духовна рецесия, с цел да го манипулира по-лесно.
– Къде са българските интелектуалци през днешния ден? Нямате ли възприятието, че са абдикирали от отговорността да сплотяват нацията?
– Нямам никакво съображение да кажа, че са абдикирали. Просто политическият звук надвиква гласовете им.
– Какво намирате за най-типично в нашия народен метод на мислене?
– Комплексирани сме – или се разгласяваме за най-лошите, или за най-великите. А сме индивиди като индивиди – и с неприятни, и с положителни страни.
– Съпругът ви Дамян Дамянов от какво го болеше и какво го нараняваше най-вече?
– Болеше го, че има небогати и богати. А го нараняваше всичко. Казвала съм – душите на хората като него са като гола рана. И да я погалиш, боли… Но това е дълъг диалог. Не му е тук мястото.
– Написахте доста текстове за родните попфолк реализатори, за което получихте много рецензии. Нараняваха ли ви тези нападки?
– Знаете националната сентенция: „ Кучето скача съгласно тоягата “. След 10 ноември фамилията ни изпадна в тежка финансова рецесия. Дамян написа: “Все мечтах да остана дрипльо, / най-малко тая фантазия ми се сбъдна “. Сбъдна му се. 10 години здравето му увисвам на косъм. По едно време продавах книги. Трябваше да не присъствам от къщи. Всяка нощ сънувах, че на Дамян, извинявайте за думата, му се пикае… Потърсиха ме артисти от попфолка. Започнах да пиша за тях. Не се срамя, че съм писала. С изключение на няколко по-глупави текста, пишех любовни балади. Някои хора взеха решение вероятно, че получавам доста пари. И ме наградиха с какви ли не… плюнки. Срам ме е да призная за какви дребни еднократни суми си „ издоявах мозъка “. Но алтернативата беше: „ А я никак “…
– Претърпяхте тежка интервенция. Вярвате ли, че Бог ни оказва помощ в огромните тествания?
– Много здравословни инциденти съм имала. На всички ни е „ писано “ да напуснем този свят. Надявам се да е по-нататък. Както споделяше майка ми, когато се безпокояхме за здравето й: „ И в миша дупка да се скрия, гибелта ще ме откри “. Затова не мисля за гибелта, а за живота.
И още…
Кобилкина се снима бременна
Берба „ вижда “ в човешките души
Весела Нейнски претърпяла 4 интервенции
Ива Давидова скрито се омъжи
Бал в Лондон събра родния и английския хайлайф
Д-р Хаус е пълководец на Ордена на Британската империя
Мъжете се заразяват по-често с ХИВ
Лазер реставрира картини и обезкосмява
„ Кралицата на писъка ” Джейми Лий Къртис: Аз съм невероятна страхливка
Христо Стоянов: Аз нямам спонсори, имам читатели
Елин Пелин получава помилван на дълга, вместо пари в брой
Силата на проклятието
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 28 НОЕМВРИ!
– Казвате се Асен Митев, за какво ви назовават Алехандро?
– В близкото си минало в продължение на 6-7 години работих в мъжки танцови обединения, всеки имаше театрален псевдоним, най-често фиктивен от самия него, с цел да се усеща по-добре и изиграе своята роля, когато го показват пред публиката. Все отново, трябваше да има лека тайнственост и разграничение от същинската персона, която се крие зад псевдонима. “Алехандро ” идва от песента на Лейди Гага, която по това време беше огромен шлагер. Въпреки че към този момент от близо 3 години не танцувам, псевдонимът „Алехандро“ вечно ще остане част от мен.
– Разкажете за себе си. Какво сте учили? Какво работите сега?
– Роден съм в София, на 27 години, зодия Лъв. От 1 до 12 клас приключих сполучливо съветската влиятелна езикова гимназия 133-то СУ „ Александър Сергеевич Пушкин ” с съветски и британски език. След това продължих да изучавам година и половина в Portsmouth University (София) маркетинг и мениджмънт, след това се премeстих със същата компетентност в различен влиятелен британски университет с клон в България, а имено Sheffield University. Поради това, че по едно и също време работех и обръщах огромно внимание на участията и тренировките в залата, губех тласък и интерес от написаното на хартия и по този начин и не съумях да завърша. Не скърбя, че не съм го направил, тъй като, когато нещо не му е било писано на човек, Вселената намира метод да промени пътя му. И противоположното, когато на човек му е писано, каквито и да са компликациите, пътят му ще бъде осветлен от Господ и нещото ще се случи! Казвам всичко това, тъй като няколко години работих като фитнес инстуктор, а сега се занимавам тъкмо с това, което желая. Много съм благополучен, че сбъднах една моя фантазия, а тя е да имам личен бизнес – фитнес клуб, който с моите съдружници развиваме сполучливо.
– Как стигнахте до „ Фермата “? Кое тестване ви беше най-трудно там?
– До „Фермата“ стигнах посредством кастинг, всред 10 хиляди претенденти бях определен да вземам участие. Това беше огромна наслада за мен, тъй като 3 години преди този момент бях кандидатствал за „ Сървайвър ” и от 12 хиляди индивида бях останал в последните 15 мъже, само че не бях утвърден, което беше огромно отчаяние за мен, защото още от първия път, когато видях играта, желаех да съм в нея, да се състезавам и да оставам жив! Понеже стопираха излъчването му още идната година, аз открих различен вид във „ Фермата ”. Най-трудно там ми беше гладът и неналичието на игри и надпревари.
– Визитката ви във „ Фермата “ беше много скандална – злоупотребявали сте с марихуана, правили сте разхвърлян секс, плащали са ви след него. Това истина ли е, или го казахте в името на шоуто?
– Относно визитката ми, не съм „ Аз ” в цялата си същина, може в действителност да съм правил част от нещата, с цел да бъда по-интересен, само че през днешния ден не бих ги споделил по подобен противен метод и на висок глас. Определено съм пораснал много от този момент и не бих желал да тъпча едни и същи изстинали топици. По-важното е, че моите близки и другари ме познават като човек.
– Получавали ли сте в миналото недвусмислени оферти от дами? А от господа?
– Разбира се, че съм получавал недвусмислени оферти и от двата пола. Няма неприятно в това, само че въпреки всичко аз съм мъж и е много по-приятно да бъдеш харесван от дами. На другото в никакъв случай не съм обръщал внимание, не ми е било прелестно и съм гледал с подигравка. Днес просто не обръщам внимание, същински значимите хора са в живота ми, а не в интернет!
– Как протича подготовката ви за „ Менхънт интернешънъл “?
– Подготовката ми за международния конкурс не минава по планувания от мен метод. За жал, след състезанието в София се разболях. Има ги тези неща в живота, не всичко е по проект от време на време. Това, което в действителност ме тревожи, е лимитираното време, с което разполагам за подготовка. Въпреки всичко ще дам всичко от себе си, с цел да показва мен и страната си по най-подобаващ метод! За мен това е приоритет!
– Какви са упованията за представянето ви в Австралия? Смятате ли, че един подобен конкурс дава късмет да измененията живота си?
– Определено „ Менхънт интернешънъл ” е голям конгрес, събиращ погледите на огромни фешън марки от целия свят. Това е огромен трамплин за човек с качества в тази сфера. Ще бъда щастлив, в случай че един ден получа предложение за хубава роля във филм, защото не укривам, че това ми е друга детска фантазия!
– Какви проекти имате за себе си в по-близко и по-далечно бъдеще?
– Не желая да разделям живота на близко и далечно бъдеще, то е едно и единствено от индивида зависи дали нещата ще се случат в този момент, или след доста години. Разбира се, има и такива, които изискват самообладание и неизменност. Ако желаете да приказваме съответно, бленувам за още по-голям нравствен и финансов комфорт, бленувам за щастливо семейство с две деца, стойностна жена до себе си и още по-непремирима жадност за живот.
– Как стои въпросът с девойките, несъмнено ви се натискат?
– Определено мога да кажа, че съм прелъстителен за женската публика. Има случаи, в които дамите първи са правили крачката към мен, дори в множеството случаи е по този начин. Определено не съм от този вид нахални мъже, който ще стартира да смъква звезди на дамата и да й приказва заучени изречения, не че не го умея, само че не е в кръвта ми. Това доста хора може би ще одобряват като срамежливост, нерешителност, само че аз бих го нарекъл по-високо равнище.
– Всъщност, имате ли другарка?
– Стигнахме до въпроса с гаджетата, единствено с цел да ви отчайвам и да кажа, че сега нямам сериозна връзка. Да, за жалост, постоянно хората, които имат огромен избор, са сами. Не се усещам уединен, в противен случай, имам точните хора, които ме обичат. Щастлив съм от живота и от това, което върша, рано или късно и това ще пристигна.
Надежда Захариева: Не мисля за гибелта, а за живота
Малцинството, което не познава финансови рецесии, има сметка да поддържа болшинството в положение на духовна рецесия, с цел да го манипулира по-лесно, уверена е поетесата
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 година в Радово, Трънско – селото на татко й, само че е израснала в Сандански, където през 1928 година се преселва фамилията на майка й – бежанци от Егейска Македония. Има шест сестри и един брат.
Завършила е френска лингвистика в София. През 1964 година се омъжва за най-прочувствения лирик в актуалната ни лирика – Дамян Дамянов, ражда му три деца и в продължение на 35 години е негова опора, брачна половинка и вдъхновителка. Самата тя е създател на доста обичани песни като „ Може би “ на група „ Сигнал “, „ Разпилей ме ти цялата “ на Лили Иванова и „ Любовта е “ на Хайгашод Агасян. Надежда Захариева написа текстове за песни на редица фолк-изпълнители. По време на съдружното ръководство на Сергей Станишев е зам. министър на културата.
– Г-жо Захариева, от дълго време не сме ви виждали в общественото пространство. С какво се занимавате сега?
– Не пребивавам затворено. Всеки ден „ публиката “, която пътува с градския превоз, може да ме види било в рейс, било в трамвай, било в метрото… Аз съм най-обикновен човек и повеждам най-обикновен живот. Както се знае, към този момент съм и баба на двама внука. Преди време се пошегувах, че съм „ баба на повикване “. Все по-рядко се постанова да оказвам помощ, само че наложи ли се, се откомандировам. Председател съм на настоятелството на Народно читалище „ Д-р Петър Берон – 1926 “. Домакин съм на литературния салон към читалището, който сме нарекли „ Литературна гостоприемница “. Пътувам из страната на срещи с читатели. С артиста Александър Александров – Алекс гостуваме на пенсионерски клубове и на читалища с музикално-поетичния театър „ Балсам за душата “. Както се майтапим ние, пенсионерите, още съм на личен ход и на съвсем обща храна, тъй че с публиката, с която живеем на един етаж на живота, се срещам доста постоянно.
– Една от тематиките във вашите книги е Любовта. Има ли обич сред хората през днешния ден или всичко е сведено до материалното?
– Любовта към индивида – безусловната обич, която приема другия подобен, какъвто е, е съществена цел на моя живот. Без тази безусловна обич, онази, по която въздишат, апелирам читателките да ме извинят, най-вече дамите, се оказва много краткотрайна… Ще си призная нещо – не съм чела най-прочутите любовни романи. Нито „ Отнесени от вихъра “, нито „ Брулени хълмове “, нито „ Вечната Амбър “. Когато моите съученички пееха остарели градски песни, аз четях класическа западноевропейска литература. Звучи като фукане, само че е самата истина. Впрочем, благодаря на Съдбата, че ме отърва от фантазиите за някаква невероятна обич и конфликтът с действителната реалност не съумя да ме разочарова тотално и съдбовно. Що се отнася до „ материалното “, във време, в което правят оценка индивида единствено по това, което има, не е чудно, че и Любовта има някои материални съображения. Когато човек се изправи пред избора да има или да бъде, нормално избира да има.
– Коя рецесия е по-голяма – духовната или финансовата?
– Мисля, че са обусловени една от друга. Като яйцето и кокошката са. И мисля още, че малцинството, което не познава финансови рецесии, има сметка да поддържа болшинството в положение на духовна рецесия, с цел да го манипулира по-лесно.
– Къде са българските интелектуалци през днешния ден? Нямате ли възприятието, че са абдикирали от отговорността да сплотяват нацията?
– Нямам никакво съображение да кажа, че са абдикирали. Просто политическият звук надвиква гласовете им.
– Какво намирате за най-типично в нашия народен метод на мислене?
– Комплексирани сме – или се разгласяваме за най-лошите, или за най-великите. А сме индивиди като индивиди – и с неприятни, и с положителни страни.
– Съпругът ви Дамян Дамянов от какво го болеше и какво го нараняваше най-вече?
– Болеше го, че има небогати и богати. А го нараняваше всичко. Казвала съм – душите на хората като него са като гола рана. И да я погалиш, боли… Но това е дълъг диалог. Не му е тук мястото.
– Написахте доста текстове за родните попфолк реализатори, за което получихте много рецензии. Нараняваха ли ви тези нападки?
– Знаете националната сентенция: „ Кучето скача съгласно тоягата “. След 10 ноември фамилията ни изпадна в тежка финансова рецесия. Дамян написа: “Все мечтах да остана дрипльо, / най-малко тая фантазия ми се сбъдна “. Сбъдна му се. 10 години здравето му увисвам на косъм. По едно време продавах книги. Трябваше да не присъствам от къщи. Всяка нощ сънувах, че на Дамян, извинявайте за думата, му се пикае… Потърсиха ме артисти от попфолка. Започнах да пиша за тях. Не се срамя, че съм писала. С изключение на няколко по-глупави текста, пишех любовни балади. Някои хора взеха решение вероятно, че получавам доста пари. И ме наградиха с какви ли не… плюнки. Срам ме е да призная за какви дребни еднократни суми си „ издоявах мозъка “. Но алтернативата беше: „ А я никак “…
– Претърпяхте тежка интервенция. Вярвате ли, че Бог ни оказва помощ в огромните тествания?
– Много здравословни инциденти съм имала. На всички ни е „ писано “ да напуснем този свят. Надявам се да е по-нататък. Както споделяше майка ми, когато се безпокояхме за здравето й: „ И в миша дупка да се скрия, гибелта ще ме откри “. Затова не мисля за гибелта, а за живота.
И още…
Кобилкина се снима бременна
Берба „ вижда “ в човешките души
Весела Нейнски претърпяла 4 интервенции
Ива Давидова скрито се омъжи
Бал в Лондон събра родния и английския хайлайф
Д-р Хаус е пълководец на Ордена на Британската империя
Мъжете се заразяват по-често с ХИВ
Лазер реставрира картини и обезкосмява
„ Кралицата на писъка ” Джейми Лий Къртис: Аз съм невероятна страхливка
Христо Стоянов: Аз нямам спонсори, имам читатели
Елин Пелин получава помилван на дълга, вместо пари в брой
Силата на проклятието
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 28 НОЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ