Асен Баликси и ескимосите
Асен Баликси е роден през 1929 година в Истанбул, Турция, като Асен Николов. Името Балъкчъ (от тур. - “търговец на риба ”, защото фамилията му се препитавало с рибна търговия) управляващите му дават във връзка постъпването му в армията, което по този начин и не става. Малко по-късно отпътува да следва обществени науки в Женева, а оттова за Канада. Баликси приключва доктoрантура в Колумбийския университет в Ню Йорк, където посещава лекциите на Маргарет Мийд (едно от водещите имена в културната антропология и до днес).
Работата му като етнограф го води с изключение на при ескимосите нетсилик, при канадските индианци, при враждебните данакил в Етиопия, в Североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в Източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и, несъмнено, на Балканите. Следствия от това са филмите “Синовете на Хаджи Омар ” (1978), „ Хроника на Сиреники в Сибир ” (1989), “Помашки портрети ” (1998), “Мюсюлмански лабиринти ” (2003), “Месец от живота на Евтим Д. ” (2003), последните три от които снимани в България.
Професор Баликси има голям брой изявления в редица авторитетни издания за антропология. Дълги години (1986-1993) той е редактор на списанията Visual Anthropology и CVA Review. От 1983 до 1993 година е ръководител на Комисията по образна антропология (CVA) в Съединени американски щати.
***
Всичко може да ти грабне окото, когато прекрачиш прага на уютния кабинет. Той е ситуиран в жилището на професор Асен Баликси във към момента приветливия столичен квартал Лозенец.
Десетки томове книги изпълват лавиците, профилираните издания по образна антропология са на всички места, а филмотеката от ленти, касети и дискове е зад вратата. На бюрото пред нас лежи остарял касетофон. Късното есенно слънце към този момент преваля над отсрещните покриви, до момента в който млада тибетка в обичайно облекло ни следи от една фотография.
Професор Баликси е водеща фигура във образната антропология в света повече от четиридесет години. Търсим го, с цел да опише за началото на своята работа, дни след присъединяване му в първия Фестивал на етнографския и антропологичен филм в София, където филмите му бяха специфичен акцент от програмата.
“Решението да се занимавам с образна антропология не пристигна от мен,
събитията го постановиха ”, стартира своя роман професорът. Като преди малко постъпил етнограф към Канадския народен музей в Отава Баликси стартира дългогодишната си работа върху бита на ескимосите през лятото на 1957 година Със събрания материал от няколко свои експедиции в суровия Север той написва и пази сполучливо дисертация в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Почти незабавно е поканен да взе участие в годишния конгрес на Американското антропологическо съдружие, където ориста му сервира изненада.
В стаята под вратата е оставено известие
от Дъглас Оливър, шеф на департамента по антропология в Харвардския университет, който държи да се срещне с младия академик.
