Необикновените свойства на една обикновена круша
Ароматните и сладки плодове на крушата са известни още от антични времена и човечеството от дълго време се възползва от плода с изключение на под формата на лакомство и в качеството му на дейно лекарствено средство. За нейна татковина се счита Азия, а в Европа типът е обработен за първи път към 1000 година прочие н.е. Пренесен на Стария континент от западната част на сегашен Китай, този жанр дървета принадлежи към семейство Розоцветни и има хиляди разновидности.
Култивираният тип круша, с неговите доста подвидове, е получен от дивите подвидове P. communis subsp. pyraster и P. communis subsp. caucasica. Така наречената елементарна круша - Pyrus communis subsp. communis e типът, от който са били основани множеството овощни сортове, които през днешния ден се отглеждат на европейска територия, в Северна Америка и в Австралия.
Сортовете круши единствено в България са над 200, като някои от публикуваните култивирани типове са Вилямова масловка (Бартлет), Хардиева масловка, Боскова масловка; Доктор Жюл Гюйо; Жифардова масловка, Клапов любим и още редица други. Има сортове, които зреят рано – още през юни, само че множеството от изброените нагоре типове дават плод през август, като има и такива чийто плодове узряват през септември и даже в края на октомври.
Крушата може да бъде отлично начало на деня, доста по-полезно и даже ефикасно от утринното кафе. Тя може да ни зареди с жизнеспособност и положително въодушевление през целия ден, с помощта на етеричните масла в нея, които борят напрежението и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се употребява като ободряващо и тонизиращо средство.
Тя е отлична композиция от целулоза, пектин, бактерицидни субстанции и ферменти и това я прави незаместим " чистач " на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един значим детайл - арбутин, който може да предотврати разнообразни болести на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е потребен и при инфекции на пикочните пътища, защото има антимикробно деяние. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и влияе удобно върху жлъчния мехур.
Близкият роднина на ябълката и изключително сладките му едроплодни сортове, съдържа огромно многообразие от хранителни субстанции. Без да е първенец по наличие на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е доста по-голямо от това на ябълките и сливите и в една огромна круша (ок. 180 гр) то доближава до 12 мкгр. И въпреки да отстъпва на ябълките по наличие на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкоз публикувани родственици по наличие на хлорогенни киселини. Те работят като антиоксидант и имат съдоукрепващо деяние.
Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) в сравнение с в ябълката. Калият е необходим на организма ни за поддържане на естествена сърдечна активност, както и за контролиране на функционалностите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно деяние при сърцетуптене, а също по този начин работи диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо - до 0,3 мг, манган - до 0,9 мг, калций - 16 мг, фосфор - 19 мг, магнезий - 13 мг. Плодът е и скъп източник на цинк - 0,18 мг.
В националната медицина плодовете на всички сортове от круши, в свеж или сушен тип, се употребяват при чревни разстройства, заради забележителното наличие на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й имат противоглистни свойства.
В натуропатията крушата се употребява при бъбречно-каменна болест, както и при лекуване на простатит. Компотът от круши е евентуално едно от най-вкусните средства при битката с “болестта на 50-те ” при мъжете. Плодовете на крушата са известни и с това, че подтикват работата на жлезите с вътрешна секреция и на храносмилателния тракт.
Крушата е и потребна съставна част за феновете на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и по-късно да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като сполучливо прибира разширените пори.
Плодовете на крушата съдържат:
Витамините А, В1, В2, В6 Е, Р, РР, С, К
фолиева киселина
макроелементи: желязо, калий, калций, силиций, магнезий, натрий, фосфор;
микроелементи: бор, йод, кобалт, манган, флуорид;
Количеството витамини и минерални соли, съдържащи се в кората на крушите е два пъти по-голямо от това в меката й част. Листата на крушата също съдържат потребни субстанции като арбутин и флавоноиди.
ИНТЕРЕСНО:
Преди тютюнът да стане прочут на популацията на Стария континент, тук са се пушели листа от круша.
В " Одисея ", Омир назовава плода " подарък от боговете. "
Дървото от круша се употребява за произвеждане на разнообразни музикални принадлежности, като да вземем за пример на тамбура.
Култивираният тип круша, с неговите доста подвидове, е получен от дивите подвидове P. communis subsp. pyraster и P. communis subsp. caucasica. Така наречената елементарна круша - Pyrus communis subsp. communis e типът, от който са били основани множеството овощни сортове, които през днешния ден се отглеждат на европейска територия, в Северна Америка и в Австралия.
Сортовете круши единствено в България са над 200, като някои от публикуваните култивирани типове са Вилямова масловка (Бартлет), Хардиева масловка, Боскова масловка; Доктор Жюл Гюйо; Жифардова масловка, Клапов любим и още редица други. Има сортове, които зреят рано – още през юни, само че множеството от изброените нагоре типове дават плод през август, като има и такива чийто плодове узряват през септември и даже в края на октомври.
Крушата може да бъде отлично начало на деня, доста по-полезно и даже ефикасно от утринното кафе. Тя може да ни зареди с жизнеспособност и положително въодушевление през целия ден, с помощта на етеричните масла в нея, които борят напрежението и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се употребява като ободряващо и тонизиращо средство.
Тя е отлична композиция от целулоза, пектин, бактерицидни субстанции и ферменти и това я прави незаместим " чистач " на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един значим детайл - арбутин, който може да предотврати разнообразни болести на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е потребен и при инфекции на пикочните пътища, защото има антимикробно деяние. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и влияе удобно върху жлъчния мехур.
Близкият роднина на ябълката и изключително сладките му едроплодни сортове, съдържа огромно многообразие от хранителни субстанции. Без да е първенец по наличие на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е доста по-голямо от това на ябълките и сливите и в една огромна круша (ок. 180 гр) то доближава до 12 мкгр. И въпреки да отстъпва на ябълките по наличие на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкоз публикувани родственици по наличие на хлорогенни киселини. Те работят като антиоксидант и имат съдоукрепващо деяние.
Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) в сравнение с в ябълката. Калият е необходим на организма ни за поддържане на естествена сърдечна активност, както и за контролиране на функционалностите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно деяние при сърцетуптене, а също по този начин работи диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо - до 0,3 мг, манган - до 0,9 мг, калций - 16 мг, фосфор - 19 мг, магнезий - 13 мг. Плодът е и скъп източник на цинк - 0,18 мг.
В националната медицина плодовете на всички сортове от круши, в свеж или сушен тип, се употребяват при чревни разстройства, заради забележителното наличие на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й имат противоглистни свойства.
В натуропатията крушата се употребява при бъбречно-каменна болест, както и при лекуване на простатит. Компотът от круши е евентуално едно от най-вкусните средства при битката с “болестта на 50-те ” при мъжете. Плодовете на крушата са известни и с това, че подтикват работата на жлезите с вътрешна секреция и на храносмилателния тракт.
Крушата е и потребна съставна част за феновете на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и по-късно да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като сполучливо прибира разширените пори.
Плодовете на крушата съдържат:
Витамините А, В1, В2, В6 Е, Р, РР, С, К
фолиева киселина
макроелементи: желязо, калий, калций, силиций, магнезий, натрий, фосфор;
микроелементи: бор, йод, кобалт, манган, флуорид;
Количеството витамини и минерални соли, съдържащи се в кората на крушите е два пъти по-голямо от това в меката й част. Листата на крушата също съдържат потребни субстанции като арбутин и флавоноиди.
ИНТЕРЕСНО:
Преди тютюнът да стане прочут на популацията на Стария континент, тук са се пушели листа от круша. В " Одисея ", Омир назовава плода " подарък от боговете. " Дървото от круша се употребява за произвеждане на разнообразни музикални принадлежности, като да вземем за пример на тамбура. Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ