Арогантността на управляващите в България , която по собствените им

Арогантността на ръководещите в България, която по личните им оценки докара до оставката на държавното управление " Желязков ", си е жива и здрава. Просто по времето на празниците леко се беше скрила и се подхранваше със сарми и баници за ново победно нахлуване при започване на годината. Вече сме очевидци на разгръщането на нейните сили.
Няколко събития
Първо, протестът на машинното гласоподаване е към този момент факт. Идеята е да се предложи като кьорфишек някаква сякаш " машинна " опция със сканиращи устройства, за приемането на която просто няма задоволително време. Т.е. ситуацията за идващите избори най-вероятно ще си остане същото като в този момент. Тази " тактичност " е явна и за слепите, само че даже в нея има най-малко две уличаващи самопризнания. Едното е, че съмнение в машините по принцип в действителност няма, тъй като не може да имаш доверие в едни, а да нямаш доверие в други машини. Това би било някаква техно-магическа шизофрения.

Да напомним, че машинният избор беше отстранен преди локалните избори с нарочна интервенция на ДАНС, която беше следващият образец за инструментализиране на служби за тясно партийни цели. Отмяната докара до гигантско количество невалидни бюлетини в изборите за общински препоръки. Сега лъсна, че и " съмнение " на ръководещите в машини по принцип няма. Другото самопризнание беше, че ръководещите са подготвени да бракуват към този момент закупени машини за над 100 милиона лв., да изхарчат още толкоз за същото, само че по-лошо, единствено и единствено да предотвратят същински машинен избор. Това не е грижа за публичния интерес по нито една доктрина в историята на политическите хрумвания.

Второ, държавната защита на Бойко Борисов и Делян Пеевски беше непокътната по чудноват и срамен метод, като Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ демонстрираха ясно зависимостта си от ръководещия тандем. Ако не друго, това сподели, че ръководещото болшинство продължава да си действа, както и че Борисов и Пеевски наподобяват като един и същи политически индивид с две ипостаси, които вкупом би трябвало да бъдат охранявани с национална пара, с цел да наподобяват тежко и авторитетно. (Разбира се, сравнението с трите ипостаси на единната Света троица не е напълно подходящо, тъй като обсъжданата двоица несъмнено не е в спектъра на сакралното.)

Трето, следващото премахване на публицист, неуместен за Пеевски-Борисов - Мария Цънцарова, както и преформатирането на утринния блок на бТВ в подготовка за идващите избори минаха " сполучливо ". Досега нито един публицист не е бил отстраняван от водеща медия за политическа пристрастност към двете ипостаси на едно и същото. А такива публицисти има в обилие, като пристрастността и причастността им единствено води до тяхното издигане в специалността. Един ТВ шеф даже за броени дни се трансформира във значим политик от ГЕРБ. Липсата на пристрастност към ипостасите обаче очевидно е неприемлива във водещите медии и се възприема като пристрастност към някой различен. Ревността води до уволняване.

Четвърто, антикорупционната комисия най-вероятно ще бъде закрита, тъй като Борисов-Пеевски не могат да изберат еднолично нейните шефове. България ще загуби дефинитивно стотици милионни евро от Европейски Съюз поради това, само че здраве да е.

Пето, след краткотрайно скриване по време на празниците двете ипостаси се раздвижиха и започнаха още веднъж да насищат медийното пространство. Едната работи посредством медийни известия и Facebook постове, които незабавно и буквално се изчитат в ефир от безпристрастните медии. Другата организира серия от стендъп пърформанси пред партийния актив и проруски публицисти, които също бяха отразени напоително от най-безпристрастните медии. Общото обръщение от тези мероприятия бе, че някой е прекалил в ръководството, само че не и ипостасите. Напротив, тяхното държавно управление си свършило съвършено работата, само че някой различен - може би Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ - е отговорен за всичко. Удивителното е, че Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ наподобява нямат нищо срещу тази интерпретация.
Тежки провали за българската народна власт
За една седмица след новогодишните празници и формалното влизане на страната в еврозоната изброеното нагоре не е малко. То демонстрира, че нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е научено. Че Пеевски-Борисов си остават константа, като това, което може да се промени, е само дозата, в която тя се ползва на популацията.

Ситуацията щеше да е комична и ненапълно почтена, в случай че просто ставаше дума за партийни боричкания, в които група хитреци се оказват по-поврътливи от останалите и като един античен Протей съумяват да се " преформатират " след всеки собствен гаф. За страдание обаче това преформатиране става на цената на доста тежки провали за българската народна власт и република. Два образеца единствено:

- И.ф. основен прокурор Сарафов, който към този момент не е приет от сформира на най-важните съдилища за законно заемащ длъжността си, продължава да стои на пост и да брани ипостасите. Нищо законово не пречи Висш съдебен съвет да избере различен на неговото място, само че ипостасно разпореждане в тази посока не е издадено. И индивидът си стои;

- Злоупотребите по време на вота ще си останат и България ще продължи да е единствената страна в Европейски Съюз, в която се крадат и манипулират гласове до степен, изменяща резултата от изборите. И се купуват гласове, като никой от даже хванатите купувачи не е наказан и дори не е открито публично за коя партия са купували. Неофициално се знае, несъмнено. В тази обстановка е неуместно да се цитира условието на Венецианската комисия изборните закони да не се трансформират директно преди избори. Защото Венецианската комисия има милион по-строги условия, забраняващи пазаруване и манипулиране на избори. Тези условия упорстват за незабавни, решителни дейности и едвам когато базовата почтеност на вота е обезпечена, тогава влиза и правилото за непоклатимост на разпоредбите. Никой във Венецианската или каквато и да била друга комисия не би упорствал за непоклатимост на правила, които редовно водят до корист и тежки нарушавания на базови постулати за почтеност на вота.
Последната дума ще имат хората
Демокрацията и републиката, в която всички са равни, са под заплаха в целия свят. Получава се забавен съюз сред софтуерните автократи (Питър Тийл, Къртис Ярвин) и аналоговите автократи (Орбан и доста други, в това число и родни аспиранти). И двете групи считат, че някои хора (те самите) имат по-голямо право да ръководят въз основата на софтуерно предимство или поради това, че просто сполучливо са завладели избрани институции. Ще забележим в международен проект до какво ще докара съюзът сред софтуерната и аналоговата автокрация. Междувременно у нас сме на един по-ранен стадий на развиване: аналоговите похитители на държавните институции се борят с машините, гарантиращи почтен избор. Засега сполучливо, само че последната дума въпреки всичко ще имат хората, тъй като арогантността не постоянно остава ненаказана.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.