Барак Обама и завръщането на Луната
Армстронг – един от 12-те астронавти, стъпили на Луната. Според мнозина е ненужно човек да се завръща на Луната, тъй като “вече сме били там ”. Photo credit: NASA
Но аз виждам следните проблеми във връзка с това изказване.
Първо, в случай че лунните експедиции се обезсмислят, „ тъй като към този момент сме били там “, тогава за какво по същата логичност изпращаме астронавти в околоземна орбита? Все отново, във връзка с ниската околоземна орбита, ние също сме били там – няколко стотин пъти. На всичкото от горната страна научният капацитет по отношение на проучването на околоземна орбита е задоволително непретенциозен, с цел да могат критици с дипломи и интернационалните влиятелни награди в региона на науката да смятат, че цялата модерна пилотирана космонавтика е безсмислена. Съществуват десетки учени, които биха се радвали да видят „ Международната галактическа станция “ потопена на дъното на Тихия океан, а освободените средства да се вложат в други, по-значими за науката инициативи. И въпреки всичко, на инат на скромните научни резултати от пилотираната космонавтика в околоземна орбита, на инат на обстоятелството, че „ към този момент сме били там “, множеството галактически организации не престават да поддържат скромни стратегии, свързани с изпращането на астронавти в околоземна орбита.
Второ, по подобен ли метод ще подхождаме, когато (или ако) някой ден човек посети метеорит и Марс? Представете си, че през 2025 година астронавт в действителност стъпи на метеорит. Какво следва? Спиране на експедициите до метеорити, тъй като „ към този момент сме били там “? След като изпратим човек на Марс, какво ще последва? Още 50-години липса на полети до там, тъй като „ към този момент сме били там “?
Или да сумираме горните разсъждения в едно изречение: наложително и значимо изискване ли е човек да изследва единствено най-нови и неразучени до момента небесни обекти?
Ако въпреки всичко смисълът на пилотираната космонавтика е да изследва само нови обекти – не пропущаме ли да открием нещо завладяващо за обектите, които към този момент сме изследвали?
Днес ние знаем сигурно и едва ли има някой, който подлага под подозрение, че на Марс има огромни водни находища под формата на лед и че климатът на планетата е бил по-топъл в предишното. Това се приема за потвърден факт. Но без значение от десетилетното проучване на Червената планета, това изобретение се случи чак през последните 6-7 години. Преди това имаше само спекулации и хипотези, които не бяха подкрепени от изследванията нито на „ Маринър “, нито на руските сонди, нито на „ Вайкинг “. Всички те означиха, че Марс е изсъхнал, че на повърхността на планетата няма никаква вода. Едва през последното десетилетие „ Спирит “, „ Опортюнити “, „ Марс Риконисънс Орбитър “ и „ Феникс “ потвърдиха противоположното – че на Марс вода има. И то в обилие.
Когато човечеството стартира още веднъж да изследва Луната, аз бях сигурен, че ще излезе нескрито изобретение, пропуснато да бъде направено от „ Аполо “ или руските луноходи. Излязох прав. Вярно – първо до Луната орбитален уред изпратиха китайците. След това японците. Нито Китай, нито Япония откри нещо значително. Но екип от индийски и американски учени откриха чудото – Луната също крие свои находища от вода. Това единствено по себе си бе задоволително да промени мирогледа за нашия натурален сателит.
Звучи ли разумно в този момент занапред да се отхвърляме от Луната, когато одеве започнахме да я учим наново?
http://www.space-bg.org
http://www.cosmos.1.bg
