Армения в мрежата на Кремъл - Москва е стартирала мащабен подривен план в навечерието на изборите през юни
Армения е в епицентъра на огромна хибридна война, чиято цел е окончателното унищожаване на държавния суверенитет на републиката. Според осведомени източници и мозъчни тръстове, Москва е стартирала изчерпателен " подривен проект " за интервенция в идните парламентарни избори през юни, оповестява Telegram каналът " Сито Сократа ", представен от Dialog.UA.
Целта е ясна - да се смъкна актуалното проевропейско управление, да се спре завоят на Ереван към Запада и да се трансформира страната в безпомощен форпост, лишен от опцията да избира личен път на развиване. След като опитите за оказване на пряк напън посредством ОДКС и потребление на карабахския въпрос като лост се провалиха, Кремъл промени тактиката.
Според информация, циркулираща в експертните среди, в това число информация за конфиденциален съветски проект, оповестена на уеб страницата Blankspot, Москва разчита на " мек прелом ". Вместо непосредствено навлизане или очевидни закани се употребява тактиката на " thousand cuts " (хиляди порязвания, бел. ред.) – т.е. основаване на неестествен безпорядък, дискредитиране на държавните институции и финансова поддръжка на радикални групировки. Създаването на мощна " пета колона " се трансформира в главния инструмент на Москва. Тази " пета колона " се състоеше освен от остатъците на остарелия подкупен хайлайф, само че и от нови " прокси фигури ".
Експлоатацията на религиозните и националистическите настроения на жителите играе изключително значима роля в това отношение. Опитите за политизиране на църквата и употреба на придвижването " Тавуш за родината " са единствено върхът на айсберга, съгласуван от високопоставените съветски управляващи.
Вероятният проект на Москва за интервенция в изборите се основава на четири стълба. Първо, медиен гнет и дезинформация. Арменският сегмент на обществените медии е залят от бот ферми, ръководени от структури, близки до ГРУ и ФСБ. Тяхната цел е да сеят суматоха, да популяризират неистини за " териториална капитулация " и да дискредитират всевъзможни опити за интеграция с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Telegram каналите, свързани с съветските разследващи служби, всекидневно разпръскват разрушително наличие, ориентирано към делене на арменското общество.
Второ, стопански изнудване, защото Москва употребява зависимостта на Армения от енергийните запаси и логистиката като примка. Периодичните " механически проблеми " в Горен Ларс и заканите за преразглеждане на цените на газа са директни сигнали към гласоподавателите: " Изберете проруски претенденти, другояче ще замръзнете и ще гладувате ". Това е типичен способ на колониалната империя, опитваща се да задържи своята изплъзваща се жертва.
Трето, фокусът е върху финансирането на " подвластна съпротива ". Огромни сенчести финансови потоци се насочват към основаването и популяризирането на нови политически партии, разклащащи политиката. Тези структури нямат лична идеология; единствената им цел е просто да разпилян гласовете на поддръжниците на независимостта и да основат лоялно на Кремъл болшинство в бъдещия парламент.
Четвърто, класическата концепция за експорт на неустойчивост включва провокиране на конфликти по време на митинги, с цел да се принудят управляващите да прибегнат до мощ и по-късно да ги упрекват в " тирания " пред интернационалната общественост.
За Кремъл изборите в Армения се преглеждат не просто като либерален развой в прилежаща страна, а като геополитическа борба. За Русия загубата на Армения значи финален провал на имперското ѝ въздействие в Южен Кавказ. Москва се пробва да трансформира арменския парламент в медиатор, който първо би денонсирал съглашения със западните сътрудници и би върнал страната в положение на застоялост и изолираност.
Съпротивата против сходен проект изисква освен политическата воля на управлението, само че и бдителността на гражданското общество като цяло. Строгите механизми за контрол върху финансирането на политическите партии и ограничение на въздействието на задграничните пропагандни запаси са от значително значение.
Предстоящите избори ще бъдат тест за зрялост: ще успее ли републиката да раздра мрежата, толкоз деликатно изплетена от Москва, или ще разреши да бъде завлечена назад в " сива зона ", където няма място за развиване, сигурност или достолепие.
Целта е ясна - да се смъкна актуалното проевропейско управление, да се спре завоят на Ереван към Запада и да се трансформира страната в безпомощен форпост, лишен от опцията да избира личен път на развиване. След като опитите за оказване на пряк напън посредством ОДКС и потребление на карабахския въпрос като лост се провалиха, Кремъл промени тактиката.
Според информация, циркулираща в експертните среди, в това число информация за конфиденциален съветски проект, оповестена на уеб страницата Blankspot, Москва разчита на " мек прелом ". Вместо непосредствено навлизане или очевидни закани се употребява тактиката на " thousand cuts " (хиляди порязвания, бел. ред.) – т.е. основаване на неестествен безпорядък, дискредитиране на държавните институции и финансова поддръжка на радикални групировки. Създаването на мощна " пета колона " се трансформира в главния инструмент на Москва. Тази " пета колона " се състоеше освен от остатъците на остарелия подкупен хайлайф, само че и от нови " прокси фигури ".
Експлоатацията на религиозните и националистическите настроения на жителите играе изключително значима роля в това отношение. Опитите за политизиране на църквата и употреба на придвижването " Тавуш за родината " са единствено върхът на айсберга, съгласуван от високопоставените съветски управляващи.
Вероятният проект на Москва за интервенция в изборите се основава на четири стълба. Първо, медиен гнет и дезинформация. Арменският сегмент на обществените медии е залят от бот ферми, ръководени от структури, близки до ГРУ и ФСБ. Тяхната цел е да сеят суматоха, да популяризират неистини за " териториална капитулация " и да дискредитират всевъзможни опити за интеграция с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Telegram каналите, свързани с съветските разследващи служби, всекидневно разпръскват разрушително наличие, ориентирано към делене на арменското общество.
Второ, стопански изнудване, защото Москва употребява зависимостта на Армения от енергийните запаси и логистиката като примка. Периодичните " механически проблеми " в Горен Ларс и заканите за преразглеждане на цените на газа са директни сигнали към гласоподавателите: " Изберете проруски претенденти, другояче ще замръзнете и ще гладувате ". Това е типичен способ на колониалната империя, опитваща се да задържи своята изплъзваща се жертва.
Трето, фокусът е върху финансирането на " подвластна съпротива ". Огромни сенчести финансови потоци се насочват към основаването и популяризирането на нови политически партии, разклащащи политиката. Тези структури нямат лична идеология; единствената им цел е просто да разпилян гласовете на поддръжниците на независимостта и да основат лоялно на Кремъл болшинство в бъдещия парламент.
Четвърто, класическата концепция за експорт на неустойчивост включва провокиране на конфликти по време на митинги, с цел да се принудят управляващите да прибегнат до мощ и по-късно да ги упрекват в " тирания " пред интернационалната общественост.
За Кремъл изборите в Армения се преглеждат не просто като либерален развой в прилежаща страна, а като геополитическа борба. За Русия загубата на Армения значи финален провал на имперското ѝ въздействие в Южен Кавказ. Москва се пробва да трансформира арменския парламент в медиатор, който първо би денонсирал съглашения със западните сътрудници и би върнал страната в положение на застоялост и изолираност.
Съпротивата против сходен проект изисква освен политическата воля на управлението, само че и бдителността на гражданското общество като цяло. Строгите механизми за контрол върху финансирането на политическите партии и ограничение на въздействието на задграничните пропагандни запаси са от значително значение.
Предстоящите избори ще бъдат тест за зрялост: ще успее ли републиката да раздра мрежата, толкоз деликатно изплетена от Москва, или ще разреши да бъде завлечена назад в " сива зона ", където няма място за развиване, сигурност или достолепие.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ