Пред национален банкрут: Аржентина повишава лихвения процент до 97%
Аржентина е изправена пред народен фалит. Южноамериканската страна, която към този момент девет пъти е изпадала в несъстоятелност, откогато е получила самостоятелност от Испания през XIX век, подхваща обезверен ход, с цел да се оправи с голямата инфлация, написа Bloomberg. По информация на локални медии, управляващите в Буенос Айрес, отпред с министъръана стопанската система Серхио Маса, са оповестили нов пакет от радикални незабавни ограничения, с цел да спрат по някакъв метод идния срив на песото. Аржентинската централна банка покачва лихвените проценти с 600 базисни пункта до невероятните 97%.
На този декор централните банкери желаят да се намесят още по-активно на валутния пазар, с цел да спрат срутва на националната валута. От началото на годината тя към този момент е изгубила повече от една трета от цената си по отношение на $.
Икономическият министър събира последните запаси на страната, с цел да предотврати неизбежния провал . Фактът, че централните банкери на Аржентина би трябвало да подвигат лихвените проценти до такива астрономически висоти, се дължи на още по-високата инфлация: през април тя доближи зашеметяващите 109% - най-високото равнище от 1991 година От 2010 година насам инфлацията е непрекъснато над 10%, а след последния банкрут на страната през 2020 година тя продължава непреклонно да се повишава до над 50%.
Южноамериканската страна се намира в най-дълбоката си икономическа рецесия от 20 години насам. Омагьосаният кръг от банкрути, преструктуриране и стопански промени просто не свършва. От 2018 година насам страната още веднъж взема заеми от Международния валутен фонд (МВФ), който през 2022 година сформира нов пакет от помощи на стойност $44 милиарда. Това е 22-ри пакет, през който Аржентина минава от началото на участието си в МВФ през 50-те години на 20-и век.
Началото на упадъка
Всичко стартира през 40-те години на 20-и век , напомня Deutsche Welle. Сривът на стопанската система на Аржентина е надълбоко обвързван с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият военачалник дава обещание нов път, друг и от капитализма, и от социализма, само че в действителност поставя основите на бъдещата бедност.
Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, в сравнение с печелиш. И в случай че това към този момент е невероятно, взимай задължения, печатай пари и най-после остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разноски се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните чиновници .
Аржентина ще заплаща на Китай в юани - доларите ѝ свършиха
Основният лихвен % на централната банка е 91%
Съпругата му Евита - " ангелът на бедните ", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за обществените помощи, за които Евита и Перон и до през днешния ден са на респект в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.
Мотото е " Аржентина преди всичко ": слабата локална индустрия е предпазена с митнически бариери, заплащат се по-високи заплати и обществени помощи, влага се в електрически компании и в телефонната мрежа, учредени са голям брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон взема решение да изкупи железниците от Англия. 150 милиона паунда се дават за безценен скрап и разрушена железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като народен успех се чества едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа рецесия.
По време на военната тирания сред 1976 и 1983 година външният дълг на страната доближава рекордни размери , в това число поради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се трансформира в новата " вълшебна дума " в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.
На дъното
Неолибералът-перонист Карлос Менем започва така наречен " епоха на пицата и шампанското ". Следва приватизационна вълна, облагите от която потъват в незнайни направления. Хиперинфлацията е сменена с валутен ръб - песото е обвързано с американския $ и се търгува 1:1. Като по знамение аржентинците внезапно разполагат с долари, любуват се на почивки в Маями и си купуват коли, създадени в Германия. Менем редуцира обществените разноски и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разноски нарастват с цели 50 %, а през 2001 година дългът доближава зашеметяващите $160 милиарда , което води до държавен банкрут.
Оттогава насам Аржентина по този начин и не се възвръща . Рецептите на Международния валутен фонд постоянно са по-скоро нездравословни, в сравнение с потребни, Буенос Айрес е зарязан от вложителите. Страната е ръководена от президенти, които от фискална позиция вършат тъкмо противоположното на това, което са предприемали техните прародители. И е населявана от хора, които постоянно гледат на страната единствено като на дойна крава. А става дума за една страна, която в действителност има всичко належащо, с цел да просперира.
Южноамериканската страна, която може да стане главен източник на литий в международен мащаб
Стратегическото значение на страната на става очевидно
На този декор централните банкери желаят да се намесят още по-активно на валутния пазар, с цел да спрат срутва на националната валута. От началото на годината тя към този момент е изгубила повече от една трета от цената си по отношение на $.
Икономическият министър събира последните запаси на страната, с цел да предотврати неизбежния провал . Фактът, че централните банкери на Аржентина би трябвало да подвигат лихвените проценти до такива астрономически висоти, се дължи на още по-високата инфлация: през април тя доближи зашеметяващите 109% - най-високото равнище от 1991 година От 2010 година насам инфлацията е непрекъснато над 10%, а след последния банкрут на страната през 2020 година тя продължава непреклонно да се повишава до над 50%.
Южноамериканската страна се намира в най-дълбоката си икономическа рецесия от 20 години насам. Омагьосаният кръг от банкрути, преструктуриране и стопански промени просто не свършва. От 2018 година насам страната още веднъж взема заеми от Международния валутен фонд (МВФ), който през 2022 година сформира нов пакет от помощи на стойност $44 милиарда. Това е 22-ри пакет, през който Аржентина минава от началото на участието си в МВФ през 50-те години на 20-и век.
Началото на упадъка
Всичко стартира през 40-те години на 20-и век , напомня Deutsche Welle. Сривът на стопанската система на Аржентина е надълбоко обвързван с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият военачалник дава обещание нов път, друг и от капитализма, и от социализма, само че в действителност поставя основите на бъдещата бедност.
Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, в сравнение с печелиш. И в случай че това към този момент е невероятно, взимай задължения, печатай пари и най-после остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разноски се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните чиновници .
Аржентина ще заплаща на Китай в юани - доларите ѝ свършиха
Основният лихвен % на централната банка е 91%
Съпругата му Евита - " ангелът на бедните ", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за обществените помощи, за които Евита и Перон и до през днешния ден са на респект в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.
Мотото е " Аржентина преди всичко ": слабата локална индустрия е предпазена с митнически бариери, заплащат се по-високи заплати и обществени помощи, влага се в електрически компании и в телефонната мрежа, учредени са голям брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон взема решение да изкупи железниците от Англия. 150 милиона паунда се дават за безценен скрап и разрушена железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като народен успех се чества едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа рецесия.
По време на военната тирания сред 1976 и 1983 година външният дълг на страната доближава рекордни размери , в това число поради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се трансформира в новата " вълшебна дума " в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.
На дъното
Неолибералът-перонист Карлос Менем започва така наречен " епоха на пицата и шампанското ". Следва приватизационна вълна, облагите от която потъват в незнайни направления. Хиперинфлацията е сменена с валутен ръб - песото е обвързано с американския $ и се търгува 1:1. Като по знамение аржентинците внезапно разполагат с долари, любуват се на почивки в Маями и си купуват коли, създадени в Германия. Менем редуцира обществените разноски и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разноски нарастват с цели 50 %, а през 2001 година дългът доближава зашеметяващите $160 милиарда , което води до държавен банкрут.
Оттогава насам Аржентина по този начин и не се възвръща . Рецептите на Международния валутен фонд постоянно са по-скоро нездравословни, в сравнение с потребни, Буенос Айрес е зарязан от вложителите. Страната е ръководена от президенти, които от фискална позиция вършат тъкмо противоположното на това, което са предприемали техните прародители. И е населявана от хора, които постоянно гледат на страната единствено като на дойна крава. А става дума за една страна, която в действителност има всичко належащо, с цел да просперира.
Южноамериканската страна, която може да стане главен източник на литий в международен мащаб
Стратегическото значение на страната на става очевидно
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ