ържавният глава Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът на

ържавният глава Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът на София Йорданка Фандъкова отдадоха респект и поставиха цветя пред паметника на Левски в столицата.

„ Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем по пътя на чистата и свята република, която ни завеща, в случай че като общество не повярваме, че всичко зависи от задружните ни старания, че всичко зависи от нашето твърдоглавие в националното дело “, добави президентът.

По-рано през днешния ден президентът Румен Радев разгласява и слово във Facebook профила си, с цел да изрази почитта си към Апостола и неговата всеотдайност в името на Освобождението на България.

Ето какво написа във Facebook президентът:

„ Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ.

Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за личната ни държавност. Движението за новобългарска култура и битката за църковна самостоятелност преляха своя порив в общонародния блян за отменяне на османското робство и възкресяване на България.

Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф, единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.

Идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено, в случай че припознаят законите равно с българинът “.

Левски не позволи нито безспорния си престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания, да се постановат и да си присвояват националното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.

„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието.

Заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола.

Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му. Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може упорствувам и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля.

Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашият честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност.

Поклон пред Апостола на свободата! “