145 години от Освобождението на Варна
, списък
Варна е последният град освободен от Османската империя.
Заради смисъла си на огромен геостратегически, морски, крепостен и търговски център, Варна е последният освободен български град по силата на Санстефанския кротичък контракт и на Берлинския контракт. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война.
На 26 юли военачалник Аркадий Столипин връчва заповедта, която персонално взема от Цариград, на Фазлъ паша с думите: " А теперь убирайся из Варньi ".
На идващия ден, 27 юли, с доста цветя, с самун и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на учебното заведение и църквата " Св. Архангел Михаил " в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, защото портите на крепостта били залостени от вътрешната страна. Наложило се съветски бойци да се трансферират през Илдъз табия и след корав диалог с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, отпред с ген. Столипин дошъл по обяд. В църквата бил отслужен признателен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
По този мотив в храма на светия Архистратиг се отслужва Божествена св. Литургия, а по-късно и признателен молебен. На този ден се почитат и светите Седмочисленици, чиито каузи са залегнали в основата на българската нематериалност и държавност.
Варна отбелязва Освобождението си с молебен и концерт
От 09.00 ч. през днешния ден с признателен молебен и полагане на венци ще бъде маркирана 145-тата годишнина от Освобождението на Варна.
Събитието ще се състои в Духовно-просветния център „ Св. Архангел Михаил “ на ул. „ 27 юли “ №9.
В 20.30 ч. е очакван празничен концерт с присъединяване на Симфоничния оркестър и солисти на Държавна опера - Варна. В програмата ще има арии, дуети и ансамбли от композиторите Румен Бояджиев – наследник, Моцарт, Бизе, Верди, Карлос Гардел, Йохан Щраус и други Диригент: Григор Паликаров. Концертът ще се организира на площад " Независимост ".
Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 година на ХІV армейски корпус на военачалник Цимерман в Североизточна България породило във варненци очаквания за скорошното избавление. Скоро българите в града въодушевени от идващите вести захванали подготовка за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на съветското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата... Но се наложило да изчакат още няколко месеца до момента в който съветските войски влязат във Варна.
Преди съветските войски да съумеят да вземат Варна воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки, че договорът от Сан Стефано към този момент бил подписан, макар, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони двата града останали в техни ръце. Решенията на контракта трябвало да се обсъдят и узаконят от интернационален конгрес на великите европейски страни. Едва на петото съвещание на Берлинския конгрес през юни 1878 година, откакто Бисмарк подкрепил съветската позиция Турция се съгласила да стартира договарянията за евакуиране от Варна. Градът имал за тях огромно военно и комерсиално значение и договарянията вървели трудно. Русия още веднъж удостоверила, че незабавно след договарянето ще изтегли войските си от Цариград и ще освободи турските пленници. Най-накрая Турция се съгласила да съобщи Шумен и Варна. Първоначално трябвало да бъде освободен Шумен, като гарнизона и военното имущество щяло да бъде пренесено във Варна.
В формираната комисия по предаването на градовете от съветска страна влизали военачалник А.Столипин и капитан Макаров. След като дошъл от Цариград и след диалозите с турските делегати ген. Столипин схванал, че те нямат никакви инструкции за водене на договаряния, и че несъмнено ще се опитат да забавят предаването на крепостта. Пристигналият от Шумен Фазлъ паша настойчиво отказал под претекст, че нямат разпореждане от Цариград. Все отново ген. Столипин съумял да го убеди да пусне в крепостта за малко една съветска рота. С нея на 22 юли влезнали и православни духовници, които отслужили церемониален молебен за здравето на императрица Мария Александровна. Междувременно за да форсира предаването ген. Тотлебен, главнокомандващ съветските войски наредил напредването им към Варна и заемането на външните укрепления на 24 юли. След тези дейности Фазлъ паша заплашва да настъпи към демаркационната линия. Въпреки, че в отговор на съветската депеша султана известил, че на варненския гарнизон е подредено да изоставен града пашата още веднъж отхвърля, заявявайки, че още няма точни нареждания от Портата. Разгневен, самичък ген. Столипин отпътувал за Цариград да вземе персонално нареждането на турското държавно управление. На 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: " А теперь убирайся из Варньi ".
На идващия ден, 27 юли, с доста цветя, с самун и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на учебното заведение и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, защото портите на крепостта били залостени от вътрешната страна. Наложило се съветски бойци да се трансферират през Илдъз табия и след корав диалог с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, отпред с ген. Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен признателен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
Деспот Иванко съумява да устои на първата блокада на Варна от турците, само че най-после в 1389 година града пада под османско господство. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наименуван Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския пълководец.
Варна в средата на XIX век
По времето на османското господство Варна резервира своето стратегическо и комерсиално значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за малко време от съветските войски: през 1773 и 1828 година През май 1854 година в града се организира съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които дружно водят война срещу Русия по време на Кримската война (1854 – 1856).
Според свидетелства на посетили града в края на Кримската война американски мисионери, той има 17 хиляди поданици и е ограден с крепостна стена, като по това време към момента личат провалите от траялата три месеца съветска блокада по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
На 12 март 1860 г. е отслужена църковна работа за пръв път на български език, 10 години преди основаването на българската екзархия.
На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. св. Кирил и Методий.
По времето на Кримската война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 година е приключена първата в България жп линия (Русе – Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, учебно заведение, черква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. При основаването на Българската екзархия през 1870 година Варна не е включена в нейната територия, защото множеството православни в града са с гръцко съзнание.
Варна е освободена дефинитивно на 27 юли 1878 година, когато съветските войски влизат в града по силата на Санстефанския прелиминарен кротичък договор от 3 март 1878 година и на Берлинския договор от 13 юли 1878 година
През 1863 г. е открита първата българска банка във Варна под името „ Звезда “.
До средата на XIX век българите са незначителна част от популацията на Варна, основно търговци от по-големите градове във вътрешността, като Шумен и Търново. Градът е обитаем с изключение на с българи и с турци, татари, арменци, гагаузи, евреи, роми и други Носители на европейската просвета са най-вече образовани гръцки и еврейски фамилии. Техни са магазините и ателиетата, из техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и огромна част от интелигенцията. Голяма част от гагаузите и част от българите са гръкомани. Сред варненските турци също има хайлайф, работещ в локалния клон на Отоманската банка. Сред турците има и персони, които се занимават с търговия и индустриално произвеждане.
През 1877 година Баркли написа, че пашата на Варна обесва един наказан пред прозореца му и го оставя да виси там три дни.
Първи години след Освобождението
Варна след Освобождението, 1904 година
Резиденция Евксиноград
Българският военен транспортен съд „ Дръзки “
След Освобождението във Варна към момента доминира турското и гръцкото население. Освобождението заварва града с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души.[14] С С разрушаваенто на крепостната стена и османските казарми във Варна се заселват доста българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, и се появява Ени махле, т.е. Новата българска махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се разграничат осем махали. Сравнени по величина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият публичен център се оформя сред гръцката, арменската, еврейската и турската махала, по този начин нареченият Балък-пазар. Другият значим публичен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развъртян с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар (старейшина, кмет). На 29 януари 1879 г. във Варна са определени осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.
Варна е последният град освободен от Османската империя.
Заради смисъла си на огромен геостратегически, морски, крепостен и търговски център, Варна е последният освободен български град по силата на Санстефанския кротичък контракт и на Берлинския контракт. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война.
На 26 юли военачалник Аркадий Столипин връчва заповедта, която персонално взема от Цариград, на Фазлъ паша с думите: " А теперь убирайся из Варньi ".
На идващия ден, 27 юли, с доста цветя, с самун и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на учебното заведение и църквата " Св. Архангел Михаил " в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, защото портите на крепостта били залостени от вътрешната страна. Наложило се съветски бойци да се трансферират през Илдъз табия и след корав диалог с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, отпред с ген. Столипин дошъл по обяд. В църквата бил отслужен признателен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
По този мотив в храма на светия Архистратиг се отслужва Божествена св. Литургия, а по-късно и признателен молебен. На този ден се почитат и светите Седмочисленици, чиито каузи са залегнали в основата на българската нематериалност и държавност.
Варна отбелязва Освобождението си с молебен и концерт
От 09.00 ч. през днешния ден с признателен молебен и полагане на венци ще бъде маркирана 145-тата годишнина от Освобождението на Варна.
Събитието ще се състои в Духовно-просветния център „ Св. Архангел Михаил “ на ул. „ 27 юли “ №9.
В 20.30 ч. е очакван празничен концерт с присъединяване на Симфоничния оркестър и солисти на Държавна опера - Варна. В програмата ще има арии, дуети и ансамбли от композиторите Румен Бояджиев – наследник, Моцарт, Бизе, Верди, Карлос Гардел, Йохан Щраус и други Диригент: Григор Паликаров. Концертът ще се организира на площад " Независимост ".
Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 година на ХІV армейски корпус на военачалник Цимерман в Североизточна България породило във варненци очаквания за скорошното избавление. Скоро българите в града въодушевени от идващите вести захванали подготовка за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на съветското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата... Но се наложило да изчакат още няколко месеца до момента в който съветските войски влязат във Варна.
Преди съветските войски да съумеят да вземат Варна воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки, че договорът от Сан Стефано към този момент бил подписан, макар, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони двата града останали в техни ръце. Решенията на контракта трябвало да се обсъдят и узаконят от интернационален конгрес на великите европейски страни. Едва на петото съвещание на Берлинския конгрес през юни 1878 година, откакто Бисмарк подкрепил съветската позиция Турция се съгласила да стартира договарянията за евакуиране от Варна. Градът имал за тях огромно военно и комерсиално значение и договарянията вървели трудно. Русия още веднъж удостоверила, че незабавно след договарянето ще изтегли войските си от Цариград и ще освободи турските пленници. Най-накрая Турция се съгласила да съобщи Шумен и Варна. Първоначално трябвало да бъде освободен Шумен, като гарнизона и военното имущество щяло да бъде пренесено във Варна.
В формираната комисия по предаването на градовете от съветска страна влизали военачалник А.Столипин и капитан Макаров. След като дошъл от Цариград и след диалозите с турските делегати ген. Столипин схванал, че те нямат никакви инструкции за водене на договаряния, и че несъмнено ще се опитат да забавят предаването на крепостта. Пристигналият от Шумен Фазлъ паша настойчиво отказал под претекст, че нямат разпореждане от Цариград. Все отново ген. Столипин съумял да го убеди да пусне в крепостта за малко една съветска рота. С нея на 22 юли влезнали и православни духовници, които отслужили церемониален молебен за здравето на императрица Мария Александровна. Междувременно за да форсира предаването ген. Тотлебен, главнокомандващ съветските войски наредил напредването им към Варна и заемането на външните укрепления на 24 юли. След тези дейности Фазлъ паша заплашва да настъпи към демаркационната линия. Въпреки, че в отговор на съветската депеша султана известил, че на варненския гарнизон е подредено да изоставен града пашата още веднъж отхвърля, заявявайки, че още няма точни нареждания от Портата. Разгневен, самичък ген. Столипин отпътувал за Цариград да вземе персонално нареждането на турското държавно управление. На 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: " А теперь убирайся из Варньi ".
На идващия ден, 27 юли, с доста цветя, с самун и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на учебното заведение и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, защото портите на крепостта били залостени от вътрешната страна. Наложило се съветски бойци да се трансферират през Илдъз табия и след корав диалог с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, отпред с ген. Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен признателен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.
Деспот Иванко съумява да устои на първата блокада на Варна от турците, само че най-после в 1389 година града пада под османско господство. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наименуван Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския пълководец.
Варна в средата на XIX век
По времето на османското господство Варна резервира своето стратегическо и комерсиално значение. През 18 – 19 век Варна на два пъти е освобождавана за малко време от съветските войски: през 1773 и 1828 година През май 1854 година в града се организира съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които дружно водят война срещу Русия по време на Кримската война (1854 – 1856).
Според свидетелства на посетили града в края на Кримската война американски мисионери, той има 17 хиляди поданици и е ограден с крепостна стена, като по това време към момента личат провалите от траялата три месеца съветска блокада по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
На 12 март 1860 г. е отслужена църковна работа за пръв път на български език, 10 години преди основаването на българската екзархия.
На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. св. Кирил и Методий.
По времето на Кримската война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 година е приключена първата в България жп линия (Русе – Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, учебно заведение, черква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. При основаването на Българската екзархия през 1870 година Варна не е включена в нейната територия, защото множеството православни в града са с гръцко съзнание.
Варна е освободена дефинитивно на 27 юли 1878 година, когато съветските войски влизат в града по силата на Санстефанския прелиминарен кротичък договор от 3 март 1878 година и на Берлинския договор от 13 юли 1878 година
През 1863 г. е открита първата българска банка във Варна под името „ Звезда “.
До средата на XIX век българите са незначителна част от популацията на Варна, основно търговци от по-големите градове във вътрешността, като Шумен и Търново. Градът е обитаем с изключение на с българи и с турци, татари, арменци, гагаузи, евреи, роми и други Носители на европейската просвета са най-вече образовани гръцки и еврейски фамилии. Техни са магазините и ателиетата, из техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и огромна част от интелигенцията. Голяма част от гагаузите и част от българите са гръкомани. Сред варненските турци също има хайлайф, работещ в локалния клон на Отоманската банка. Сред турците има и персони, които се занимават с търговия и индустриално произвеждане.
През 1877 година Баркли написа, че пашата на Варна обесва един наказан пред прозореца му и го оставя да виси там три дни.
Първи години след Освобождението
Варна след Освобождението, 1904 година
Резиденция Евксиноград
Българският военен транспортен съд „ Дръзки “
След Освобождението във Варна към момента доминира турското и гръцкото население. Освобождението заварва града с не повече от 3500 българи при общо население от 21 000 души.[14] С С разрушаваенто на крепостната стена и османските казарми във Варна се заселват доста българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, и се появява Ени махле, т.е. Новата българска махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се разграничат осем махали. Сравнени по величина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият публичен център се оформя сред гръцката, арменската, еврейската и турската махала, по този начин нареченият Балък-пазар. Другият значим публичен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развъртян с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар (старейшина, кмет). На 29 януари 1879 г. във Варна са определени осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ