Как маите са се запасявали с вода
Археолози са изследвали селища на античните маи и са открили по какъв начин античната цивилизация е преживявала сушавите интервали.
Изследването, извършено от учените на университета в Синсинати (САЩ) е било показано на 81-ото годишно съвещание на Американското археологическо общество.
Съхранението на запасите от прясна вода е било значима задача за античните маи, които са живели на териториите на актуален Белиз и Гватемала и са били принудени да търпят по седем сушави месеца в годината.
В своето проучване учените са употребявали технологията Лидар (Light Detection And Ranging), която разрешава да се получи информация за отдалечени обекти на огромни дистанции. От аероплан са получени фотоси с висока резолюция на релефа на земната повърхнина в града на античните маи Яшчилан, ситуиран в Централен Юкатан.
Технологията Лидар е разрешила да се открият повече от 100 евентуални водохранилища, разпръснати из цялата територия, само че единствено пет от тях са били изследвани досега. Въз основа на археологически свидетелства откривателите са стигнали до извода, че три от тях са служили като резервоари за вода.
„ Изучихме неголеми вдлъбнатини, ситуирани покрай жилищата “, споделя Джефри Брюер, един от създателите на проучването.
По думите му в тях маите са се запасявали с вода за битови потребности. Открити са също по този начин резервоари от варовик, които може да са служили като баки за вода, и ями, в които са отглеждани растения в интервалите на суши.
Преди повече от година археолози откриха, както и голям брой ритуални съдове в тропическите гори на Белиз.
„ Хората са идвали тук, с цел да се пречистят и да принасят блага на боговете – споделя доктор Лиза Лусеро от университета на Илинойс. Това е било особено място, имащо сакрално значение за целия народ. “
Районът Кара Бланка е цяла група сенотета, представляващи няколко десетки цялостни с вода падини с друг размер и дълбочина. Откритото тук паметно оборудване е получило името „ Храм на водата “ неслучайно. Изследователите считат, че идващите в храма са се покланяли на Чаак – заповедник на мълниите, водата и дъжда. Броят на приношенията зависел от времето – колкото по-сушаво ставало, толкоз повече били даровете.
На дъното на 60-метровото езеро водолазите разкрили огромно количество ритуални керамични произведения с друга форма и размер. Повечето съдове са покрити с изображения на талази, спирали и даже животни, да вземем за пример ягуар, който се асоциирал с пещерите и водата.
Изследване на руините на храма посочило, че подът му е бил затрупан с нещо като килим от голям брой парчета от керамика, още веднъж извлечени от дъното на водоема. Стените на оборудването са били направени от придобит тук варовиков туф.
През август предходната година пък археолози, скрита под основната пирамида в Чичен Ица на полуостров Юкатан, Мексико. Според учените реката под пирамидата Кукулкан, известна също като Ел Кастильо, е била център на Вселената за цивилизацията на маите.
Според геофизика Рене Чавес Сегура става дума за подземна река, скрита под планината. Такива подземни реки не са необичайност за Мексико, те съединяват сенотетата – паметни водоеми на маите, в които са принасяни човешки жертви и са хвърляни други жертвоприношения, преди всичко злато.
Според археолога Гилермо де Анди подземната река може да символизира центъра на Вселената за цивилизацията на маите, „ като дърво, разпространяващо своите корени подземен “. Заобикалящите Кукулкан сенотета в този случай демонстрират посоките на света.
Учените означават още едно изобретение, направено в опустошения град Ушмал, в северозападната част на Юкатан. До останките на сграда, известна като Двореца на губернатора, са открити следи от градина с билки от епохата на маите. Експертите наброили 150 целебни представители на флората, лекуващи разнообразни заболявания – от змийско захапване до стомашни инфекции.
