Тайнствените могили край Ветрино: Какво ни разказват за първите индоевропейци от преди 5000 години?
Археолози изследват първите индоевропейци, живели по нашите земи , при избавителни разкопки в региона на Ветрино, Варненска област. Научният началник доцент доктор Стефан Александров от /НАИМ/ към Българска академия на науките показа за Българска телеграфна агенция, че проучваният могилен некропол датира от ранната бронзова ера – края на 4-о – 3-о хилядолетие прочие Хр. Финансирането на разкопките идва от „ Булгартрансгаз “ ЕАД, защото могилата попада в тяхно трасе .
Историческо значение на Ветрино
Ветрино е известно в научните среди с повече от 100 некропола в региона , добавя Александров. През тази година ще бъдат проучени две могили – настоящата и още една през идващия месец .
В рамките на разкопките, учените са проучили 15 структури , от които 12 са гробове. Останалите три структури са свързани с ритуали, осъществявани преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова ера , а един евентуално е от 4 – 6 век след Христа.
Непознати хора без книжовност
Александров отбелязва, че за тези хора знаем доста малко, защото те са живели преди 5000 години и не са имали книжовност. Възможно е всяка могила да е за обособен жанр, само че това би трябвало да се удостовери с ДНК разбори на откритите остатъци .
Разкопките демонстрират централен гроб, към който останалите гробове са подредени във тип на дъга . В централния гроб са открити две сребърни висулки, което подсказва висок обществен статус на заровения.
Индоевропейците в Югоизточна Европа
Според Александров, това са първите индоевропейци, сложили началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа . През тази година ще се проведат и интердисциплинарни разбори, които ще дадат по-точна информация за погребалните практики.
Д-р Росица Манова от НАИМ добавя, че телата в гробовете са били покрити с червен пигмент , евентуално част от ритуална процедура. Взети са проби от костите и могилния насип за по-нататъшни проучвания .
Загадката на некрополите
Защо античните са издигали големи могили над некрополите си остава мистерия. Александров допуска, че могилата може да затваря фамилно пространство , само че няма безапелационни доказателства за това.
Обяснението за големия брой могили в региона на актуалната Варненска област ученият свързва с положителните географски условия . Направени проучвания демонстрират, че античните са се хранели главно с млечни артикули и месо. Те са били скотовъдци , а регионът е извънредно подобаващ за това, което изяснява съществуването на толкоз доста некрополи.
Разпознаване на деменцията: 10 ранни признака, които не трябва да пренебрегвате
