Каменните топки в Коста Рика - антени на извънземни?
Археологията ни е изправяла пред всевъзможни загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, като че ли излезли от детска кутия с сбирка от топчета. Тези в Коста Рика обаче са много огромни и надали стават за игра. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са отчасти вкопани в нея. Кълбата са увековечени в паметната сцена на кино лентата “Похитителите на изчезналия кивот ”, където макет на една от тях в естествени размери едвам не смазва Индиана Джоунс.
Каменните кълба се намират основно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на към 30 км от брега. Топки са открити и в други елементи на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкоз доста и с такова положително качество като в Коста Рика, където са към 300 на брой. Според мнозина
те са съвършени като пропорции и гладкост,
което прави мистерията към основаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от обстоятелството, че множеството от топките са преместени от истинските им места в джунглата, където са открити. Затова към този момент е невероятно да се откри за какъв интервал са били основани. Кой е направил тези топки и каква е била задачата им? И на двата въпроса учените не могат да дадат безапелационен отговор. Съществуват най-различни легенди. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а съгласно различен са дело на самата майка природа.
Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, само че са разказани научно едвам през 30-те години на предишния век, тъй че се считат за относително ново изобретение. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана доктрина е, че каменните сфери са били сложени на специфични места от индианците в епохата доста преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други антични монолити, тяхната функционалност била
да улавят и настройват течащата международна сила.
Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали другите честоти, които пък по-късно били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били самобитни антени като част от правоприемник за връзки на извънземните. Е, ясно е, че и античните са разполагали с безжична мрежа.
Според доста други откриватели камъните са имали астрономически функционалности в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, постоянно ситуирани в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В доста случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те дори
били навигационни маркери за кацащи галактически кораби.
Друга доста публикувана и все по-приемана теза е, че тези разнообразни по величина каменни кълба са били употребявани като знак за ранга на даден водач на племе или нацяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални знаци.
Изследователите са единни единствено по един въпрос – че топките са дело на човешка ръка, което прави достижението още по-впечатляващо. Най-интересна е версията, че античните индианци имали
специфична запарка, благодарение на която размеквали скалата
и я ваели в разнообразни форми. Тази доктрина е толкоз завладяваща, че по нея работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са направени от гранодиорит - магмена канара, близка по състав до гранита. Никой обаче не е съумял да показва до момента, че на него може да му се влияе по химичен път, с цел да бъде завършен.
