Археологическият музей ще посрещне посетителите си в Международния ден на

Археологическият музей ще посрещне посетителите си в Международния ден на музеите с извънредно любопитна галерия – „ Открития 2021”. Тя се открива на 18 май и ще работата на археолозите в Пловдив и района разкопки през отминалата година.

Център на краткотрайната експозиция е находката на вотивни монументи – теракоти на разнообразни божества, зооморфни съдове, жертвеници и лампички, открита от археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на последните разкопки на Източната врата в навечерието на 2022 година Една от фигурите на богиня е изключително забавна, тъй като лицето е позлатено.



Изложбата показва още няколко значими и забавни обекта.

Представен е Тракийски селищен център от VІ – V в. прочие Хр. край с. Васил Левски. Обектът е открит още през 1993 година по време на теренни обходи, извършени от археолозите Мечислав Домарадски и Костадин Кисьов. Първите археологически разкопки стартират през 2005 г- Установено е, че селището, датирано в интервала VIІ – V в. прочие Хр., обгръща приблизителна повърхност от впечатляващите 25 декара. Към момента изследванията са съсредоточени в укрепената част на селището, ситуирана на повърхност от 5 декара, където нормално се намират най-представителните постройки. Aрхеолозите разкриват част от крепостния дувар с дължина 30 м и широчина 2 м, построен в техниката opus emplectum. На места непокътнатата му височина доближава до 1,50 м, което се среща рядко във въпросния интервал. През 2021 година археолозите не престават да разкриват необикновена правоъгълна постройка, обвързвана с крепостната стена.

Представена е и работата по разкриването на Небет тепе от екип археолози отпред със София Христева. Първите разкопки там са извършени още през 1934 година, като през годините с тази задача се наемат разнообразни откриватели. Общата проучена повърхност до 1986 година е към 4000 кв.м и покрива по-голямата част от обекта. През 2016 и 2017 година разкопките са възобновени в неразучен досега сектор югозападно от цитаделата и северозападно от средновековната щерна. Под управлението на археолога София Христева, екипът съумява да изследва повърхност от над 470 кв.м и да актуализира доста данните от предходните изследвания. Разкопките през 2021 година са осъществени в сектора сред изследванията от 2016 година от юг и тези от 2017 година от север. Така археолозите съумяват да завършат своите проучвания на структури, разкрити през предходните години. В комплицираната стратиграфия, те разкриват пластове от съвремието, османския интервал, Средновековието, Късната древност, римския и елинистически интервал и раннобронзовата ера.



Представен е обектът на ул. „ Александър С. Пушкин " № 14 на археолога Елена Божинова. Той е забавен за археологията, защото е ситуиран отвън крепостните стени на града – регион, намиращ се и отвън предпазената историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив ". Започвайки работа, археолозите откриват, че културният слой е по-дебел от в началото измерения. Слизайки надолу в пластовете, те попадат на следи от Средновековието (XI – начало на XIII век) – елементи от постройка, зимници, пещи, огнища и 4 гроба. В дълбочина са проучени насипни пластове и ходови равнища от античността (II – VI век). Резултатите от изследванията на обекта потвърждават интензивно обитаване отвън крепостните стени, изключително през XII – начало на XIII век. Събраните материали дават съображение на проучвателите да считат, че е допустимо останките да са принадлежали на индустриални центрове, а доста евентуално и на борси.



Една от най-интересните витрини за публиката обаче ще е тази, която споделя за една не толкоз известна част от работата на археолозите – теренните търсения на археологически обекти в землищата на Пловдив и с. Оризари, с. Златитрап, с. Кадиево и с. Брестовица, общ. Родопи.

Теренните търсения, също познати като археологически обходи, са извършени като част от устрема на археолозите да научат повече за обитаемоте места към най-големия селищен център на Тракия – днешният Пловдив. Въпреки мъгливото време, което мощно затруднява работата, те съумяват да открият и записват 15 селищни обекта, непознати за археологическата просвета до този миг. Интересно изобретение е, че въпреки и част от заливните територии на р. Марица, регионът е бил заселен през другите столетия. В хода на теренните търсения, археолозите посещават и известната на науката Мечкюрска могила – значим селищен център, населяван в продължение на хилядолетия през праисторията. Установени са с акуратност границите на огромната повърхност на сателитния обект към нея. Желанието на археолозите е теренните изследвания да продължат и през идващите години, с цел да съумеят да разкрият още нова информация за предишното на района. Крайната цел е основаването на цялостна археологическа карта на Пловдив и покрайнините му. Ръководител на обходите е Елена Божинова, зам.-ръководител – София Христева.



Всяка от витрините споделя любопитната история на обектите и онагледява текстовете с експонирани находки и графични изображения. Важен подробност от изложбата е фактът, че всички пана дават информация както за екипите, работили на терен, по този начин и за времето на провеждането на изследванията.

Освен че повдига завесата на мащаба на работата на археолозите от пловдивския музей, експозицията има и просветителна задача. В текстовете са употребявани термини, които кураторът Екатерина Илиева е събрала в специфична брошура. Така пътешествието в предишното на Пловдив се трансформира и в първа крачка към научаване на част от археологическата лексика. Всеки клиент може да си вземе речника от специфична строителна количка - наложителният признак в работата на археолозите.

Изложбата продължава до септември и сигурно си коства да бъде посетена.