Археологическият музей празнува 140-годишнина с Панагюрското злато, открития от разкопки и изложба за Небет тепе
Археологическият музей отбелязва 140-годишнината си с поредност събития, чиято кулминационна точка е през септември. Първо преди дни там се завърна оригиналът на Панагюрското златно богатство – едни от най-ценните експонати във фонда на музея. То ще остане в Пловдив до 12 юни в зала „ Тракийска култура”. Допълнително в Европейската нощ на музеите – 14 май, ще бъдат изнесени две беседи от 11.30 и от 15 ч., свързани с информация за самото богатство, откриването му, незнайни или малко известни данни по какъв метод е намерено, по какъв начин е постъпило във фонда на музея в Пловдив, по кое време е взето в София, къде е пътувало и по какъв начин се опазва при тези пътувания.
Следващото събитие е в Международния ден на музеите – 18 май, се открива извънредно любопитна галерия „ Открития 2021”. Тя продължава до 4 септември.
Експозицията показва най-новите находки на своите археолози от миналата година. Изложени са забавни от научна или просветителна позиция предмети, част от които във типа, в който са били открити. По този метод във витрините се разкрива една страна на археологията, която нормално остава скрита за необятната аудитория.
Заедно с постоянните археологически изследвания на познати обекти като Небет тепе и Източната врата на античния Филипопол, в изложбата са показани и по-малко известни обекти. Посетителите ще могат да се срещнат с историята на обновените изследвания на тракийския селищен център от VІ – V в. прочие Хр. край карловското село Васил Левски; както и на първите систематични археологически разкопки на „ Голямата могила “ — последната могила от римския некропол, прочут като „ Гъстите могили “, ситуиран в южната промишлена зона на града.
" Наред с тях са показани и избавителни археологически разкопки — наложителен стадий при градежи в централната част на града. За пръв път посетителите ще могат да се срещнат и с едно от най-важните археологически изследвания, а точно теренните обходи, посредством които археолозите откриват обектите ", споделя кураторът на изложбата Екатерина Илиева.
Осъзнавайки, че археологията от време на време наподобява комплицирана просвета, експертите от музея са подготвили и специфичен “Речник на непознатите думи” за изложбата. С тази безвъзмездна дипляна, дребни и огромни ще могат да преживеят по друг метод „ Открития 2021” и да научат нещо ново, до момента в който се забавляват.
Откриването на изложбата ще се организира онлайн на Фейсбук страницата на музея.
Третата галерия ще бъде открита на 15 септември. Тя се споделя „ Спомен за музея”. Изложбата ще показа историята на музея, стадиите, през които е минал. Посетителите ще видят архивни фрагменти, разнообразни визуализации на това по какъв начин е изглеждал при основаването си, витрините, в които са били изложени експонатите.
Тогава ще е и формалното честване на 140-годишнината. Изложбата ще продължи до 23 октомври. На 15 септември ще бъде показана и книгата „ България и Македония “ от Александър Башмаков. Всъщност това е първият шеф на Археологическия музей и акцент в събитието ще е личността му и приносът му към институцията.
Последната галерия в юбилейната за Археологическия музей година ще бъде открита на 4 ноември и ще продължи до 28 февруари 2023 година Тя е под наименованието „ Античен хамбар от Небет тепе”. Представя резултатите от изследването на Небет тепе на археолога София Христева. Изложбата ще бъде извънредно любопитна за публиката и поради обстоятелството, че следва да бъде осъществен планът за реституция, консервация и социализация на скъпия археологически обект.
„ Това, което тя откри предходната година, отново по време на разкопки по отношение на този план, е един доста забавен древен хамбар. Става дума за едно доста забавно помещение, което е ситуирано отвън крепостната стена, в югоизточната част на Небет тепе. Там бе открита една дървена бъчва, която е непокътната на място, доста забавна находка, която имаме желанието да бъде експонирана като част от плана на Община Пловдив. В това стопанско помещение са съхранявани житните култури, нужни за изхранването на хората, което са живели вътре в крепостта. В дървената бъчва обаче е служела за предпазване на течности – вино или вода. Тази галерия ще показа целия икономически комплекс с находките ”, споделя шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов.
Изложбата „ Античен хамбар от Небет тепе” ще иде визуализирана със фотоси и с графични възстановки от самите разкопки.
Екипът приготвя и Годишник на Археологическия музей. Той няма да бъде ориентиран толкоз към показване на археологическите открития, колкото към представянето на обособените действия, които прави музеят – фондова активност, цифровизация.
„ Ще представим и най-новите проучвания, които вършим с сътрудниците от Българската академия на науките по повод проучване на пигменти, които са унищожени върху мраморната пластика от римската ера. Така в един по-късен ще представим няколко оброчни плочи, в това число и здравоносния фриз, в истинския им тип. Сега ние ги виждаме като един бял мрамор, само че всички те са били с полихромия върху тях, украсени. Това няма да е някаква небивалица, а резултат от научни проучвания. Проучванията се вършат единствено нощно време, със профилирана инсталация с ултравиолетови лъчи. На база на констатирането на точките на обособените цветове се прави възстановка”, описа Кисьов.
Следващото събитие е в Международния ден на музеите – 18 май, се открива извънредно любопитна галерия „ Открития 2021”. Тя продължава до 4 септември.
Експозицията показва най-новите находки на своите археолози от миналата година. Изложени са забавни от научна или просветителна позиция предмети, част от които във типа, в който са били открити. По този метод във витрините се разкрива една страна на археологията, която нормално остава скрита за необятната аудитория.
Заедно с постоянните археологически изследвания на познати обекти като Небет тепе и Източната врата на античния Филипопол, в изложбата са показани и по-малко известни обекти. Посетителите ще могат да се срещнат с историята на обновените изследвания на тракийския селищен център от VІ – V в. прочие Хр. край карловското село Васил Левски; както и на първите систематични археологически разкопки на „ Голямата могила “ — последната могила от римския некропол, прочут като „ Гъстите могили “, ситуиран в южната промишлена зона на града.
" Наред с тях са показани и избавителни археологически разкопки — наложителен стадий при градежи в централната част на града. За пръв път посетителите ще могат да се срещнат и с едно от най-важните археологически изследвания, а точно теренните обходи, посредством които археолозите откриват обектите ", споделя кураторът на изложбата Екатерина Илиева.
Осъзнавайки, че археологията от време на време наподобява комплицирана просвета, експертите от музея са подготвили и специфичен “Речник на непознатите думи” за изложбата. С тази безвъзмездна дипляна, дребни и огромни ще могат да преживеят по друг метод „ Открития 2021” и да научат нещо ново, до момента в който се забавляват.
Откриването на изложбата ще се организира онлайн на Фейсбук страницата на музея.
Третата галерия ще бъде открита на 15 септември. Тя се споделя „ Спомен за музея”. Изложбата ще показа историята на музея, стадиите, през които е минал. Посетителите ще видят архивни фрагменти, разнообразни визуализации на това по какъв начин е изглеждал при основаването си, витрините, в които са били изложени експонатите.
Тогава ще е и формалното честване на 140-годишнината. Изложбата ще продължи до 23 октомври. На 15 септември ще бъде показана и книгата „ България и Македония “ от Александър Башмаков. Всъщност това е първият шеф на Археологическия музей и акцент в събитието ще е личността му и приносът му към институцията.
Последната галерия в юбилейната за Археологическия музей година ще бъде открита на 4 ноември и ще продължи до 28 февруари 2023 година Тя е под наименованието „ Античен хамбар от Небет тепе”. Представя резултатите от изследването на Небет тепе на археолога София Христева. Изложбата ще бъде извънредно любопитна за публиката и поради обстоятелството, че следва да бъде осъществен планът за реституция, консервация и социализация на скъпия археологически обект.
„ Това, което тя откри предходната година, отново по време на разкопки по отношение на този план, е един доста забавен древен хамбар. Става дума за едно доста забавно помещение, което е ситуирано отвън крепостната стена, в югоизточната част на Небет тепе. Там бе открита една дървена бъчва, която е непокътната на място, доста забавна находка, която имаме желанието да бъде експонирана като част от плана на Община Пловдив. В това стопанско помещение са съхранявани житните култури, нужни за изхранването на хората, което са живели вътре в крепостта. В дървената бъчва обаче е служела за предпазване на течности – вино или вода. Тази галерия ще показа целия икономически комплекс с находките ”, споделя шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов.
Изложбата „ Античен хамбар от Небет тепе” ще иде визуализирана със фотоси и с графични възстановки от самите разкопки.
Екипът приготвя и Годишник на Археологическия музей. Той няма да бъде ориентиран толкоз към показване на археологическите открития, колкото към представянето на обособените действия, които прави музеят – фондова активност, цифровизация.
„ Ще представим и най-новите проучвания, които вършим с сътрудниците от Българската академия на науките по повод проучване на пигменти, които са унищожени върху мраморната пластика от римската ера. Така в един по-късен ще представим няколко оброчни плочи, в това число и здравоносния фриз, в истинския им тип. Сега ние ги виждаме като един бял мрамор, само че всички те са били с полихромия върху тях, украсени. Това няма да е някаква небивалица, а резултат от научни проучвания. Проучванията се вършат единствено нощно време, със профилирана инсталация с ултравиолетови лъчи. На база на констатирането на точките на обособените цветове се прави възстановка”, описа Кисьов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ