Едва 3 от 10 пловдивчани рециклират. За другите няма контейнери?
Едва трима от 10 пловдивчани изхвърлят разделно отпадъците си. Това демонстрира анкета на TrafficNews по отношение на склонността на жителите да рециклират, в която присъединяване са взели близо 6500 читатели.
Прочетете още
Резултатите са красноречиви – 66% от участниците не събират и изхвърлят разделно боклуци от опаковки – пластмаса, стъкло и хартия. Положителното в тази ситуация е, че по груби сметки 2/3 от тях са подготвени да го създадат, само че при избрани условия. Повечето показват, че повода да не събират разделно е неналичието на контейнери за боклук до домовете им, в които след това да изхвърлят събраните разделно боклуци. Другите обаче споделят, че ще рециклират едвам когато за тях и семействата им/бизнеса им бъдат въведени финансови облекчения.
В Пловдив концепцията за разделното събиране е много объркана. Всъщност постоянно се сблъскваме с доказателства за това, че еко манталитетът на по-голямата част от популацията съществено куца. Но има и жители, които не пестят старания да продължат живота на отпадъците. Те отделят, измиват и търсят особено място в домовете си за така наречените боклуци от опаковки. После отиват до контейнерите за разделно събиране и … желанията им за екосъобразност се осуетяват.
На територията на града повече от десетилетие са разпръснати цветни контейнери, като тук-там броят им в реалност се оказва непълен. Наша инспекция демонстрира, че на избрани местоположения въпросните рядко се употребяват (при това по предназначение). На други обаче – те преливат и пред тези трима жителите стоят няколко други възможности – да натъпкват с доза изпитание в тях торбите с боклуци, или да ги стоварят в профил, образувайки мини бунища към кофите. При положително предпочитание, да тръгнат на разходка из квартала, с цел да открият не толкоз „ оборотен “ жълт резервоар с незапълнен потенциал. Всичко това е съпроводено с време и старания, които явно 7 от 10 жители не са подготвен да положат за екологични цели.
Управата на града осъзнава това и от години приказва за потребността от смяна. Анализите им откриват, че в контейнерите за разбъркан битов боклук не престават да се изхвърлят обилни количества „ отпадъци “, които подлежат на преработване. Това, несъмнено, е по-скоро проблем на обособените жители, чийто оправдания варират от „ не ми се занимава “ до механичното повторение на развенчания мит „ за какво да групирам настрана, като всички отива на едно място “.
Когато пловдивчанинът не отива при контейнера, контейнерът би трябвало да отиде при него
Българинът да претърпи катарзис и внезапно да почувства нужда от това да стане „ еко “? Ако разчитаме на този опция, е прекомерно евентуално скоро да не реализираме блестящи резултати. Затова политиката за ръководство на отпадъците е тази, която би трябвало да претърпи смяна, внедрявайки тласък за семейства и бизнеси.
Ако обаче съдим по данните, които анкетата регистрира, четирима на 10 от жителите са подготвени да променят навиците си, стига да са основани условия за това. От отговора излиза наяве, че броят на контейнерите е непълен, като може би това е посоката, в която би трябвало да тръгне общината.
Припомняме, че през ноември предходната година локалната власт разгласи публично, че се търсят разновидности за справяне с казуса. Като двете най-логични решения бяха посочени – слагането на спомагателни съдове, или по-честото транспортиране на към този момент наличните такива. Първият е по-трудно осъществим, обявиха от общината, тъй като за тях няма място. Но подчертаха, че ще изискат от компаниите, обслужващи цветните контейнери, да вдигнат кратността на сметосъбирането – и по този начин от веднъж седмично, да станат 3 пъти. Предложи се и вид, който визира бизнеса – в комерсиалните зони да тръгне дребен сметовоз с преса, който да събира и компресира отпадъците за преработване.
Към днешна дата сходно съглашение към момента не е направено, демонстрира наша инспекция.
По планове, в Пловдив се депонират към 190 000 тона на годишна база, което е релативно непрекъсната цифра. Причината цифрата да не се повишава на фона на механичния приръст на популацията е, че от ден на ден жители събират разделно, което генерира по-малко натоварване към контейнерите за разбъркан битов боклук. Това удостоверяват и данните на двете частни компании, които дават отговор за извозването на боклуци от опаковки на територията на града – " Екопак " ( 651 контейнера в регионите " Тракия " и " Централен " ) и " Булекопак " (1700 контейнера в " Западен ", " Южен ", " Северен " и " Източен " ). Двете сдружения обаче са на мнение, че броят на контейнерите е подобаващ на интереса към преработване.
България и Европейски Съюз
Данните за количествата оползотворен посредством преработване материал за България наподобяват леко изненадващи на фона на общата картина в страната.
По публична статистика през 2022 година приблизително 36 кг боклуци от пластмасови опаковки са били генерирани за всеки човек в Европа. От тях едвам 14,7 кг. са били рециклирани. Словакия записва най-голям % на преработване (60%), следвана от Белгия (54%), Германия и Словения (и двете по 51%). Най-ниските равнища са регистрирани в Малта, където едвам 16% от отпадъците от пластмасови опаковки са били рециклирани, следвана от Дания (23%), Франция и Австрия (и двете по 25%). Коефициентът на България е почти еднакъв на междинното за Европейския съюз – 40 на 100 кг биват преработване.
За последното десетилетие генерирания пластмасов боклук се е нараснал със приблизително 7,6 кг. на глава от популацията. Рециклираното количество също се е нараснало, демонстрират данни на Евростат – с 4 кг.. Европа обаче си е сложила цел – минимум 65% от всички боклуци от опаковки би трябвало да бъдат рециклирани. Срокът, даден от Директивата на Европейска комисия, е до 31 декември 2025 година.
Припомняме, че вкрая на предходната година Европейската комисия мина към втори стадий на наказателната процедура против България поради отлагането на новия механизъм за пресмятане на таксата боклук – „ замърсителят заплаща “. Страната ни не възприема процедурата от 2015 година насам, акцентират от Европейска комисия.
Комисията изпрати и стимулирано мнение, откакто през септември Народното събрание още веднъж отсрочи въвеждането на механизма, който трябваше да влезе в действие от 1 януари 2025 година. Според депутатите общините още не са подготвени за въвеждане на новия принцип за пресмятане на такса боклук и би трябвало да им се даде софтуерно време. В момента такса боклук се пресмята въз основата на данъчната оценка на парцелите, като България към този момент е единствената страна в Европейския съюз с такава система.
Прочетете още
Резултатите са красноречиви – 66% от участниците не събират и изхвърлят разделно боклуци от опаковки – пластмаса, стъкло и хартия. Положителното в тази ситуация е, че по груби сметки 2/3 от тях са подготвени да го създадат, само че при избрани условия. Повечето показват, че повода да не събират разделно е неналичието на контейнери за боклук до домовете им, в които след това да изхвърлят събраните разделно боклуци. Другите обаче споделят, че ще рециклират едвам когато за тях и семействата им/бизнеса им бъдат въведени финансови облекчения.
В Пловдив концепцията за разделното събиране е много объркана. Всъщност постоянно се сблъскваме с доказателства за това, че еко манталитетът на по-голямата част от популацията съществено куца. Но има и жители, които не пестят старания да продължат живота на отпадъците. Те отделят, измиват и търсят особено място в домовете си за така наречените боклуци от опаковки. После отиват до контейнерите за разделно събиране и … желанията им за екосъобразност се осуетяват.
На територията на града повече от десетилетие са разпръснати цветни контейнери, като тук-там броят им в реалност се оказва непълен. Наша инспекция демонстрира, че на избрани местоположения въпросните рядко се употребяват (при това по предназначение). На други обаче – те преливат и пред тези трима жителите стоят няколко други възможности – да натъпкват с доза изпитание в тях торбите с боклуци, или да ги стоварят в профил, образувайки мини бунища към кофите. При положително предпочитание, да тръгнат на разходка из квартала, с цел да открият не толкоз „ оборотен “ жълт резервоар с незапълнен потенциал. Всичко това е съпроводено с време и старания, които явно 7 от 10 жители не са подготвен да положат за екологични цели.
Управата на града осъзнава това и от години приказва за потребността от смяна. Анализите им откриват, че в контейнерите за разбъркан битов боклук не престават да се изхвърлят обилни количества „ отпадъци “, които подлежат на преработване. Това, несъмнено, е по-скоро проблем на обособените жители, чийто оправдания варират от „ не ми се занимава “ до механичното повторение на развенчания мит „ за какво да групирам настрана, като всички отива на едно място “.
Когато пловдивчанинът не отива при контейнера, контейнерът би трябвало да отиде при него
Българинът да претърпи катарзис и внезапно да почувства нужда от това да стане „ еко “? Ако разчитаме на този опция, е прекомерно евентуално скоро да не реализираме блестящи резултати. Затова политиката за ръководство на отпадъците е тази, която би трябвало да претърпи смяна, внедрявайки тласък за семейства и бизнеси.
Ако обаче съдим по данните, които анкетата регистрира, четирима на 10 от жителите са подготвени да променят навиците си, стига да са основани условия за това. От отговора излиза наяве, че броят на контейнерите е непълен, като може би това е посоката, в която би трябвало да тръгне общината.
Припомняме, че през ноември предходната година локалната власт разгласи публично, че се търсят разновидности за справяне с казуса. Като двете най-логични решения бяха посочени – слагането на спомагателни съдове, или по-честото транспортиране на към този момент наличните такива. Първият е по-трудно осъществим, обявиха от общината, тъй като за тях няма място. Но подчертаха, че ще изискат от компаниите, обслужващи цветните контейнери, да вдигнат кратността на сметосъбирането – и по този начин от веднъж седмично, да станат 3 пъти. Предложи се и вид, който визира бизнеса – в комерсиалните зони да тръгне дребен сметовоз с преса, който да събира и компресира отпадъците за преработване.
Към днешна дата сходно съглашение към момента не е направено, демонстрира наша инспекция.
По планове, в Пловдив се депонират към 190 000 тона на годишна база, което е релативно непрекъсната цифра. Причината цифрата да не се повишава на фона на механичния приръст на популацията е, че от ден на ден жители събират разделно, което генерира по-малко натоварване към контейнерите за разбъркан битов боклук. Това удостоверяват и данните на двете частни компании, които дават отговор за извозването на боклуци от опаковки на територията на града – " Екопак " ( 651 контейнера в регионите " Тракия " и " Централен " ) и " Булекопак " (1700 контейнера в " Западен ", " Южен ", " Северен " и " Източен " ). Двете сдружения обаче са на мнение, че броят на контейнерите е подобаващ на интереса към преработване.
България и Европейски Съюз
Данните за количествата оползотворен посредством преработване материал за България наподобяват леко изненадващи на фона на общата картина в страната.
По публична статистика през 2022 година приблизително 36 кг боклуци от пластмасови опаковки са били генерирани за всеки човек в Европа. От тях едвам 14,7 кг. са били рециклирани. Словакия записва най-голям % на преработване (60%), следвана от Белгия (54%), Германия и Словения (и двете по 51%). Най-ниските равнища са регистрирани в Малта, където едвам 16% от отпадъците от пластмасови опаковки са били рециклирани, следвана от Дания (23%), Франция и Австрия (и двете по 25%). Коефициентът на България е почти еднакъв на междинното за Европейския съюз – 40 на 100 кг биват преработване.
За последното десетилетие генерирания пластмасов боклук се е нараснал със приблизително 7,6 кг. на глава от популацията. Рециклираното количество също се е нараснало, демонстрират данни на Евростат – с 4 кг.. Европа обаче си е сложила цел – минимум 65% от всички боклуци от опаковки би трябвало да бъдат рециклирани. Срокът, даден от Директивата на Европейска комисия, е до 31 декември 2025 година.
Припомняме, че вкрая на предходната година Европейската комисия мина към втори стадий на наказателната процедура против България поради отлагането на новия механизъм за пресмятане на таксата боклук – „ замърсителят заплаща “. Страната ни не възприема процедурата от 2015 година насам, акцентират от Европейска комисия.
Комисията изпрати и стимулирано мнение, откакто през септември Народното събрание още веднъж отсрочи въвеждането на механизма, който трябваше да влезе в действие от 1 януари 2025 година. Според депутатите общините още не са подготвени за въвеждане на новия принцип за пресмятане на такса боклук и би трябвало да им се даде софтуерно време. В момента такса боклук се пресмята въз основата на данъчната оценка на парцелите, като България към този момент е единствената страна в Европейския съюз с такава система.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ