Археологическите проучвания на римската крепост и митница Димум в Белене

...
Археологическите проучвания на римската крепост и митница Димум в Белене
Коментари Харесай

Изненадващи открития в римската крепост и митница Димум в Белене

Археологическите изследвания на римската цитадела и митница Димум в Белене дадоха изненадващи резултати, които учените се пробват да разгадаят. Какво в 4-ти век е принудило римляните да нарушат значими правила във военната организация и е била запушена значима улица? Отговорите дружно с археолозите търсят Мария Чернева и оператора Анна Андреева в рубриката " Новини от предишното ".

Проучването на първата римска цитадела по нашите земи може да даде много отговори, които науката от дълго време търси. Разкриването на източната врата на кастела към този момент обяснява много въпроси. Един от редките случаи, в които крепостта има две порти – за влизане и за излизане. Освен че са измислили еднопосочното придвижване, в случай че имаха коли щяхме да кажем, че кормилото им е от ляво. От портата са останали единствено праговете. Но и те са задоволителни, с цел да дадат визия за огромните размери.

" Тук е била настанена конна част. Конниците не могат да слизат от коня, с цел да влязат или излязат от крепостта. От единия проход влизат, през другия излизат ", сподели доцент доктор Гергана Кабакчиева - началник на археологическите разкопки.

Този организация на придвижването е осигурявала бърза реакция на бойните единици, които при положение на потребност или заплаха, са имали 15-20 минути, с цел да изоставен крепостта.

" Димум е един от кастелите, които охраняват легионният лагер край Свищов – Нове и по тази причина тази врата им е била доста значима. Особено в ранният интервал, в който те въпреки всичко още не са се чувствали сигурни във завзетите тракийски земи ", сподели доцент Гергана Кабакчиева.

И портата би трябвало да е обвързвана с крайдунавския път, който Рим строи, с цел да може да пази границите на империята. Грандиозно оборудване, което обаче тук към момента се губи.

" Римляните първите, които провеждат пътищата като пътна система, което значи че имаме добре павирани пътища, имаме и организация на пътищата, имаме и места, където сменят конете, където нощуват хората, дневно са изминавани към 30-35 километра, не повече ", сподели Кабакчиева.

Проучванията в този момент или организацията на придвижването в крепостта, дават някои насоки за мястото на пътя. Около вътрешните стени на всеки боен кастел има необятна улица – виа Сагуларис.

" Едно пространство, в което бойците постоянно могат свободно да се движат – по какъв начин другояче ще се изнесат за 20-30 минути другояче, в случай че нямат свободно пространство ", изясни Кабакчиева.

И като се има поради обичайна военна дисциплинираност, следите от късно строената ковачница, която затапва виа Сагуларис и запушва и един от входовете, изумява учените.

" Когато съществува тази работилница, Димум се готви за една войната сред римляни и готи. Тази голяма скала е била употребена като работна маса за изковаването на разнообразни предмети. Намерили сме 6 дребни работни пещи, което значи, че майсторите са били най-малко шест ", споделя още доцент Гергана Кабакчиева.

Изглежда ковачницата за оръжия е станала по-важна от нормалния ред и придвижване в крепостта. Но съществуването ѝ тъкмо през входа на източната врата, значи, че не е била директна връзка с основния път. Или той не е следвал прецизно очертанията на брега и би трябвало да се търси на юг. Още повече, че източната врата по-късно е била даже зазидана напълно.

" Това се прави постоянно в късната древност, за да има по-малко достъп - колкото повече отвори, толкоз повече благоприятни условия те да бъдат преодолени. Функциите си тази цитадела губи в края на тази война. Тя към този момент не е военна цитадела, върху останките от железарската работилница се появяват жилища – намерили сме в две от тях тъкачни станове ", описа Кабакчиева.

По всяка възможност това са жилищата на федератите или готите, с които Рим подписва помирение и контракт да пазят границите. До 6-ти век, когато опасността от безчовечен нашествия принуждава империята да възвърне долно-дунавската граница и крепостите по нея, включително и Димум. От този интервал е и странното приспособление, което учените нарекли шеговито – шейкър за багра.

" Рядко се намират съдове, в които има алена багра. Първо алената багра е била много скъпа и не е можело на всички места да се вършат червени фрески. Но художникът завършва всяка вечер и на другия ден би трябвало да продължи работа и да не му застива боята. Той си е поставил малко речни камъни и фактически това наподобява на шейкър, тъй като той си разклаща амфорката, алената багра към този момент си е алена багра ", споделя още доцент Гергана Кабакчиева.

Крепостта остава военна до края на 11-12 век, след което последователно изчезва. Местните скали са по-меки и хората през вековете разграждат кастела, с цел да създадат основи на къщите си.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР