Край прочутото в древността тракийско светилище на Орфей в римската епоха строят монументален храм и християнска църква
Археологът проф. Николай Овчаров заяви за огромно археологическо изобретение на Татул - край фамозното в древността тракийско светилище на Орфей в Римската ера строят колосален храм и християнска черква.
Приключиха тазгодишните археологически изследвания на значимото светилище край момчилградското с. Татул. Те се реализираха под управлението на проф. Николай Овчаров от НАИМ-БАН и доктор Николай Бояджиев от РИМ-Смолян и са финансирани от Община Момчилград. Основната част от светилището е разкрита при огромни разкопки в интервала 2004-2007 година, когато бе доказана издигнатата още от видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол догадка, че става дума за уникален древен храм на именития артист Орфей, посочи проф. Николай Овчаров.
През римската и византийската ера монументалният архитектурен комплекс е трансфорат в аристократична укрепена вила. В края на XI - началото на XII в. тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин. Той е основоположник на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХV в. С нея са родствено свързани владетелските династии на България, Сърбия, а по-късно и на Русия. А имението при Татул е било един от многочислените блага, които признателният император Алексий І Комнин дава на своя най-виден военачалник.
При първите изследвания не бе открита църквата на византийската вила, каквато би следвало да има в такова богато имение. Но единствено на няколко десетки метра от античното светилище, на различен преобладаващ над покрайнината скален връх, тогава забелязахме незначителни следи от каменна постройка, насочена изток-запад. През 30-те години на ХХ в. кърджалийският краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като вероятен християнски храм, отбелязва проф. Овчаров.
Там през есента на 2022 година заложихме нашите ровове и триседмичните разкопки се увенчаха с извънреден триумф. На посоченото място фактически бяха разкрити останките на огромна християнска черква. Според откритите материали, тя е издигната през V-VI в. и е траяла да съществува през IX-XII в. Сградата впечатлява със забележителните си размери, като дължината доближава съвсем 18 м. Това я подрежда в челната тройка на откритите досега християнски храмове в Източните Родопи, акцентира той.
" Но изненадите не свършиха дотук. Неочаквано се оказа, че църквата е издигната върху основите на още по-древна монументална постройка. Днес от нея са оживели обилни елементи от зидове, както и необятният съвсем 2 м солиден каменен предел, изцяло непокътнат на входа. Личат особено издяланите места за бази на колони, които са оформяли тържествения портал. Според откритите монети и керамика, тази постройка е издигната през II-III в. и евентуално е представлявала огромен храм ", разяснява археологът.
Така загадката към хилядолетната трагична история на светилището при с. Татул е дефинитивно разкрита. Оказва се, че когато след римското завладяване на Тракия през първите епохи на новата епоха античният архитектурен отбор е бил трансфорат в световна вила, споменът за светото място изобщо не е липсващ. Култовите функционалности обаче към този момент са осъществявани на прилежащия рид, където е издигнат колосален храм. След приемането на християнството в Родопите през V в. тази паметна постройка е разрушена, а на нейно място е издигната превъзходна християнска черква, заяви още проф. Овчаров.
Приключиха тазгодишните археологически изследвания на значимото светилище край момчилградското с. Татул. Те се реализираха под управлението на проф. Николай Овчаров от НАИМ-БАН и доктор Николай Бояджиев от РИМ-Смолян и са финансирани от Община Момчилград. Основната част от светилището е разкрита при огромни разкопки в интервала 2004-2007 година, когато бе доказана издигнатата още от видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол догадка, че става дума за уникален древен храм на именития артист Орфей, посочи проф. Николай Овчаров.
През римската и византийската ера монументалният архитектурен комплекс е трансфорат в аристократична укрепена вила. В края на XI - началото на XII в. тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин. Той е основоположник на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХV в. С нея са родствено свързани владетелските династии на България, Сърбия, а по-късно и на Русия. А имението при Татул е било един от многочислените блага, които признателният император Алексий І Комнин дава на своя най-виден военачалник.
При първите изследвания не бе открита църквата на византийската вила, каквато би следвало да има в такова богато имение. Но единствено на няколко десетки метра от античното светилище, на различен преобладаващ над покрайнината скален връх, тогава забелязахме незначителни следи от каменна постройка, насочена изток-запад. През 30-те години на ХХ в. кърджалийският краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като вероятен християнски храм, отбелязва проф. Овчаров.
Там през есента на 2022 година заложихме нашите ровове и триседмичните разкопки се увенчаха с извънреден триумф. На посоченото място фактически бяха разкрити останките на огромна християнска черква. Според откритите материали, тя е издигната през V-VI в. и е траяла да съществува през IX-XII в. Сградата впечатлява със забележителните си размери, като дължината доближава съвсем 18 м. Това я подрежда в челната тройка на откритите досега християнски храмове в Източните Родопи, акцентира той.
" Но изненадите не свършиха дотук. Неочаквано се оказа, че църквата е издигната върху основите на още по-древна монументална постройка. Днес от нея са оживели обилни елементи от зидове, както и необятният съвсем 2 м солиден каменен предел, изцяло непокътнат на входа. Личат особено издяланите места за бази на колони, които са оформяли тържествения портал. Според откритите монети и керамика, тази постройка е издигната през II-III в. и евентуално е представлявала огромен храм ", разяснява археологът.
Така загадката към хилядолетната трагична история на светилището при с. Татул е дефинитивно разкрита. Оказва се, че когато след римското завладяване на Тракия през първите епохи на новата епоха античният архитектурен отбор е бил трансфорат в световна вила, споменът за светото място изобщо не е липсващ. Култовите функционалности обаче към този момент са осъществявани на прилежащия рид, където е издигнат колосален храм. След приемането на християнството в Родопите през V в. тази паметна постройка е разрушена, а на нейно място е издигната превъзходна християнска черква, заяви още проф. Овчаров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ