Добрият реставратор оставя само дискретни следи по сградата
Арх. Петър Петров е основен проектант на регион “Централен ”. Преди това управлява новоназначената комисия в региона за проучване на рискови здания, които са недвижими културни полезности.
Специалист е в консервация, реституция и запазване на недвижимото културно завещание и социална инфраструктура. Води курс за Професионално образование на архитекти по запазване на недвижимото културно завещание. Курсът се провежда взаимно с Ecole de Chaillot, Париж - една от най-старите школи за реституция в Европа, учредена през 1857 година Проекти с негово присъединяване три пъти печелят наградата „ Сграда на годината “ в раздел Културно-историческо завещание.
- Арх. Петров, „ Централен ” евентуално е единственият регион в Пловдив със специфичен екип, който следи за рисковите здания. Какви тревожни случаи сте записали в последно време?
- Примерите са най-много в Стария град. При инспекции от общината регистрирахме шест здания, монументи на културата, застрашени от самосрутване. При снеготопенето през последните дни стана очевиден още един проблем - неприятното положение на отвеждането на водите от покривите на къщите. Многобройните течове разрушават фасадите, предизвикват изгниване на дървените структури и бърза ерозия на мазилките.
Когато става дума за недвижими културни полезности, нещата са урегулирани със закон, само че тематиката е комплицирана. Опазването на културното завещание пази публичния интерес, само че процесът не е съответно финансово подсилен с публични средства. Това е значителен спор. Не може една постройка, която е на 100 и повече години, физически износена, с многочислени градивни проблеми от покрива до основите - с доста тежка поддръжка, да бъде оставена напълно на грижите на притежателите. В множеството случаи тези хора нямат нужните средства.
- Има ли механизъм, по който можете да задължите притежателите да поддържат своите къщи?
- По силата на закона притежателите са длъжни да поддържат постройките в положително положение. За паметниците на културата обаче това е доста по-скъпо, в сравнение с една елементарна постройка. Отговорността за запазване на културно-историческото завещание е голяма и не би трябвало да бъде оставена напълно в тежест на притежателите.
Естествено, те биха могли да ги продадат, в случай че нямат нужните средства за поддръжка. Но когато това е фамилна къща, когато в нея са живели няколко генерации, сходно решение е доста мъчно. Проблемът е етичен! Няма по какъв начин да кажем: продай си къщата или я поддържай в нужния тип. Особено в случай че нейното запазване е от публичен интерес, а страната и общината не дават средства за това. От друга страна, тези здания са значими за жителите на града и за туристите, които минават през него - културната стойност на старите къщи е източник на доходи за всички - хотелиери, ресторантьори, туроператори, търговци и други Това е финансовото изражение на културно-историческата стойност на наследството и ще повторя - не е правилно поддръжката му да лежи напълно на плещите на притежателите.
Опазването на наследството има доста по-съществени културни измерения, само че сега акцентирам на финансовата страна, защото тя е разбираема, визира необятен кръг от жителите на Пловдив и е в основата на съхранението му.
В доста европейски страни този механизъм е организиран.
- А по какъв начин точно?
- В Западна Европа страната и локалните общности са построили разнообразни механизми. Най-същественото е, че притежателите са подпомагани финансово. Наскоро, по сигнал, посетихме къща в Стария град. Семейството живее в нея. Къщата е наследствена. В момента се е случило по този начин, че притежателите не могат да я поддържат и не са в положение да финансират реставрацията, а постройката е в сериозно положение. Какво е решението? Хората би трябвало да получат помощ. Това може да е консултация или подпомагане за приемане на дотация или безлихвен заем. Подобен финансов инструмент може да бъде в помощ на всички притежатели, които имат скъпи здания в централната градска част на Пловдив.
- В София към този момент има работещ механизъм във връзка с запазване на постройките монументи. Какво да вършим в Пловдив?
- В София към този момент са наложени десетина санкции на притежатели, които не са поддържали или са увредили своите здания. Глобите са до 100 000 лв.. В момента те се апелират в съда, само че по този начин или другояче това е един сигнал. По самодейност на Столична община една от банките към този момент предлага на пазара капиталов заем „ Град с история “ с доста ниска годишна рента - в размер на 3.00%. За страдание, заемът е единствено за здания с национално значение, а множеството къщи в регион „ Централен ” са с локално или ансамблово.
- Тогава къде е решението?
- За мен механизмът е първо да се обезпечи опция за безлихвен заем или заем с доста ниска годишна рента за всички категории недвижими културни полезности. Или да се употребява общински фонд „ Култура ”, който последователно, целево да набира средства за възобновяване на знакови за града здания.
- Как действат в другите европейски страни?
- Мога да приказвам за системата във Франция. Там при реституция на монумент на културата страната дава до 50% от нужните средства, до 30% се обезпечават от общината. В доста от случаите притежателят заплаща единствено 20% от цялата сума, само че против това е длъжен да извърши напълно напътствията, които са му дадени. Инвеститорът е строго наблюдаван от основния контрольор, отговарящ за недвижимото културно завещание, и получава доста съществени наказания, в случай че си разреши да не извърши плана по метода, който му е постановен. Именно по тази причина системата работи. Тази скица е ефикасна и е инструмент за надзор на качеството на реставрационните работи.
Европейските практики също са в тази посока. Процесът има решение, когато има споделена финансова отговорност - сред страна, община и частен вложител.
- Има ли универсална рецепта за добра реституция?
- Една реституция е добра тогава, когато намесата освен не е нарушила достоверния облик, само че е дискретна, едвам забележима за наблюдаващия.
Когато след интервенция постройката наподобява като нова - то това не е добра реституция. В старите здания ние пазим времето! Качествената реституция би трябвало да резервира старинността, чувството за време и достоверност на материала. Под понятието " време " аз разбирам всички процеси и събития, свързани с тези обекти, цялата комплексност на създалото ги общество. Паметниците на културата са носители на естетиката, мирогледа, финансовите благоприятни условия и демонстрират степента на развиване на обществото. С всяка нова мазилка или обшивка, нов покрив и нова дограма заличаваме следите на времето.
Добрата реституция би трябвало да протича в няколко стъпки. Първо, би трябвало да има ясно наставление - идея за интервенция. Второ, фасадите, като най-ценен детайл от постройките в централната част, не следва да се ремонтират на парче. Лош образец са партерите на постройките в региона, където постоянно всеки магазин е със лично дизайнерско решение. Реставрация се прави с цялостна визия за интервенция, отчитаща освен спецификата на постройката, само че и на квартала, в който се намира.
Специалист е в консервация, реституция и запазване на недвижимото културно завещание и социална инфраструктура. Води курс за Професионално образование на архитекти по запазване на недвижимото културно завещание. Курсът се провежда взаимно с Ecole de Chaillot, Париж - една от най-старите школи за реституция в Европа, учредена през 1857 година Проекти с негово присъединяване три пъти печелят наградата „ Сграда на годината “ в раздел Културно-историческо завещание.
- Арх. Петров, „ Централен ” евентуално е единственият регион в Пловдив със специфичен екип, който следи за рисковите здания. Какви тревожни случаи сте записали в последно време?
- Примерите са най-много в Стария град. При инспекции от общината регистрирахме шест здания, монументи на културата, застрашени от самосрутване. При снеготопенето през последните дни стана очевиден още един проблем - неприятното положение на отвеждането на водите от покривите на къщите. Многобройните течове разрушават фасадите, предизвикват изгниване на дървените структури и бърза ерозия на мазилките.
Когато става дума за недвижими културни полезности, нещата са урегулирани със закон, само че тематиката е комплицирана. Опазването на културното завещание пази публичния интерес, само че процесът не е съответно финансово подсилен с публични средства. Това е значителен спор. Не може една постройка, която е на 100 и повече години, физически износена, с многочислени градивни проблеми от покрива до основите - с доста тежка поддръжка, да бъде оставена напълно на грижите на притежателите. В множеството случаи тези хора нямат нужните средства.
- Има ли механизъм, по който можете да задължите притежателите да поддържат своите къщи?
- По силата на закона притежателите са длъжни да поддържат постройките в положително положение. За паметниците на културата обаче това е доста по-скъпо, в сравнение с една елементарна постройка. Отговорността за запазване на културно-историческото завещание е голяма и не би трябвало да бъде оставена напълно в тежест на притежателите.
Естествено, те биха могли да ги продадат, в случай че нямат нужните средства за поддръжка. Но когато това е фамилна къща, когато в нея са живели няколко генерации, сходно решение е доста мъчно. Проблемът е етичен! Няма по какъв начин да кажем: продай си къщата или я поддържай в нужния тип. Особено в случай че нейното запазване е от публичен интерес, а страната и общината не дават средства за това. От друга страна, тези здания са значими за жителите на града и за туристите, които минават през него - културната стойност на старите къщи е източник на доходи за всички - хотелиери, ресторантьори, туроператори, търговци и други Това е финансовото изражение на културно-историческата стойност на наследството и ще повторя - не е правилно поддръжката му да лежи напълно на плещите на притежателите.
Опазването на наследството има доста по-съществени културни измерения, само че сега акцентирам на финансовата страна, защото тя е разбираема, визира необятен кръг от жителите на Пловдив и е в основата на съхранението му.
В доста европейски страни този механизъм е организиран.
- А по какъв начин точно?
- В Западна Европа страната и локалните общности са построили разнообразни механизми. Най-същественото е, че притежателите са подпомагани финансово. Наскоро, по сигнал, посетихме къща в Стария град. Семейството живее в нея. Къщата е наследствена. В момента се е случило по този начин, че притежателите не могат да я поддържат и не са в положение да финансират реставрацията, а постройката е в сериозно положение. Какво е решението? Хората би трябвало да получат помощ. Това може да е консултация или подпомагане за приемане на дотация или безлихвен заем. Подобен финансов инструмент може да бъде в помощ на всички притежатели, които имат скъпи здания в централната градска част на Пловдив.
- В София към този момент има работещ механизъм във връзка с запазване на постройките монументи. Какво да вършим в Пловдив?
- В София към този момент са наложени десетина санкции на притежатели, които не са поддържали или са увредили своите здания. Глобите са до 100 000 лв.. В момента те се апелират в съда, само че по този начин или другояче това е един сигнал. По самодейност на Столична община една от банките към този момент предлага на пазара капиталов заем „ Град с история “ с доста ниска годишна рента - в размер на 3.00%. За страдание, заемът е единствено за здания с национално значение, а множеството къщи в регион „ Централен ” са с локално или ансамблово.
- Тогава къде е решението?
- За мен механизмът е първо да се обезпечи опция за безлихвен заем или заем с доста ниска годишна рента за всички категории недвижими културни полезности. Или да се употребява общински фонд „ Култура ”, който последователно, целево да набира средства за възобновяване на знакови за града здания.
- Как действат в другите европейски страни?
- Мога да приказвам за системата във Франция. Там при реституция на монумент на културата страната дава до 50% от нужните средства, до 30% се обезпечават от общината. В доста от случаите притежателят заплаща единствено 20% от цялата сума, само че против това е длъжен да извърши напълно напътствията, които са му дадени. Инвеститорът е строго наблюдаван от основния контрольор, отговарящ за недвижимото културно завещание, и получава доста съществени наказания, в случай че си разреши да не извърши плана по метода, който му е постановен. Именно по тази причина системата работи. Тази скица е ефикасна и е инструмент за надзор на качеството на реставрационните работи.
Европейските практики също са в тази посока. Процесът има решение, когато има споделена финансова отговорност - сред страна, община и частен вложител.
- Има ли универсална рецепта за добра реституция?
- Една реституция е добра тогава, когато намесата освен не е нарушила достоверния облик, само че е дискретна, едвам забележима за наблюдаващия.
Когато след интервенция постройката наподобява като нова - то това не е добра реституция. В старите здания ние пазим времето! Качествената реституция би трябвало да резервира старинността, чувството за време и достоверност на материала. Под понятието " време " аз разбирам всички процеси и събития, свързани с тези обекти, цялата комплексност на създалото ги общество. Паметниците на културата са носители на естетиката, мирогледа, финансовите благоприятни условия и демонстрират степента на развиване на обществото. С всяка нова мазилка или обшивка, нов покрив и нова дограма заличаваме следите на времето.
Добрата реституция би трябвало да протича в няколко стъпки. Първо, би трябвало да има ясно наставление - идея за интервенция. Второ, фасадите, като най-ценен детайл от постройките в централната част, не следва да се ремонтират на парче. Лош образец са партерите на постройките в региона, където постоянно всеки магазин е със лично дизайнерско решение. Реставрация се прави с цялостна визия за интервенция, отчитаща освен спецификата на постройката, само че и на квартала, в който се намира.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ