„Възраждане“ използва оставката, за да рестартира кампанията срещ...
Аргументите на „ Възраждане “ се основават на пояснение на Акта за присъединение към Европейски Съюз от 2005 година, съгласно което България имала право да изиска удължение на изключението за въвеждане на еврото. Костадинов твърди, че страната може да се позове на „ непреодолима мощ “, защото се обрисува да влезе в еврозоната без постоянно държавно управление и без признат бюджет. Тази теза, обаче, не е подкрепена с публична правна позиция от европейските институции, нито е ясно дали сходно искане би било прегледано.
В изявлението си Костадинов смесва бюджетни, политически и идеологически причини. Той съобщи, че бюджетът за 2025 година можел да бъде продължен и през 2026 година, като акцентира, че в него „ не попада думата евро “. Лидерът на „ Възраждане “ още веднъж употребява обидни квалификации по адрес на европейската валута, което е в унисон с дългогодишната линия на партията против участието на България в еврозоната, само че не способства с съответни стопански причини.
Костадинов заяви още, че е изпратил писмо до президента Румен Радев с искане за незабавно привикване на Консултативния съвет за национална сигурност поради „ рисковете от нелегално вкарване на България в еврозоната “. До момента няма обществена информация президентът да е реагирал на това искане.
По думите на ръководителя на „ Възраждане “ най-хубавият сюжет бил предварителни парламентарни избори в края на март. Той позволи теоретично опцията за ново ръководство в границите на настоящия парламент, само че призна, че на процедура това е малко евентуално.
Поведението на „ Възраждане “ след оставката на държавното управление се вписва в прочут модел – потребление на всеки институционален вакуум за затопляне на страхове и за втълпяване на неустановеност към стратегически решения, към този момент взети на европейско равнище. Вместо съответни оферти за излизане от рецесията или за гарантиране на постоянен преход към еврото, партията още веднъж залага на декларативни дейности без действителен юридически или политически резултат. Самото авансово самопризнание на Костадинов, че планът няма късмет да бъде признат, акцентира по-скоро пропагандната, в сравнение с управническата му цел.
Допълнително подозрение буди и фактът, че „ Възраждане “ показва еврозоната като външна опасност, до момента в който редовно заобикаля тематиката за икономическите опасности от продължителна политическа неустойчивост, изолираност и загуба на доверие от страна на европейските сътрудници. В този подтекст настояването за „ форсмажор “ наподобява като опит да се легитимира личното отвращение за присъединяване в действителни решения и прекачване на отговорността върху нереални „ европейски сили “.
Така самодейността за отсрочване на еврото се трансформира в следващ детайл от антисистемната изразителност на партията, която употребява институциите главно като естрада за политическа борба. Вместо да способства за стабилизиране на обстановката, „ Възраждане “ рискува в допълнение да задълбочи разделянето в обществото. Залага на конфликт с европейския курс на страната в миг, когато България има потребност от изясненост, предвидимост и работещи институции.
В изявлението си Костадинов смесва бюджетни, политически и идеологически причини. Той съобщи, че бюджетът за 2025 година можел да бъде продължен и през 2026 година, като акцентира, че в него „ не попада думата евро “. Лидерът на „ Възраждане “ още веднъж употребява обидни квалификации по адрес на европейската валута, което е в унисон с дългогодишната линия на партията против участието на България в еврозоната, само че не способства с съответни стопански причини.
Костадинов заяви още, че е изпратил писмо до президента Румен Радев с искане за незабавно привикване на Консултативния съвет за национална сигурност поради „ рисковете от нелегално вкарване на България в еврозоната “. До момента няма обществена информация президентът да е реагирал на това искане.
По думите на ръководителя на „ Възраждане “ най-хубавият сюжет бил предварителни парламентарни избори в края на март. Той позволи теоретично опцията за ново ръководство в границите на настоящия парламент, само че призна, че на процедура това е малко евентуално.
Поведението на „ Възраждане “ след оставката на държавното управление се вписва в прочут модел – потребление на всеки институционален вакуум за затопляне на страхове и за втълпяване на неустановеност към стратегически решения, към този момент взети на европейско равнище. Вместо съответни оферти за излизане от рецесията или за гарантиране на постоянен преход към еврото, партията още веднъж залага на декларативни дейности без действителен юридически или политически резултат. Самото авансово самопризнание на Костадинов, че планът няма късмет да бъде признат, акцентира по-скоро пропагандната, в сравнение с управническата му цел.
Допълнително подозрение буди и фактът, че „ Възраждане “ показва еврозоната като външна опасност, до момента в който редовно заобикаля тематиката за икономическите опасности от продължителна политическа неустойчивост, изолираност и загуба на доверие от страна на европейските сътрудници. В този подтекст настояването за „ форсмажор “ наподобява като опит да се легитимира личното отвращение за присъединяване в действителни решения и прекачване на отговорността върху нереални „ европейски сили “.
Така самодейността за отсрочване на еврото се трансформира в следващ детайл от антисистемната изразителност на партията, която употребява институциите главно като естрада за политическа борба. Вместо да способства за стабилизиране на обстановката, „ Възраждане “ рискува в допълнение да задълбочи разделянето в обществото. Залага на конфликт с европейския курс на страната в миг, когато България има потребност от изясненост, предвидимост и работещи институции.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ