Венецуелски журналист: Арестът на Мадуро не е инвазия, а военна операция срещу нелегитимен режим
Арестът на президента на Венецуела повлече своите последици вътре в страната, и за района. Опозицията в Каракас се готви за среща с Доналд Тръмп.
Настроенията във Венецуела във връзка външната интервенция са мощно поляризирани, само че съгласно венецуелския публицист и анализатор Алехандро Линарес Мендоса случилото се не може да бъде несъмнено като инвазия. В изявление за „ На Фокус " той акцентира, че става дума за прецизна военна интервенция, ориентирана против съответни военни цели, която е довела до залавянето и отстраняването на Николас Мадуро от власт.
По думите на Мендоса карцерът на Мадуро надвишава рамките на задържане на настоящ президент. Според него става дума за отстраняването на нелегитимен властник. Той напомни, че на президентските избори през 2024 година венецуелската съпротива е спечелила с към 70% от гласовете, само че резултатът не е бил приет от Мадуро. Легитимността му обаче е под въпрос още от 2018 година, когато изборите също бяха необятно оспорвани както в страната, по този начин и от интернационалната общественост.
Според него Мадуро се е задържал на власт посредством мощ, репресии и закани, а не посредством либерален мандат. Той напомни, че както Мадуро, по този начин и брачната половинка му Силия Флорес са упрекнати от Съединени американски щати в закононарушения, свързани с наркотрафик и тероризъм. Именно по тази линия двамата са били считани за бегълци от американското правораздаване и в последна сметка са били арестувани и отведени в Съединените щати.
Мендоса съобщи, че има данни Николас Мадуро да е употребявал държавните структури на Венецуела за улеснение на трафика на кокаин от Колумбия и Еквадор. Наркотиците са били изнасяни на север през Карибско море или Атлантическия океан, което трансформира страната в основен детайл от интернационалната наркоиндустрия.
В изявлението беше наранена и тематиката за хипотетичните връзки на режима с радикални организации. Мендоса уточни, че при ръководството на Мадуро на деятели на „ Хизбула " са били издавани венецуелски паспорти, което им е разрешавало да се придвижват свободно по света като жители на страната.
На въпрос дали Мадуро е бил предаден от свои хора, Мендоса отхвърли да назове имена, само че позволи, че сходна версия е изцяло допустима. По думите му дълбочината на разследващата информация за персоналния живот на Мадуро - от навиците му до най-дребни елементи - допуска съществено вътрешно навлизане, което мъчно би било допустимо без вътрешна колаборация.
Според Мендоса формалната позиция на Вашингтон е, че Съединени американски щати ще упражняват краткотраен надзор върху преходното ръководство, до момента в който Венецуела стане задоволително постоянна за предаване на властта на законни институции. Част от този проект включва и обновяване на търговията с нефт, за да бъдат обезщетени американски компании, чиито активи са били национализирани по времето на Уго Чавес без съответно обезщетение.
Мендоса акцентира, че венецуелската страна е изцяло пропита от чавизма към този момент повече от четвърт век. По думите му няма самостоятелна правосъдна система, изборна власт или действителна институционална автономност. Именно по тази причина, съгласно него, Съединени американски щати упорстват да управляват финансовите потоци и да отпускат средства поетапно, с явен механизъм за отчетност.
Въпреки сигналите за съгласуваност сред представители на режима и администрацията на Доналд Тръмп, Мендоса е безапелационен, че във Венецуела не може да се приказва за нормалност. От стотиците политически пандизчии са освободени единствено единици, а въведеното изключително състояние лимитира съществени конституционни права и разрешава гонене на хора, подкрепящи ареста на Мадуро.
Ключова ще бъде ролята на опозиционните фигури Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонзалес. Предстояща среща сред Мачадо и Тръмп в Белия дом може да даде изясненост дали те ще поемат властта въз основата на изборите от 2024 година, или ще се стигне до нов избор. Според него развиването на обстановката остава непредсказуемо и ще зависи от това дали Съединени американски щати ще продължат да оказват стопански, дипломатически и боен напън.
Настроенията във Венецуела във връзка външната интервенция са мощно поляризирани, само че съгласно венецуелския публицист и анализатор Алехандро Линарес Мендоса случилото се не може да бъде несъмнено като инвазия. В изявление за „ На Фокус " той акцентира, че става дума за прецизна военна интервенция, ориентирана против съответни военни цели, която е довела до залавянето и отстраняването на Николас Мадуро от власт.
По думите на Мендоса карцерът на Мадуро надвишава рамките на задържане на настоящ президент. Според него става дума за отстраняването на нелегитимен властник. Той напомни, че на президентските избори през 2024 година венецуелската съпротива е спечелила с към 70% от гласовете, само че резултатът не е бил приет от Мадуро. Легитимността му обаче е под въпрос още от 2018 година, когато изборите също бяха необятно оспорвани както в страната, по този начин и от интернационалната общественост.
Според него Мадуро се е задържал на власт посредством мощ, репресии и закани, а не посредством либерален мандат. Той напомни, че както Мадуро, по този начин и брачната половинка му Силия Флорес са упрекнати от Съединени американски щати в закононарушения, свързани с наркотрафик и тероризъм. Именно по тази линия двамата са били считани за бегълци от американското правораздаване и в последна сметка са били арестувани и отведени в Съединените щати.
Мендоса съобщи, че има данни Николас Мадуро да е употребявал държавните структури на Венецуела за улеснение на трафика на кокаин от Колумбия и Еквадор. Наркотиците са били изнасяни на север през Карибско море или Атлантическия океан, което трансформира страната в основен детайл от интернационалната наркоиндустрия.
В изявлението беше наранена и тематиката за хипотетичните връзки на режима с радикални организации. Мендоса уточни, че при ръководството на Мадуро на деятели на „ Хизбула " са били издавани венецуелски паспорти, което им е разрешавало да се придвижват свободно по света като жители на страната.
На въпрос дали Мадуро е бил предаден от свои хора, Мендоса отхвърли да назове имена, само че позволи, че сходна версия е изцяло допустима. По думите му дълбочината на разследващата информация за персоналния живот на Мадуро - от навиците му до най-дребни елементи - допуска съществено вътрешно навлизане, което мъчно би било допустимо без вътрешна колаборация.
Според Мендоса формалната позиция на Вашингтон е, че Съединени американски щати ще упражняват краткотраен надзор върху преходното ръководство, до момента в който Венецуела стане задоволително постоянна за предаване на властта на законни институции. Част от този проект включва и обновяване на търговията с нефт, за да бъдат обезщетени американски компании, чиито активи са били национализирани по времето на Уго Чавес без съответно обезщетение.
Мендоса акцентира, че венецуелската страна е изцяло пропита от чавизма към този момент повече от четвърт век. По думите му няма самостоятелна правосъдна система, изборна власт или действителна институционална автономност. Именно по тази причина, съгласно него, Съединени американски щати упорстват да управляват финансовите потоци и да отпускат средства поетапно, с явен механизъм за отчетност.
Въпреки сигналите за съгласуваност сред представители на режима и администрацията на Доналд Тръмп, Мендоса е безапелационен, че във Венецуела не може да се приказва за нормалност. От стотиците политически пандизчии са освободени единствено единици, а въведеното изключително състояние лимитира съществени конституционни права и разрешава гонене на хора, подкрепящи ареста на Мадуро.
Ключова ще бъде ролята на опозиционните фигури Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонзалес. Предстояща среща сред Мачадо и Тръмп в Белия дом може да даде изясненост дали те ще поемат властта въз основата на изборите от 2024 година, или ще се стигне до нов избор. Според него развиването на обстановката остава непредсказуемо и ще зависи от това дали Съединени американски щати ще продължат да оказват стопански, дипломатически и боен напън.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ