Арбалетът – тихата смърт дебне отвсякъде
Aрбалетът е средновековно оръжие, употребяващо еластичността и силата на лъка, с цел да изстреля стрела. Представете си лък, инсталиран върху ложа с приклад, чиято тетива е застопорена със специфичен спусков механизъм, който разрешава свободно прицелване за случаен интервал от време. Арбалетът е извънредно рисково и тъкмо смъртоносно оръжие, за него на практика няма проблем стрелата му да пробие щит или ризница, заради което той е употребен към този момент няколко хилядолетия. А и през днешния ден арбалетът има приложение – употребяват го даже някои спецчасти по света. Както и при лов на дивеч. Без да има някаква логичност обаче, в България той е неразрешен за лов, същото се отнася и за лъка. Това не пречи разнообразни типове арбалети да се продават свободно в оръжейните магазини и да притеглят интереса на колекционери и на търсачи на мощни чувства и на адреналин в кръвта.
Използвал се е още в античен Китай
Името на арбалета идва от латинското Arcus (дъга, лък) и Ballista (машина за изстрелване), оттова на старофренски Arbalestre. В съветския, сръбския, словенския и българския език е известно и наименованието самострел.
Кога тъкмо е изобретен арбалетът не се знае, само че първото правдиво споменаване на арбалета е през 341 година прочие Хр. в борбата при Ма Линг – Китай. Най-старите елементи от бронзов арбалетен механизъм са датирани на 228 година прочие Хр., отново в Китай. Твърди се, че арбалетите са изобретени много по-отдавна, и то на доста места по едно и също време. Китайският и европейския са радикално разнообразни, що се отнася до спусковия/затворния механизъм. В джунглите на Африка (главно при пигмеите), в Малая, Тайланд, Виетнам и Бирма локалните племена употребяват от много време арбалети лична структура.
Древните гърци са употребявали също сходно на арбалет оръжие – така наречен Гастрофет (гастрофетът се е опирал в земята и в корема на стрелеца и по този начин посредством личното му тегло се е запъвал).
В античен Рим като военно оръжие съвсем не са се употребили. Въпреки това римляните са познавали арбалета – и то с съвсем идентична форма като средновековния европейски арбалет. Най-ранните документирани изображения на римски арбалет са от IV век, открити са при разкопки във Франция. От същия интервал се среща и наименованието „ manuballista “, т.е. ръчна машина за изстрелване. Известно е, че картагенците са употребявали през Пуническите войни арбалети, наричани от тях „ скорпиони “. При рухването на Картаген на римляните биват предадени 2000 арбалета.
При завладяването на Англия от норманите през 11 век са употребявани огромно количество арбалети. През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина разказва нормандския арбалет като варварско и грубо оръжие.
Масово арбалетите са се употребявали при кръстоносните походи, завладяването на гр. Яфа през 1192 година от кръсноносците се дължи основно на арбалетчиците на Ричард I – Лъвското сърце). Преди това – по време на обсадата на крепостта Акра за Ричард I се загатва следното:
… един от турците се пъчеше, изправен на крепостната стена, дразнейки другите, само че крал Ричард му нанесе смъртоносна рана, пронизвайки сърцето му с арбалет …
При тази блокада Ричард I употребява и контингент от 1000 генуезки арбалетчици, които, стреляйки залпово, безусловно отваряли проходи в редиците на сарацините, идващи в помощ на града.
Първоначално лъковете на арбалетите в Европа са били от монолитно дърво — основно тис, само че също и явен, от ранното средновековие стартират да се вършат композитни или съставни лъкове – от няколко пласта дърво, рог и конски или говежди сухожилия. За направата на един подобен лък отивали сухожилията на най-малко 20 животни.
Стрелата лети със
скорост от 65 до
105 м/сек
За другите арбалети съществуват разнообразни параметри: мощ на натягане на рамената, дължина на работния ход на тетивата, начална скорост на стрелата (според теглото). Повечето модерни арбалети се запъват с две ръце, без други помощни съоръжения. Силата на запъване е в множеството случаи 150 либри (паунда) или 68 кг, като оптималната мощ на запъване без помощни съоръжения е 80 kg (~ 175 либри). Скоростите на стрелите възлизат на към 65 и 105 м/с. Прав изстрел на арбалета на практика няма. Стрелата постоянно има балистична траектория. Правилно е да се приказва не за прав изстрел, а за отдалеченост на ефикасна пукотевица, т.е. дистанцията на което дейно може да се порази целта.
Максималната отдалеченост на изстрела зависи от началната скорост, тежестта на стрелата и оперението и формата на накрайника. При средновековните арбалети на към 300 стъпки (150 м) тя е пробивала рицарска ризница. При актуалните арбалети оптималната дължина на изстрела може да доближи до 500 м. Съвременните свръхмощни арбалети се употребяват от редица специфични служби (например в САЩ) – основно поради относителната безшумност и неналичието на проблясък при изстрела. При сравнителни стрелби сред съвременни арбалети и огнестрелно оръжие е открито, че пробивната мощ на арбалетите е сравнима с оръжие.38-ми диаметър (9 мм), само че при по-висок % на смъртоносно проваляне.
Сега стрелят с тях и на спортни шампионати
В съвремието арбалетите се употребяват и за спортна пукотевица на надпревари – основно съгласно условията на Internationalen Armbrustschutzen Union (IAU) и на World Crossbow Shooting Association (WCSA).
На закрито се стреля в следните дисциплини: 10 м прав, 30 м прав, 30 м коленичил. Използват се същите цели, като при стрелбата с въздушна пушка.
На намерено се стреля на дистанции от 35, 50 и 65 м. Има и дисциплинираност, при която се стреля на 100 и повече метра. Използваните цели са същите като при стрелбата с лък. Състезанието се организира за два дни, като всеки ден се изстрелват по 90 стрели. На първия ден се стреля по следния ред: 30 изстрела на отдалеченост 65 м, след това 30 изстрела на 50 м, и най-после 30 изстрела на 35 м. На идващия ден се стреля в противоположен ред. Максималният брой точки е 1800.
Използвал се е още в античен Китай
Името на арбалета идва от латинското Arcus (дъга, лък) и Ballista (машина за изстрелване), оттова на старофренски Arbalestre. В съветския, сръбския, словенския и българския език е известно и наименованието самострел.
Кога тъкмо е изобретен арбалетът не се знае, само че първото правдиво споменаване на арбалета е през 341 година прочие Хр. в борбата при Ма Линг – Китай. Най-старите елементи от бронзов арбалетен механизъм са датирани на 228 година прочие Хр., отново в Китай. Твърди се, че арбалетите са изобретени много по-отдавна, и то на доста места по едно и също време. Китайският и европейския са радикално разнообразни, що се отнася до спусковия/затворния механизъм. В джунглите на Африка (главно при пигмеите), в Малая, Тайланд, Виетнам и Бирма локалните племена употребяват от много време арбалети лична структура.
Древните гърци са употребявали също сходно на арбалет оръжие – така наречен Гастрофет (гастрофетът се е опирал в земята и в корема на стрелеца и по този начин посредством личното му тегло се е запъвал).
В античен Рим като военно оръжие съвсем не са се употребили. Въпреки това римляните са познавали арбалета – и то с съвсем идентична форма като средновековния европейски арбалет. Най-ранните документирани изображения на римски арбалет са от IV век, открити са при разкопки във Франция. От същия интервал се среща и наименованието „ manuballista “, т.е. ръчна машина за изстрелване. Известно е, че картагенците са употребявали през Пуническите войни арбалети, наричани от тях „ скорпиони “. При рухването на Картаген на римляните биват предадени 2000 арбалета.
При завладяването на Англия от норманите през 11 век са употребявани огромно количество арбалети. През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина разказва нормандския арбалет като варварско и грубо оръжие.
Масово арбалетите са се употребявали при кръстоносните походи, завладяването на гр. Яфа през 1192 година от кръсноносците се дължи основно на арбалетчиците на Ричард I – Лъвското сърце). Преди това – по време на обсадата на крепостта Акра за Ричард I се загатва следното:
… един от турците се пъчеше, изправен на крепостната стена, дразнейки другите, само че крал Ричард му нанесе смъртоносна рана, пронизвайки сърцето му с арбалет …
При тази блокада Ричард I употребява и контингент от 1000 генуезки арбалетчици, които, стреляйки залпово, безусловно отваряли проходи в редиците на сарацините, идващи в помощ на града.
Първоначално лъковете на арбалетите в Европа са били от монолитно дърво — основно тис, само че също и явен, от ранното средновековие стартират да се вършат композитни или съставни лъкове – от няколко пласта дърво, рог и конски или говежди сухожилия. За направата на един подобен лък отивали сухожилията на най-малко 20 животни.
Стрелата лети със
скорост от 65 до
105 м/сек
За другите арбалети съществуват разнообразни параметри: мощ на натягане на рамената, дължина на работния ход на тетивата, начална скорост на стрелата (според теглото). Повечето модерни арбалети се запъват с две ръце, без други помощни съоръжения. Силата на запъване е в множеството случаи 150 либри (паунда) или 68 кг, като оптималната мощ на запъване без помощни съоръжения е 80 kg (~ 175 либри). Скоростите на стрелите възлизат на към 65 и 105 м/с. Прав изстрел на арбалета на практика няма. Стрелата постоянно има балистична траектория. Правилно е да се приказва не за прав изстрел, а за отдалеченост на ефикасна пукотевица, т.е. дистанцията на което дейно може да се порази целта.
Максималната отдалеченост на изстрела зависи от началната скорост, тежестта на стрелата и оперението и формата на накрайника. При средновековните арбалети на към 300 стъпки (150 м) тя е пробивала рицарска ризница. При актуалните арбалети оптималната дължина на изстрела може да доближи до 500 м. Съвременните свръхмощни арбалети се употребяват от редица специфични служби (например в САЩ) – основно поради относителната безшумност и неналичието на проблясък при изстрела. При сравнителни стрелби сред съвременни арбалети и огнестрелно оръжие е открито, че пробивната мощ на арбалетите е сравнима с оръжие.38-ми диаметър (9 мм), само че при по-висок % на смъртоносно проваляне.
Сега стрелят с тях и на спортни шампионати
В съвремието арбалетите се употребяват и за спортна пукотевица на надпревари – основно съгласно условията на Internationalen Armbrustschutzen Union (IAU) и на World Crossbow Shooting Association (WCSA).
На закрито се стреля в следните дисциплини: 10 м прав, 30 м прав, 30 м коленичил. Използват се същите цели, като при стрелбата с въздушна пушка.
На намерено се стреля на дистанции от 35, 50 и 65 м. Има и дисциплинираност, при която се стреля на 100 и повече метра. Използваните цели са същите като при стрелбата с лък. Състезанието се организира за два дни, като всеки ден се изстрелват по 90 стрели. На първия ден се стреля по следния ред: 30 изстрела на отдалеченост 65 м, след това 30 изстрела на 50 м, и най-после 30 изстрела на 35 м. На идващия ден се стреля в противоположен ред. Максималният брой точки е 1800.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ