Проф. Прешленова: Априлското въстание е част от общоевропейската революционна вълна на XIX век
Априлското въстание не е изолирано историческо събитие, а е неразделна част от революционната вълна, обхванала Европа през XIX век. Това съобщи шефът на Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките проф. Румяна Прешленова в предаването " България, Европа и светът на фокус " с Цоня Събчева. Разговорът бе отдаден на 150-годишнината от Априлското въстание, завладяването на кораба " Радецки “ и гибелта на Христо Ботев.
" Моето надълбоко разбиране е, че Априлското въстание е част от революционната вълна, обхванала цяла Европа в продължение на 100 години, в която се преплитат освен въстания и революции, само че и войни за национално обединяване “, акцентира гостът.
По думите ѝ философията, подготовката и тактическите способи на българските революционери демонстрират безспорната връзка с европейските освободителни придвижвания. " Нашето най-голямо въстание през април и май 1876 година е тясно обвързвано с революционния разгар в Европа през XIX век “, съобщи проф. Прешленова.
Тя уточни, че Великата френска гражданска война слага началото на концепциите за независимост и национално избавление. " Френската гражданска война издига познатия на всички девиз за независимост, приятелство и тъждество и разпръсва светлината във всички поробени страни в Европа по това време “, означи историкът.
Особено мощно въздействие върху българското националноосвободително придвижване оказва италианското Рисорджименто и неговите водачи Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Според проф. Прешленова през 1869 година представители на Тайния български централен комитет се срещат с Мацини в Лондон, с цел да изискат препоръки за освобождението на България.
" Мацини поучава да бъде построена загадка комитетска организация в страната, да бъдат проведени въоръжени чети отвън рамките на българските земи и да се търси поддръжката на великите сили “, описа тя и добави, че тези хрумвания след това са осъществени от Васил Левски и българските революционери.
По думите ѝ Гарибалди също се трансформира в образец за българските борци за независимост. " Той има ореола на лидер, на подстрекател, на воин, на самоуверен мъж и като подобен служи като блян за българските революционери “, сподели проф. Прешленова.
Тя акцентира и европейските въздействия върху построяването на българската държавност след Освобождението. Според нея концепциите на белгийския парламентарен модел доближават до Учредителното заседание в Търново и оказват въздействие върху основаването на Търновската конституция.
" Основният закон на българското княжество те не одобряват да се назовава органичен правилник по съветския пример, а го назовават конституция, по този начин както е в белгийския случай “, изясни тя.
Проф. Прешленова означи още, че българите интензивно вземат участие и в Гръцката война за самостоятелност. По данни на учен Николай Тодоров минимум 1000 българи се включват във въстаническата войска, а трима от тях доближават генералски чин.
" Българите възприемат битката за самостоятелност като една общоевропейска концепция и битката за избавление като идея за всеки, който е завързан към свободата, независимостта и човешките права “, съобщи шефът на Института за балканистика.
В умозаключение проф. Прешленова прикани българската история да бъде обсъждана в по-широк подтекст. " Българската история би трябвало да се стремим да преглеждаме в общобалкански и общоевропейски проект, а не като обособени затворени районни наши събития. Винаги по-широкият взор и по-широкият подтекст дават дълбочина на мисълта и опция за по-сериозен разбор “, сподели тя.
" Моето надълбоко разбиране е, че Априлското въстание е част от революционната вълна, обхванала цяла Европа в продължение на 100 години, в която се преплитат освен въстания и революции, само че и войни за национално обединяване “, акцентира гостът.
По думите ѝ философията, подготовката и тактическите способи на българските революционери демонстрират безспорната връзка с европейските освободителни придвижвания. " Нашето най-голямо въстание през април и май 1876 година е тясно обвързвано с революционния разгар в Европа през XIX век “, съобщи проф. Прешленова.
Тя уточни, че Великата френска гражданска война слага началото на концепциите за независимост и национално избавление. " Френската гражданска война издига познатия на всички девиз за независимост, приятелство и тъждество и разпръсва светлината във всички поробени страни в Европа по това време “, означи историкът.
Особено мощно въздействие върху българското националноосвободително придвижване оказва италианското Рисорджименто и неговите водачи Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Според проф. Прешленова през 1869 година представители на Тайния български централен комитет се срещат с Мацини в Лондон, с цел да изискат препоръки за освобождението на България.
" Мацини поучава да бъде построена загадка комитетска организация в страната, да бъдат проведени въоръжени чети отвън рамките на българските земи и да се търси поддръжката на великите сили “, описа тя и добави, че тези хрумвания след това са осъществени от Васил Левски и българските революционери.
По думите ѝ Гарибалди също се трансформира в образец за българските борци за независимост. " Той има ореола на лидер, на подстрекател, на воин, на самоуверен мъж и като подобен служи като блян за българските революционери “, сподели проф. Прешленова.
Тя акцентира и европейските въздействия върху построяването на българската държавност след Освобождението. Според нея концепциите на белгийския парламентарен модел доближават до Учредителното заседание в Търново и оказват въздействие върху основаването на Търновската конституция.
" Основният закон на българското княжество те не одобряват да се назовава органичен правилник по съветския пример, а го назовават конституция, по този начин както е в белгийския случай “, изясни тя.
Проф. Прешленова означи още, че българите интензивно вземат участие и в Гръцката война за самостоятелност. По данни на учен Николай Тодоров минимум 1000 българи се включват във въстаническата войска, а трима от тях доближават генералски чин.
" Българите възприемат битката за самостоятелност като една общоевропейска концепция и битката за избавление като идея за всеки, който е завързан към свободата, независимостта и човешките права “, съобщи шефът на Института за балканистика.
В умозаключение проф. Прешленова прикани българската история да бъде обсъждана в по-широк подтекст. " Българската история би трябвало да се стремим да преглеждаме в общобалкански и общоевропейски проект, а не като обособени затворени районни наши събития. Винаги по-широкият взор и по-широкият подтекст дават дълбочина на мисълта и опция за по-сериозен разбор “, сподели тя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ