Априлският пленум на БКП - преди 62 години на днешния ден
Априлският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия е съвещание на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), извършено на 2 - 6 април 1956 година в днешната постройка на Столична община в София. Той е едно от най-важните политически събития от историята на Българска комунистическа партия и на Народна република България, като на него дотогавашният партиен и държавен водач Вълко Червенков е дефинитивно сменен отпред на партията от първия секретар (от 1954 г.) на Централен комитет Тодор Живков. Априлският пленум е част от политическа акция с кадрови промени в цяла Източна Европа, последвала XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през февруари 1956 година. В непубликуван отчет по време на конгреса руският водач Никита Хрушчов за пръв път приказва за някои от закононарушенията на режима, обвинявайки за тях и Йосиф Сталин.
В подготовката и хода на пленума Тодор Живков се опира на авторитетни партийни лица като Георги Дамянов, секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Димитър Ганев, члена на ПБ Енчо Стайков. Той си обезпечава и дейната поддръжка на групата на Югов и Чанков. Докладът на Живков е координиран със руския дипломат в България Ю. Приходов, а и по време на пленума Живков поддържа непрекъснати контакти със руската страна. Априлският пленум се организира при закрити врата, стартира на 2 април и завършва на 6 април.
На него се взема решение Вълко Червенков да стане заместник-председател на Министерския съвет, а управлението на Политбюро да бъде предоставено на първия секретар Тодор Живков. Червенков остава член на Политбюро и и управлява неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава отпред на Отечествения фронт до 1957 година. Постепенно е свален от всички управителни постове, а през 1962 година е изключен от Българска комунистическа партия. Така Тодор Живков изцяло овладява управлението на партията.
В подготовката и хода на пленума Тодор Живков се опира на авторитетни партийни лица като Георги Дамянов, секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Димитър Ганев, члена на ПБ Енчо Стайков. Той си обезпечава и дейната поддръжка на групата на Югов и Чанков. Докладът на Живков е координиран със руския дипломат в България Ю. Приходов, а и по време на пленума Живков поддържа непрекъснати контакти със руската страна. Априлският пленум се организира при закрити врата, стартира на 2 април и завършва на 6 април.
На него се взема решение Вълко Червенков да стане заместник-председател на Министерския съвет, а управлението на Политбюро да бъде предоставено на първия секретар Тодор Живков. Червенков остава член на Политбюро и и управлява неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава отпред на Отечествения фронт до 1957 година. Постепенно е свален от всички управителни постове, а през 1962 година е изключен от Българска комунистическа партия. Така Тодор Живков изцяло овладява управлението на партията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ