Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не

Апостолите и починалите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 146 години след тези героични събития като недостижима фантазия за българите. Тази недостижима фантазия върви към този момент през столетията, дружно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно починалия Христо Ботев.

Въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос

Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са аргументите за кървавия и драматичен завършек на Априлското въстание, само че то е напълно българско дело. Неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ.

Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, откакто Русия извършва волята на Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия и афишира война на Османската империя.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея през днешния ден има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание. То е и най-върховната част на българското национално освободително придвижване.

България приготвя над 300 събития за 150 години от Априлското въстание

Подготовката на цялостния културен календар за достойното отбелязване на юбилея е поверена на Министерството на културата.

Предвижда се в програмата да вземат присъединяване всичките 103 Държавни културни институти, както и 23 учебни заведения по изкуствата. Всеки културен институт е предложил на МК тематична стратегия, която включва театрални и музикално-сценични постановки, концерти, музейни експозиции, изложения и просветителни стратегии.

Централното събитие в столицата ще бъде тържественият концерт в Национален замък на културата от 19:00 ч., проведен от Министерството на културата. На сцената ще излязат Симфоничен оркестър на Българското национално радио с диригент Константин Илиевски и Смесен хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Солисти ще бъдат Красимира Стоянова и Светлин Русев, със специфичното присъединяване на Марио Ангелов. В програмата са включени творби на Добри Христов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков и Марин Големинов.

По-рано денем, от 11:00 ч. във Военна академия „ Георги Стойков Раковски “ стартира тържествена научна сесия, отдадена на годишнината, с присъединяване на учени от Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Българска академия на науките и други институции. Форумът ще продължи от 13:00 ч. в Ректората на университета с научни полемики за историческото значение на въстанието.

От 17:00 ч. в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ ще бъде открита взаимна фотодокументална галерия с Държавна организация „ Архиви “, представяща архивни свидетелства за подготовката, хода и последствията от въстанието.

През целия ден Столична община провежда редица начинания за възпитаници и жители. В Борисова градина 500 възпитаници ще се включат в просветителната игра „ По стъпките на героите “, отдадена на революционните дейци. Открит урок за Райна Княгиня ще се организира в едноименния музей, а вечерта от 18:00 ч. в Театър „ Възраждане “ ще бъде показан моноспектакъл, отдаден на нейната персона.

Културната стратегия включва и изложбата „ Световният отзив от Априлското въстание 1876 “ в градина „ Кристал “, както и прожекции на документалния филм за Тодор Каблешков в пространството на Ларгото. С вход свободен ще работят Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена изложба и детският център Музейко.

От същата дата Българска национална банка пуска в обращение и сребърна възпоменателна монета „ 150 години от Априлското въстание “.

Събитията на 20 април трансформират годишнината освен в акт на респект, само че и в жива връзка сред историческата памет и актуалното общество посредством просвета, обучение и просвета.