Сръбският съд пак не ни върна Цветан Василев
Апелативният съд в Белград анулира решението на Върховния съд за екстрадицията на Цветан Василев в България и върна делото за ново разглеждане. Това е третото сходно решение на Апелативния съд от 2014 година насам, откогато тече произвеждане по отношение на настояването до сръбските управляващи да екстрадират българския предприемач, упрекнат за банкрута на четвъртата по величина банка в България, заяви уеб сайтът „ Инсайдър”.
Апелативният съд в Белград анулира решението от 29 септември 2020 година заради нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане,и върна делото на първоинстанционния съд за ново решение, прецизира претекстовете си Апелативният съд.
Решението е анулирано, защото наличието му е неясно и съдържа несъгласия.
В решението на съда се показва още, че намира за основателна жалбата на отбраната, че първоинстанционният съд не е приложил наредбите на двустранното съглашение сред Федеративна национална република Югославия и Народна република България за взаимна правна помощ, „ което е довело до основни нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане “.
Изданието показва, че изгонването на Василев е поискано от прокуратурата на България по отношение на наказателно произвеждане, обвързвано с оповестяването в неплатежоспособност на КТБ.
Делото всъщност по отношение на банкрута на банката е от 2018 година, а Василев, като някогашен мажоритарен акционер на банката, е упрекнат в присъединяване в 144 случая на заграбване и е изправен пред ефикасна присъда от 10 до 20 години затвор. В обвинителния акт от 11 000 страници попадат имената на 18 обвинени, които са работили като незаконна група, виновна за заграбване на 2,6 милиарда лв. (1,3 милиарда евро), което " заплашва стабилността на българската банкова система и нейната финансова сигурност ".
Подчертава се, че съдът в Сърбия в този случай взема решение само дали са изпълнени законовите предпоставки за изгонването на Цветан Василев, а окончателното решение се взема от Министерството на правораздаването. Сръбските управляващи към този момент седем години отсрочват решението дали да екстрадират Василев в България.
Досега Върховният съд се е произнасял три пъти по този въпрос, Апелативният съд е отменял решенията. Предишният път това бе сторено в края на предходната година, като причините всякога са едни и същи: в решението на Върховния съд има „ основни нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане заради липса на ясни претекстове “.
Фактът, че българският прокурор се оплака преди няколко години пред Съвета на Европа за неналичието на противоположна връзка от Сърбия по отношение на процедурата за екстрадиция не форсира процеса по взимане на решение по делото Василев, акцентира изданието.
Въпросът за екстрадицията на Василев в България беше издигнат и от българския президент Росен Плевнелиев по време на срещата с някогашния сръбски президент Томислав Николич през 2015 година Тогава българският държавен глава съобщи, че е уверен, че Василев скоро ще бъде екстрадиран и че не счита, че отлагането на изгонването ще наруши връзките сред двете страни.
За мнозина аргументите, заради които Василев се крие в Сърбия, са неговите връзки в бизнеса и политиката, написа „ Инсайдър”.
Десет дни преди издаването на заповедта за арест на 28 юли 2014 година той избяга от България в Сърбия, където към този момент имаше настоящ бизнес, защото през 2012 година стана притежател на сръбския цех за стъкло в Парачин.
Въпреки че беше разгласен в Сърбия за огромен вложител и избавителен пояс за „ Стъклара”, откогато той пое фабриката задълженията ѝ се усилиха 70 пъти. Заводът е разгласен в неплатежоспособност и против Василев са заведени наказателни каузи за умишленото му банкрутиране
През 2014 година български банкер и предприемач направи подаяние от 1,2 милиона динара на фондацията на Драгица Николич - брачна половинка на тогавашния президент на Сърбия. Информацията беше доказана и от някогашния президент Томислав Николич. Въпреки това, както сподели той тогава, дарението е платено преди издаването на заповедта за Василев, а Николич отхвърли " персонални контакти " с българския предприемач.
Апелативният съд в Белград анулира решението от 29 септември 2020 година заради нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане,и върна делото на първоинстанционния съд за ново решение, прецизира претекстовете си Апелативният съд.
Решението е анулирано, защото наличието му е неясно и съдържа несъгласия.
В решението на съда се показва още, че намира за основателна жалбата на отбраната, че първоинстанционният съд не е приложил наредбите на двустранното съглашение сред Федеративна национална република Югославия и Народна република България за взаимна правна помощ, „ което е довело до основни нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане “.
Изданието показва, че изгонването на Василев е поискано от прокуратурата на България по отношение на наказателно произвеждане, обвързвано с оповестяването в неплатежоспособност на КТБ.
Делото всъщност по отношение на банкрута на банката е от 2018 година, а Василев, като някогашен мажоритарен акционер на банката, е упрекнат в присъединяване в 144 случая на заграбване и е изправен пред ефикасна присъда от 10 до 20 години затвор. В обвинителния акт от 11 000 страници попадат имената на 18 обвинени, които са работили като незаконна група, виновна за заграбване на 2,6 милиарда лв. (1,3 милиарда евро), което " заплашва стабилността на българската банкова система и нейната финансова сигурност ".
Подчертава се, че съдът в Сърбия в този случай взема решение само дали са изпълнени законовите предпоставки за изгонването на Цветан Василев, а окончателното решение се взема от Министерството на правораздаването. Сръбските управляващи към този момент седем години отсрочват решението дали да екстрадират Василев в България.
Досега Върховният съд се е произнасял три пъти по този въпрос, Апелативният съд е отменял решенията. Предишният път това бе сторено в края на предходната година, като причините всякога са едни и същи: в решението на Върховния съд има „ основни нарушавания на наредбите на наказателното произвеждане заради липса на ясни претекстове “.
Фактът, че българският прокурор се оплака преди няколко години пред Съвета на Европа за неналичието на противоположна връзка от Сърбия по отношение на процедурата за екстрадиция не форсира процеса по взимане на решение по делото Василев, акцентира изданието.
Въпросът за екстрадицията на Василев в България беше издигнат и от българския президент Росен Плевнелиев по време на срещата с някогашния сръбски президент Томислав Николич през 2015 година Тогава българският държавен глава съобщи, че е уверен, че Василев скоро ще бъде екстрадиран и че не счита, че отлагането на изгонването ще наруши връзките сред двете страни.
За мнозина аргументите, заради които Василев се крие в Сърбия, са неговите връзки в бизнеса и политиката, написа „ Инсайдър”.
Десет дни преди издаването на заповедта за арест на 28 юли 2014 година той избяга от България в Сърбия, където към този момент имаше настоящ бизнес, защото през 2012 година стана притежател на сръбския цех за стъкло в Парачин.
Въпреки че беше разгласен в Сърбия за огромен вложител и избавителен пояс за „ Стъклара”, откогато той пое фабриката задълженията ѝ се усилиха 70 пъти. Заводът е разгласен в неплатежоспособност и против Василев са заведени наказателни каузи за умишленото му банкрутиране
През 2014 година български банкер и предприемач направи подаяние от 1,2 милиона динара на фондацията на Драгица Николич - брачна половинка на тогавашния президент на Сърбия. Информацията беше доказана и от някогашния президент Томислав Николич. Въпреки това, както сподели той тогава, дарението е платено преди издаването на заповедта за Василев, а Николич отхвърли " персонални контакти " с българския предприемач.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ