Екстрадираме турчин, представял се за сириец
Апелативен съд – Пловдив удостовери решение на Окръжен съд – Хасково, с което е позволена екстрадиция на разположение, придобило турско поданство с името Ю. К., жител на Република Турция, пребиваващ в България със статут на емигрант с името М. А. Х., сирийски жител.
Лицето е поискано за предаване от Република Турция за осъществяване на наказателно произвеждане.
Делото е формирано по тъжба от поисканото за предаване лице – М. А. А., което е търсено за осъществяване на наказателно произвеждане за осъществени в съучастничество закононарушения – похищение, обир и ликвидиране, осъществени в Турция на 26.06.2015 година
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя претекстовете на окръжния съд, в това число и за еднаквост на търсеното лице М. К. със сирийския бежанец М. А. Х.
Следва да се уточни, че идентичността на лицето е открита по безапелационен метод от направената Експертна информация, от която е видно, че при осъщественото относително проучване на дактилоскопни отпечатъци на лицето, показало се като сирийски жител М. А. Х. снети на 08. 08. 2025 година на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ и тези, показани в електронен тип на Ю. К., съдържащи се в Шенгенски идентификатор, принадлежат на едно и също лице.
За описаните действия, за които се търси лицето, в Наказателния кодекс на Република Турция се плануват санкции „ отнемане от независимост до 10 години “, „ отнемане от независимост от 15 години “ и „ пожизнен затвор “.
При по този начин описаната фактическа конюнктура съдът смята, че в тази ситуация са налице предпоставките за допускане екстрадицията на желаното от молещата страна лице. Налице е и двойна наказуемост на осъществените закононарушения в Републека България, а отминалостта за тях изтича през 2056 година
Не са налице основанията да бъде отказана екстрадиция, защото Ю. К. не е български жител, нито лице, на което да е предоставено леговище на територията на Република България, не се употребява с имунитет във връзка с наказателната пълномощия на замолената страна, нито е наказателно неотговорно лице.
Деянието, за което се желае предаването на лицето, няма политически темперамент, а въпреки това по делото не бяха събрани каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на гонене заради раса, вяра, поданство, етнос или религиозни убеждения.
Решението на апелативния съд е дефинитивно.
Лицето е поискано за предаване от Република Турция за осъществяване на наказателно произвеждане.
Делото е формирано по тъжба от поисканото за предаване лице – М. А. А., което е търсено за осъществяване на наказателно произвеждане за осъществени в съучастничество закононарушения – похищение, обир и ликвидиране, осъществени в Турция на 26.06.2015 година
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя претекстовете на окръжния съд, в това число и за еднаквост на търсеното лице М. К. със сирийския бежанец М. А. Х.
Следва да се уточни, че идентичността на лицето е открита по безапелационен метод от направената Експертна информация, от която е видно, че при осъщественото относително проучване на дактилоскопни отпечатъци на лицето, показало се като сирийски жител М. А. Х. снети на 08. 08. 2025 година на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ и тези, показани в електронен тип на Ю. К., съдържащи се в Шенгенски идентификатор, принадлежат на едно и също лице.
За описаните действия, за които се търси лицето, в Наказателния кодекс на Република Турция се плануват санкции „ отнемане от независимост до 10 години “, „ отнемане от независимост от 15 години “ и „ пожизнен затвор “.
При по този начин описаната фактическа конюнктура съдът смята, че в тази ситуация са налице предпоставките за допускане екстрадицията на желаното от молещата страна лице. Налице е и двойна наказуемост на осъществените закононарушения в Републека България, а отминалостта за тях изтича през 2056 година
Не са налице основанията да бъде отказана екстрадиция, защото Ю. К. не е български жител, нито лице, на което да е предоставено леговище на територията на Република България, не се употребява с имунитет във връзка с наказателната пълномощия на замолената страна, нито е наказателно неотговорно лице.
Деянието, за което се желае предаването на лицето, няма политически темперамент, а въпреки това по делото не бяха събрани каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на гонене заради раса, вяра, поданство, етнос или религиозни убеждения.
Решението на апелативния съд е дефинитивно.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




