Апелативен съд – Пловдив  отказа да предаде българския гражданин  Е.

Апелативен съд – Пловдив  отхвърли да съобщи българския гражданин  Е. К. на немските управляващи, като анулира решение на Пазарджишкия областен съд, с което е  допуснато осъществяване на Европейска заповед за арест, издадена от Районен съд Мюнхен.

В Европейската заповед за арест е посочено, че действието, за което се желае предаване на лицето е отнемане и корист с публично доверие.

На 13.12.2023 година Е. К.  е сключил контракт за заем с немска финансова институция, като моторното транспортно средство, което е купил, е било трансферирано на банката като поръчителство.

Вследствие на веселба на едно заплащане на 19.08.2024 година договорът бил преустановен без предизвествие от банката, а Е. К. „ бил свикан “ да върне автомобила.

От материалите по делото се открива, че автомобилът е предаден на способените органи по отношение на оповестяването му за търсене.

Апелативният съд не споделя доводите на Окръжен съд – Пазарджик, за това, че издадената ЕЗА дава отговор като форма и наличие на всички условия, визирани в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

В самия оригинал на същата се желае предаване на Е. К. за осъществяване на наказателно гонене за едно закононарушение, до момента в който в превода на ЕЗА се твърди, че става въпрос за две закононарушения.

В същата се излагат посочените нагоре условия, свързани с деятелността на желаното лице.

Първият съд е предал лицето за описаното действие, за което е приел, че касае две закононарушения по съответно цитираните от първия съд правни квалификации, представляващи закононарушения и от Наказателния кодекс на Република България, като е било посочено, че е налице двойна наказуемост и по националното право за отнемане и корист на доверие.

Настоящият съд не се съгласява с изводите на първия съд, че описаната в ЕЗА незаконна предприемчивост съставлява закононарушения и по Наказателния кодекс на Република България.

Приема се, че отговорност за действието на Е. К. може да се търси единствено по реда на гражданското право, доколкото разбирането е, че потреблението на наказателния развой като средство за споразумяване и решение на гражданско-правни разногласия е нежелателно.

Съгласно правосъдната процедура, един от критериите при сходно разграничение е желанието за дефинитивно предписание с непознатата движимост, а съществуването на желание не за дефинитивно предписание с подлежащата на връщане движимост, а за заместването с паричната й равноценност, прави действието несъставомерно като закононарушение отнемане на непозната движимост.

Следва деликатно да се изследва и съответната причина за несъблюдение на съответния контракт сред дееца и потърпевшия, като в тази ситуация преценката въз основа на изнесените данни е, че са били наранени само гражданско-правните им връзки.

Престъплението корист с доверие по член 217 от Наказателен кодекс се показва в умишлено ощетяване на поверено непознато имущество, което не значи своене на имуществото, тъй като в противоположен случай ще е налице заграбване на непозната движимост.

В този смисъл двата състава, посочени от първия съд, са взаимно изключващи се.

Въззивният съд, приема обратно на първата инстанция, че по отношение на изложеното, са налице учредения за отвод за осъществяване на съответно издадената Европейска заповед за арест.

Решението на апелативния съд е дефинитивно и не предстои на митинг и обжалване.