Вторият тур на изборите: Голямо изпитание за избирателите
Антоний Тодоров е политолог, професор в Нов български университет. Текстът е препечатан от блога му. Заглавието е на редакцията.
Първият тур на локалните избори 2019 отмина и към този момент са ясни съставите на общинските препоръки, които в действителност имат главната власт. Обобщението на резултатите за всички общини не е елементарно, само че се вижда, че съвсем на всички места ГЕРБ има най-многобройната група (изключението са общините, където Движение за права и свободи е първа партия и още няколко общини, където опозицията преобладава), само че съвсем на никое място ГЕРБ няма безусловно болшинство и ще би трябвало да ръководи със единодушието на другите.
Известни са, обаче и извоюваните от първия тур. В 158 общини са определени кметове от първия тур (60% от всички общини), като от тях ГЕРБ е спечелил 84, следва Движение за права и свободи с 33 и Българска социалистическа партия с 15. ГЕРБ печели от първия тур също по този начин в 8 регионални града (от 28). Движение за права и свободи също печели в Кърджали.
Но картата демонстрира, че на тези избори
ГЕРБ не удостоверява триумфа си от 2015 година, когато завоюва 9 регионални града.
Сега претендентите на ГЕРБ ще се явят на балотаж в София, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и Смолян. Но като се изключи Русе, на всички места претендентите на ГЕРБ имат преимущество, най-често доста, след втория претендент за балотажа. Това удостоверява хегемонията на ГЕРБ, въпреки и малко накърнена.
Промяната се вижда и в София, където през 2015 година ГЕРБ завоюва 7 районни кметски места, а в този момент единствено 2 (Банкя и Кремиковци). В останалите 22 региона предстоят балотажи, като от тях 10 ще са с Демократична България, 8 с Българска социалистическа партия и 4 с самостоятелни и други претенденти. Промяната е обвързвана и с непредвидения триумф на претендента за кмет и общински консултант Борис Бонев, който завоюва мандат в съвета, без да има зад себе си политическа партия. Вярно е, че неговата неправителствена организация " Спаси София " е от дълго време позната и дейна в столицата, само че триумфът му беше изненада.
Предстои втори тур в 107 общини, измежду които огромни градове. Въпросът е, кого избираме на втория тур.
Във Франция, където мажоритарна изборна система се ползва от 1958 година, на втория тур могат да се кандидатират тези претенденти, което на първия тур са получили минимум 12,5% от гласовете (или 1/8 от подадените гласове за кандидатите). Това дава нормално опция на втория тур да се явят трима или четирима претенденти, само че на процедура постоянно се явяват единствено двама. Тази система обаче съвсем задължава партиите да се договорят между тях за държанието си на втория тур, даже още преди първия тур. Обичайно по този начин се образуват два огромни политически блока, левицата и десницата, като партиите се договарят на втория тур да поддържат оня от претендентите, който има най-вече гласове от претендентите в блока. Това прави изборите по-прозрачни и по-честни, тъй като договореностите си афишират авансово. Така французите споделят, че
на първия тур " гласоподават със сърцето си ", до момента в който на втория тур " гласоподават с разсъдъка си ".
В България по закон на втория тур на кметските избори се явяват само първите двама претенденти. Това слага нормално партиите и претендентите, които отпадат от балотажа, пред нуждата сред двата тура за разгласят, дали публично ще застанат зад някой от двамата претенденти или не. В случая компликацията първо произтича от това, че на първия тур техните претенденти са били противници на отиващите на балотажа и по тази причина след това не е елементарно да се откри легитимация за възможна поддръжка. Най-лесният отговор следователно би бил дадения от Борислав Игнатов в София: той сподели, че персонално той няма да гласоподава за нито една от двете кандидатки за балотажа в София, само че прикани гласувалите за него да постъпят " по съвест ".
Нека забележим, какъв би бил крайният резултат от изборите за кметове, в случай че всички гласоподаватели на некласиралите се за балотажа претенденти решат да не гласоподават въобще (или да изберат " не поддържам никого " ), което на практика при избора ще има същия резултат. Картите по-долу показва такава догадка в страната, както и в регионите в София.
Избрани кметове, в случай че на втория тур гласоподават единствено гласоподавателите на първите двама.
Хегемонията на ГЕРБ в страната ще стане все по-стабилна и огромна. Но в София тя ще бъде съвсем безспорна.
При такава догадка ГЕРБ би имал 135 кмета (с 14 повече спрямо 2015 г.), Българска социалистическа партия – 32 (с 6 по-малко), а Движение за права и свободи – 42 (с 9 повече). Накратко, в случай че всички постъпят по този метод и на втория тур се явят само гласувалите за първите двама претенденти, обстановката с очевидната политическа надмощие на ГЕРБ ще се укрепи доста в локалната власт. Е, при подобен случай ГЕРБ ще изгубят регионален град като Русе, само че всяка по-голяма облага има своята цена (защото ще ръководят 24 регионални града, при 21 през 2015 г.).
Балотажите се обрисуват пъстри: най-често сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, само че също сред Демократична България и ГЕРБ, самостоятелни и ГЕРБ.
Изходът от тях зависи най-много от решението на гласоподавателите на некласиралите се претенденти, както и на негласувалите на първия тур (почти половината, в случай че не и повече). Какъв е характерът на този избор?
Промяна ще има, в случай че новоизбраният кмет е друг от предходния, само че и препоръчан от друга политическа партия или предприемчив комитет. Разбира се, личностите са от първостепенно значение, само че в политиката не по-малко значение имат и партиите. Промяната може да бъде най-много във връзка с политическата надмощие на ГЕРБ и това е главният залог на тези избори.
Очаквания за радикална смяна не са основателни, гражданска война няма да има, само че може да има стъпки към смяна, подготовка за по-сериозно изменение във властовата настройка. Тя към момента следва, само че не тъй като ГЕРБ имат някакви удивителни механизми, позволяващи им да се задържат на власт.
Проблемът е повече в опозицията, която не може да излъчи задоволително мощен подтик за смяна,
не съумява да убеди обществото, че се бъде по-добра в локалната и националната власт. А също така е не просто разединена, само че и вплетена в исторически вътрешни спорове, които на й разрешават да реализира даже единствено краткотрайно и лимитирано единодушие (въобще не става дума за единство). Опозицията има късмет да промени нещата в София, Благоевград, Търговище, Плевен, Перник, Разград, Ловеч, Видин. Може да промени нещата и софийските региони.
Разбира се, смяната не всеки път може да е към по-добро. Статуквото, една дума, която използваме в общественото говорене като синоним на нещо неприятно, може от време на време да е по-добро от предлаганата смяна. Може би по този начин стоят нещата в този момент в Пловдив или Варна.
Но във всеки случай една забележима смяна на тези кметски избори, въпреки и да не бъде толкоз решаваща за смяна в националната власт (не може да има в този момент учредения за предварителни избори), ще зададе нова опция. Промяната, даже да се питаме, какъв брой е дълбока и какъв брой е същинска, във всеки случай открива нови благоприятни условия. Запазването на статуквото, назад, не дава нови благоприятни условия.
Политическата карта на България може да стане по-пъстра, само че даже не това е толкоз значимо. Важното е, че при към този момент наличната политическа разноцветност на общинските препоръки (повечето), новоизбраните кметове и общински съветници
ще би трябвало да се учат на политика на единодушието, на политика на компромиса,
ще би трябвало да одобряват, че ръководство, което взима всичко и с никого не дели, е неприятно ръководство (един американски политолог го назовава " канибалска народна власт ", в която спечелилият взима всичко).
Ситуацията е такава, че в случай че желаят смяна, жителите би трябвало да решат да поддържат претендент, който в друга обстановка не биха подкрепили. Някои анализатори акцентираха, че такова държание е нещо като " всички против ГЕРБ " или някакво " ново Отечествен фронт ". Може и по този начин да е, на въпросът тогава е, дали тези " всички " одобряват стабилизираща се политическа надмощие на ръководещата партия. Иначе всевъзможни апели за смяна остават празни приказки.
В обстановка сме, когато леви, центристи или десни могат да опитат дружно да трансформират нещо. Ако не съумеят, няма да има нищо трагично, като се изключи че в едно обозримо бъдеще смяна може да се окаже към този момент кардинално невъзможна. Тези избори са огромно тестване за здравия разсъдък на гласоподавателите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (364)
Първият тур на локалните избори 2019 отмина и към този момент са ясни съставите на общинските препоръки, които в действителност имат главната власт. Обобщението на резултатите за всички общини не е елементарно, само че се вижда, че съвсем на всички места ГЕРБ има най-многобройната група (изключението са общините, където Движение за права и свободи е първа партия и още няколко общини, където опозицията преобладава), само че съвсем на никое място ГЕРБ няма безусловно болшинство и ще би трябвало да ръководи със единодушието на другите.
Известни са, обаче и извоюваните от първия тур. В 158 общини са определени кметове от първия тур (60% от всички общини), като от тях ГЕРБ е спечелил 84, следва Движение за права и свободи с 33 и Българска социалистическа партия с 15. ГЕРБ печели от първия тур също по този начин в 8 регионални града (от 28). Движение за права и свободи също печели в Кърджали.
Но картата демонстрира, че на тези избори
ГЕРБ не удостоверява триумфа си от 2015 година, когато завоюва 9 регионални града.
Сега претендентите на ГЕРБ ще се явят на балотаж в София, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и Смолян. Но като се изключи Русе, на всички места претендентите на ГЕРБ имат преимущество, най-често доста, след втория претендент за балотажа. Това удостоверява хегемонията на ГЕРБ, въпреки и малко накърнена.
Промяната се вижда и в София, където през 2015 година ГЕРБ завоюва 7 районни кметски места, а в този момент единствено 2 (Банкя и Кремиковци). В останалите 22 региона предстоят балотажи, като от тях 10 ще са с Демократична България, 8 с Българска социалистическа партия и 4 с самостоятелни и други претенденти. Промяната е обвързвана и с непредвидения триумф на претендента за кмет и общински консултант Борис Бонев, който завоюва мандат в съвета, без да има зад себе си политическа партия. Вярно е, че неговата неправителствена организация " Спаси София " е от дълго време позната и дейна в столицата, само че триумфът му беше изненада.
Предстои втори тур в 107 общини, измежду които огромни градове. Въпросът е, кого избираме на втория тур.
Във Франция, където мажоритарна изборна система се ползва от 1958 година, на втория тур могат да се кандидатират тези претенденти, което на първия тур са получили минимум 12,5% от гласовете (или 1/8 от подадените гласове за кандидатите). Това дава нормално опция на втория тур да се явят трима или четирима претенденти, само че на процедура постоянно се явяват единствено двама. Тази система обаче съвсем задължава партиите да се договорят между тях за държанието си на втория тур, даже още преди първия тур. Обичайно по този начин се образуват два огромни политически блока, левицата и десницата, като партиите се договарят на втория тур да поддържат оня от претендентите, който има най-вече гласове от претендентите в блока. Това прави изборите по-прозрачни и по-честни, тъй като договореностите си афишират авансово. Така французите споделят, че
на първия тур " гласоподават със сърцето си ", до момента в който на втория тур " гласоподават с разсъдъка си ".
В България по закон на втория тур на кметските избори се явяват само първите двама претенденти. Това слага нормално партиите и претендентите, които отпадат от балотажа, пред нуждата сред двата тура за разгласят, дали публично ще застанат зад някой от двамата претенденти или не. В случая компликацията първо произтича от това, че на първия тур техните претенденти са били противници на отиващите на балотажа и по тази причина след това не е елементарно да се откри легитимация за възможна поддръжка. Най-лесният отговор следователно би бил дадения от Борислав Игнатов в София: той сподели, че персонално той няма да гласоподава за нито една от двете кандидатки за балотажа в София, само че прикани гласувалите за него да постъпят " по съвест ".
Нека забележим, какъв би бил крайният резултат от изборите за кметове, в случай че всички гласоподаватели на некласиралите се за балотажа претенденти решат да не гласоподават въобще (или да изберат " не поддържам никого " ), което на практика при избора ще има същия резултат. Картите по-долу показва такава догадка в страната, както и в регионите в София.
Избрани кметове, в случай че на втория тур гласоподават единствено гласоподавателите на първите двама.
Хегемонията на ГЕРБ в страната ще стане все по-стабилна и огромна. Но в София тя ще бъде съвсем безспорна.
При такава догадка ГЕРБ би имал 135 кмета (с 14 повече спрямо 2015 г.), Българска социалистическа партия – 32 (с 6 по-малко), а Движение за права и свободи – 42 (с 9 повече). Накратко, в случай че всички постъпят по този метод и на втория тур се явят само гласувалите за първите двама претенденти, обстановката с очевидната политическа надмощие на ГЕРБ ще се укрепи доста в локалната власт. Е, при подобен случай ГЕРБ ще изгубят регионален град като Русе, само че всяка по-голяма облага има своята цена (защото ще ръководят 24 регионални града, при 21 през 2015 г.).
Балотажите се обрисуват пъстри: най-често сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, само че също сред Демократична България и ГЕРБ, самостоятелни и ГЕРБ.
Изходът от тях зависи най-много от решението на гласоподавателите на некласиралите се претенденти, както и на негласувалите на първия тур (почти половината, в случай че не и повече). Какъв е характерът на този избор?
Промяна ще има, в случай че новоизбраният кмет е друг от предходния, само че и препоръчан от друга политическа партия или предприемчив комитет. Разбира се, личностите са от първостепенно значение, само че в политиката не по-малко значение имат и партиите. Промяната може да бъде най-много във връзка с политическата надмощие на ГЕРБ и това е главният залог на тези избори.
Очаквания за радикална смяна не са основателни, гражданска война няма да има, само че може да има стъпки към смяна, подготовка за по-сериозно изменение във властовата настройка. Тя към момента следва, само че не тъй като ГЕРБ имат някакви удивителни механизми, позволяващи им да се задържат на власт.
Проблемът е повече в опозицията, която не може да излъчи задоволително мощен подтик за смяна,
не съумява да убеди обществото, че се бъде по-добра в локалната и националната власт. А също така е не просто разединена, само че и вплетена в исторически вътрешни спорове, които на й разрешават да реализира даже единствено краткотрайно и лимитирано единодушие (въобще не става дума за единство). Опозицията има късмет да промени нещата в София, Благоевград, Търговище, Плевен, Перник, Разград, Ловеч, Видин. Може да промени нещата и софийските региони.
Разбира се, смяната не всеки път може да е към по-добро. Статуквото, една дума, която използваме в общественото говорене като синоним на нещо неприятно, може от време на време да е по-добро от предлаганата смяна. Може би по този начин стоят нещата в този момент в Пловдив или Варна.
Но във всеки случай една забележима смяна на тези кметски избори, въпреки и да не бъде толкоз решаваща за смяна в националната власт (не може да има в този момент учредения за предварителни избори), ще зададе нова опция. Промяната, даже да се питаме, какъв брой е дълбока и какъв брой е същинска, във всеки случай открива нови благоприятни условия. Запазването на статуквото, назад, не дава нови благоприятни условия.
Политическата карта на България може да стане по-пъстра, само че даже не това е толкоз значимо. Важното е, че при към този момент наличната политическа разноцветност на общинските препоръки (повечето), новоизбраните кметове и общински съветници
ще би трябвало да се учат на политика на единодушието, на политика на компромиса,
ще би трябвало да одобряват, че ръководство, което взима всичко и с никого не дели, е неприятно ръководство (един американски политолог го назовава " канибалска народна власт ", в която спечелилият взима всичко).
Ситуацията е такава, че в случай че желаят смяна, жителите би трябвало да решат да поддържат претендент, който в друга обстановка не биха подкрепили. Някои анализатори акцентираха, че такова държание е нещо като " всички против ГЕРБ " или някакво " ново Отечествен фронт ". Може и по този начин да е, на въпросът тогава е, дали тези " всички " одобряват стабилизираща се политическа надмощие на ръководещата партия. Иначе всевъзможни апели за смяна остават празни приказки.
В обстановка сме, когато леви, центристи или десни могат да опитат дружно да трансформират нещо. Ако не съумеят, няма да има нищо трагично, като се изключи че в едно обозримо бъдеще смяна може да се окаже към този момент кардинално невъзможна. Тези избори са огромно тестване за здравия разсъдък на гласоподавателите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (364)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ