Антоанета Василева: Уязвимостта на човек е вратата на трафиканта да го експлоатира и използва
Антоанета Василева, първи вицепрезидент в експертната Група за битка с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа, в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Гостът в студиото при мен е Антоанета Василева – първи вицепрезидент в експертната Група за битка с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа. Темата е за алармирането на Европейския съвет за незабавни ограничения за битка с трафика на хора. Добро утро.
Добро утро.
Първо желая да ви попитам, с цел да въведем слушателите, какви са измеренията на закононарушението " трафик на хора “? Не се приказва доста по тази тематика. Изобщо, за какво се прави това закононарушение, какви са главните претекстове у нас?
Трафикът на хора е едно от най-тежките нарушавания на правата на индивида. За страдание България е страна на генезис за това закононарушение, което най-простичко за слушателите можем да го разбираем като модерно иго, от което избрани хора, които назоваваме " трафиканти “ печелят доста пари. Най-много трафикантите печелят от половата употреба на деца и на дами. Следващата по брой потърпевши е трудовата употреба, само че има и други типове употреба – трафик на органи, наложително осъществяване на закононарушение, трафик на бременни дами за продажба на бебетата. Всичко, което може да прави пари и да се прави посредством употреба на хора пари, трафикантите го употребяват. И през годините да ви кажа стават извънредно смели и дръзки, и измислят всевъзможни способи, по които да експлоатират жертвите.
Понеже вие сте доста наясно с тематиката, в множеството случаи непринудено ли става, в смисъл те стават другари с жертвите или по-скоро принудително, или е друго?
Трафикът на хора в никакъв случай не е благопожелание. В огромна степен е посредством машинация. Обикновено жертвите биват подлъгвани от трафикантите, че ще работят в чужбина доста добре платена работа, или пък другият способ доста прочут в цяла Европа, освен в България, така наречен способ " Lover boy “, което е един добре изглеждащ юноша, мъж, който впечатлява девойки и ги кара да се влюбват в тях, и им дава обещание цветя и рози и прелестен фамилен живот, и по-късно ги води в някоя страна от Западна Европа и ги принуждава да проституират. Трафикът на хора постоянно е насилствен. Често първоначално жертвите не са наясно какво ги чака, а по-късно като схванат в какво са въвлечени, доста мъчно се измъкват.
Аз в действителност съм, то не по-скоро сюрпризирана, само че не знаех, че както казахте и вие, че България е страна на генезис, и са доста чести случаите. Може би в действителност тази тематика не е толкоз постоянно засягана. А в действителност, какво демонстрира статистиката? Вие казахте, че не е излязла за предходната година, само че усилват ли се или понижават случаите? Дори да не е за предходната година, напоследък по този начин да го кажем, в последните години.
Да ви кажа искрено статистиката е върха на айсберга. За 2021 година, в случай че не ме лъже паметта, бяха към 460 жертвите, които са публично разпознати от българските институции, само че аз от опит знам, защото работя по тематиката към този момент 18 години, че това е в действителност доста дребен %. Вероятно на всяка една жертва, която е разпозната публично, има още 9, които не престават да бъдат в обстановка на употреба. И аз ви благодаря, че обръщате внимание на тази тематика, тъй като в действителност през последните години се видя един отлив от тематиката и липса на политическа воля да се работи по политиките за битка с трафика на хора, а това е извънредно значимо.
Разбира се, че е значимо. Има доста хора, за които въобще не се е схванало и няма по какъв начин да се разбере, и е допустимо те да са в обстановка, в която няма по какъв начин и да сигнализират за това нещо.
Много постоянно, изключително жертвите на трудова употреба, не си дават сметка, че са жертви. Те биват експлоатирани трудово, принуждавани да работят дълги часове, не им се заплаща цялостната заплата или въобще това, което създават. Принуждават ги да заплащат наказателни санкции, тъй като не са си изпълнили нормата или би трябвало да заплащат наем, или превоз до работното място. А в действителност всичко това са в действителност доста ясни за нас, специалистите, сигнали, че нещо не е наред.
И е хубаво това, че го споделяме сега и го загатваме, тъй като в действителност доста хора примат това за обикновено.
Да, за жалост българинът е по-малко грижовен към трудовите си права и постоянно става жертва на недобросъвестни работодатели и освен в България, само че и отвън България. И тъй като това им се случва и в България, имала съм аз персонално случаи, в които изключително мъже ми споделят: " Ами то и в България по този начин беше по същия метод, и в Германия по този начин, единствено дето в Германия малко повече пари получавам “. Т.е. има в действителност една доста тежка употреба на накърнимост у хората, тъй като множеството хора, които стават жертва на трафик, имат някакви потребности, въжделения да поддържат фамилиите си, да изплатят някакъв заем или просто да живеят по-добър живот, и това постоянно е вратата на трафиканта към един човек да го въвлече в употреба и да го употребява.
Той вижда неговата уязвимост и я употребява.
Точно по този начин. Със половата употреба е още по-жестоко, тъй като там става въпрос главно за дами и млади девойки, по някой път и деца. И там обстановката е в действителност брутална, тъй като за жалост в международен мащаб половата употреба държи най-голям % за приход на трафикантите, тъй като една жена може да бъде принуждавана да обслужва полово, имала съм случаи, по 20 клиента дневно. Ако сметнете това примерно сред 50 и 100 евро на клиент, една жена, 30 дни в месеца, може ясно да разберете за какви чисти облаги става въпрос за трафиканта. Държа да отбележа за слушателите, които са чували разнообразни истории, че тези дами не получават и стотинка, и цент от тези пари, най-вече да им хвърли трафикантът някое друго евро, с цел да си купят храна или някакви облекла, с които да са по-привлекателни за клиентите. Но като цяло другото, което е доста тъжно, че нашето общество, макар че България от 20 години се бори с това закононарушение, имаме законодателство от 2002-2003 година, българинът сякаш се отнася грубо към жертвите, не ги третира като жертви на закононарушения, ами им поставя етикети: " проститутки “, " простаци “…
И малко с пренебрежение гледат на тях, все едно те са го желали.
Да. " Глупаци “ за тези, които са били подведени трудово и са експлоатирани трудово. Срещала съм се с мъже, жертви на трафик, които са били толкоз засрамени от това, че са станали жертва на трудова употреба, че желаеха по-бързо да заминат в друга страна, с цел да не са в контакт с околните си, със съгражданите си, тъй като виждаха в техните очи тъкмо това етикетиране. Истината обаче е, че всеки може да стане жертва на такова закононарушение, всеки може да бъде измамен. И образец за това, в случай че имаме време да ви споделя, беше един обществен опит, който направихме с една от най-големите фондации в България Асоциация " Анимус “, която от 25 години се бори с трафика на хора и оказва помощ на дами, изпаднали в такава обстановка и жертви на закононарушението. Направихме един опит: пуснахме подправена публикация в партньорство с един от най-големите уеб уеб сайтове за търсене на работа. Обявата беше доста добре направена, както я вършат самите трафиканти, и за една седмица на имейла, който бяхме дали, който не беше формален имейл на компания, беше имейл в gmail, ни писаха над 150 индивида. И тези над 150 души си изпратиха всякаква персонална информация, която в обявата не се искаше: СВ-та, фотоси. Това, което ми направи доста огромно усещане, че половината от тези хора бяха с висше обучение, с непознат език, и даже с опит с работата в чужбина. Т.е. освен хората, които нямат опит обществен и са с главно обучение, могат да станат жертви на трафик. Защото уязвимостта на хората е друга. И в случай че за едни е, тъй като нямат пари да си платят сметките, за други е, че те желаят по-добър живот за фамилията си, за себе си. И трафикантите го употребяват това.
Да, т.е. не за всеки, както казахте и вие, уязвимостта са парите или пък образованието, при всеки има разнообразни критерии, които желаят да следват и по които да им се състои живота. Сега ще си приказваме за ограниченията и предварителната защита, ще обърнем взор и към жертвите. Какви ограничения би трябвало да предприеме страната ни, на какво равнище би трябвало да се работи?
България има политики за битка с трафика на хора, които искрено казано са едни от много положителните политики. Институционалната рамка на страната е доста добра. Това, което обаче липсва в последните години е ефикасното й използване и ефикасното използване на законите. Превенцията е нещо, което непрестанно би трябвало да се случва, а пък за жалост е най-слабо финансирано, и в действителност страната е дебитор в това отношение на обществото, тъй като колкото повече хората са наясно с рисковете от трафик на хора в най-различни обстановки, толкоз по-голям е шансът те да не попаднат в такава обстановка. Другото, за което страната би трябвало в действителност да намерения, това са част и от рекомендациите на ГРЕТА в третия мониторингов отчет, който в огромна степен съответствува с наблюденията на Вал Ричи, който е антитрафик координаторът на Организацията за сигурност и съдействие, с която ГРЕТА интензивно си партнира, е в действителност да се финансира добре цялата система, и Националната система за битка с трафика на хора, която е основната институция когато приказваме за съгласуваност и за битка с закононарушението. Не на последно място би трябвало да се покачат напъните за идентификация на жертвите, т.е. да ги намираме жертвите, и то самодейно. Защото в този момент в огромна степен и освен България се осланят управляващите на това жертвата да пристигна и сама да потърси помощ, което да ви кажа почтено статистически доста рядко се случва. Трябва да има самодейно търсене на жертвите. Сега интернет е огромен фактор за набиране на жертвите, трафикантите го употребяват безусловно свободно и без никакви предубеждения, обществените мрежи към този момент са като азбучник за тях да набират жертви, в това число ги експлоатират онлайн полово, в това число и деца. Това е нещо, на което би трябвало да се обърне доста повече внимание в България, тази пресечна точка сред трафика на хора и киберпрестъпленията, тъй като доста деца стават жертват на онлайн полова употреба без ние да го виждаме. Това е прикрит феномен и за жалост табу за българското общество.
Наистина е доста значимо институциите да могат сами да намират хората, тъй като както си говорихме и с вас доскоро, доста постоянно жертвите не могат да кажат, и в действителност на пръв взор въобще не наподобява, че има проблем. Как могат да се предпазят жертвите?
Най-добрата предварителна защита и предотвратяване е сериозното мислене и това да сме осведомени какви са вероятните опасности. Сексуалната употреба е нещо, което несъмнено мъчно може един човек да планува, една жена, изключително когато е в любовна връзка и мисли, че е намерила любовта на живота си, ще отидат да живеят в Германия, Холандия или Италия дружно. Но във връзка с трудовата употреба, сякаш можем с малко повече сериозно мислене и подозрителност да се предпазим, тъй като има доста подправени разгласи, изключително за работа в чужбина. Хората не си дават сметка, че наложително би трябвало да подпишат контракт и е добре да знаят малко от езика на страната, в която отиват, с цел да може да потърсят помощ, в случай че им се случи нещо. Другото нещо, което е доста значимо, е в случай че попаднем в сериозна обстановка, да знаем на кого да се обадим. Освен на околните си е добре да имаме в себе си като пътуваме телефоните на Националната комисия или на други организации, които биха могли да ни оказват помощ в страната, в която обитаваме. И е значимо в действителност да останем алармирани към вероятните опасности. Живеем в много бурни времена и би трябвало да подхождаме сериозно към всичко, което ни се случва. Българинът от време на време е сантиментално надъхан, в случай че мога по този начин да се изразя, чака да му се случи, да пристигна неговият шанс в живота, и когато се появи страхотна публикация за работа в чужбина, се споделя: " Ето, това е моят миг, най-сетне “…
Дойде, да.
Да, само че постоянно когато има такова нещо, което е прекомерно хубаво, с цел да е истина, би трябвало да се запитаме не е ли прекомерно хубаво, с цел да е истина, и малко по-внимателно да го проучим, и работодателят – това е елементарно към този момент с интернет. Всеки шеф може да бъде изследван в интернет, има указател на всички компании, които оферират работа в чужбина, като посредници в България, просто на един клик разстояние е описът в Агенция по заетостта на уеб страницата им, Националната комисия е разполагаем на всички, в това число и на телефона, които имат въпроси и имат някакви подозрения. Призовавам хората, които имат подозрения за някаква обстановка, просто да проведат един диалог с сътрудниците специалисти в комисията, тъй като това може да ги избави в действителност.
Малко по-критични, повече осведомени и не да слагаме розовите очила и щом в действителност е попаднало нещо ужасно да си кажем: " Ето това е “. Наистина може би би трябвало обществото да е малко по-информирано по тематиката, за рисковете, въобще по какъв начин да разпознава трафикантите.
Трафикантите мъчно се разпознават, тъй като нямат етикет, не им тече на скрол: " Аз съм трафикант “, както и на педофилите. Но истината е, че медиите играят голяма роля в това обществото да е осведомено. И колкото повече тематиката се приказва и се предизвестяват хората, толкоз по-добре. Наистина предварителната защита е нещо, което мъчно може да се мери като резултат, само че пък е с най-нисък разход когато приказваме за трафик на хора. Защото по-късно, когато би трябвало да извадим една жертва от трафик и да се погрижим за нея, да я настаним в подслон и да й дадем опция да се възвърне, това от време на време лишава години, и това са доста държавни разноски. Докато предварителната защита в действителност е с минимум разноски, пък дава най-хубави резултати.
И това е въобще най-хубавото стичане на събитията - да не се случва, вместо да се случи и по-късно да го мислим какво и по какъв начин ще вършим. И за финала желая да ви попитам, тъй като си приказваме за работата на страната, на институциите, може ли по някакъв метод обществото, ние, хората да помогнем?
Държавата има всички принадлежности, би трябвало малко повече политическа воля и финансов запас, работа с партньорските служби, което е налице, само че усилването постоянно дава положителни резултати. Обществото като цяло може да помогне като всеки един от нас споделя на другия до себе си какво е чул, какво е схванал, и да бъдем и ние в помощ като другари, сътрудници, познати, в случай че някой инцидентно тръгне да си намира работа в чужбина и ни опише нещо подозрително, някак си да го предупредим да ревизира, да му помогнем дружно да проверим. Честно казано в забързаното си всекидневие от време на време пропущаме да сме малко по-човечни един към различен. И това също е тип накърнимост, която трафикантите употребяват. Много постоянно слушам от жертвите да споделят, че трафикантите им споделят, че не са нужни на никого, че не са обичани от никого и че са излишен отпадък, а в действителност това не е правилно – всеки един човек е скъп и всеки един живот е скъп.
Разбира се, употребяват логиката на психиката и уязвимостта на хората. Надяваме се в действителност повече да се приказва по тематиката, хората да са по-информирани и по-критични, и въобще да следим по-малко случаи. Най-добрият вид е да няма никакви такива, само че по пътя към смяната да има все по-малко случаи на трафик на хора. Много ви благодаря за изявлението и за отделеното време, и по тази причина, че ни разяснихте малко повече обстановката.
И аз ви благодаря за вниманието и се надявам на нови срещи.
Разбира се, ще ви чакаме.
Гостът в студиото при мен е Антоанета Василева – първи вицепрезидент в експертната Група за битка с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа. Темата е за алармирането на Европейския съвет за незабавни ограничения за битка с трафика на хора. Добро утро.
Добро утро.
Първо желая да ви попитам, с цел да въведем слушателите, какви са измеренията на закононарушението " трафик на хора “? Не се приказва доста по тази тематика. Изобщо, за какво се прави това закононарушение, какви са главните претекстове у нас?
Трафикът на хора е едно от най-тежките нарушавания на правата на индивида. За страдание България е страна на генезис за това закононарушение, което най-простичко за слушателите можем да го разбираем като модерно иго, от което избрани хора, които назоваваме " трафиканти “ печелят доста пари. Най-много трафикантите печелят от половата употреба на деца и на дами. Следващата по брой потърпевши е трудовата употреба, само че има и други типове употреба – трафик на органи, наложително осъществяване на закононарушение, трафик на бременни дами за продажба на бебетата. Всичко, което може да прави пари и да се прави посредством употреба на хора пари, трафикантите го употребяват. И през годините да ви кажа стават извънредно смели и дръзки, и измислят всевъзможни способи, по които да експлоатират жертвите.
Понеже вие сте доста наясно с тематиката, в множеството случаи непринудено ли става, в смисъл те стават другари с жертвите или по-скоро принудително, или е друго?
Трафикът на хора в никакъв случай не е благопожелание. В огромна степен е посредством машинация. Обикновено жертвите биват подлъгвани от трафикантите, че ще работят в чужбина доста добре платена работа, или пък другият способ доста прочут в цяла Европа, освен в България, така наречен способ " Lover boy “, което е един добре изглеждащ юноша, мъж, който впечатлява девойки и ги кара да се влюбват в тях, и им дава обещание цветя и рози и прелестен фамилен живот, и по-късно ги води в някоя страна от Западна Европа и ги принуждава да проституират. Трафикът на хора постоянно е насилствен. Често първоначално жертвите не са наясно какво ги чака, а по-късно като схванат в какво са въвлечени, доста мъчно се измъкват.
Аз в действителност съм, то не по-скоро сюрпризирана, само че не знаех, че както казахте и вие, че България е страна на генезис, и са доста чести случаите. Може би в действителност тази тематика не е толкоз постоянно засягана. А в действителност, какво демонстрира статистиката? Вие казахте, че не е излязла за предходната година, само че усилват ли се или понижават случаите? Дори да не е за предходната година, напоследък по този начин да го кажем, в последните години.
Да ви кажа искрено статистиката е върха на айсберга. За 2021 година, в случай че не ме лъже паметта, бяха към 460 жертвите, които са публично разпознати от българските институции, само че аз от опит знам, защото работя по тематиката към този момент 18 години, че това е в действителност доста дребен %. Вероятно на всяка една жертва, която е разпозната публично, има още 9, които не престават да бъдат в обстановка на употреба. И аз ви благодаря, че обръщате внимание на тази тематика, тъй като в действителност през последните години се видя един отлив от тематиката и липса на политическа воля да се работи по политиките за битка с трафика на хора, а това е извънредно значимо.
Разбира се, че е значимо. Има доста хора, за които въобще не се е схванало и няма по какъв начин да се разбере, и е допустимо те да са в обстановка, в която няма по какъв начин и да сигнализират за това нещо.
Много постоянно, изключително жертвите на трудова употреба, не си дават сметка, че са жертви. Те биват експлоатирани трудово, принуждавани да работят дълги часове, не им се заплаща цялостната заплата или въобще това, което създават. Принуждават ги да заплащат наказателни санкции, тъй като не са си изпълнили нормата или би трябвало да заплащат наем, или превоз до работното място. А в действителност всичко това са в действителност доста ясни за нас, специалистите, сигнали, че нещо не е наред.
И е хубаво това, че го споделяме сега и го загатваме, тъй като в действителност доста хора примат това за обикновено.
Да, за жалост българинът е по-малко грижовен към трудовите си права и постоянно става жертва на недобросъвестни работодатели и освен в България, само че и отвън България. И тъй като това им се случва и в България, имала съм аз персонално случаи, в които изключително мъже ми споделят: " Ами то и в България по този начин беше по същия метод, и в Германия по този начин, единствено дето в Германия малко повече пари получавам “. Т.е. има в действителност една доста тежка употреба на накърнимост у хората, тъй като множеството хора, които стават жертва на трафик, имат някакви потребности, въжделения да поддържат фамилиите си, да изплатят някакъв заем или просто да живеят по-добър живот, и това постоянно е вратата на трафиканта към един човек да го въвлече в употреба и да го употребява.
Той вижда неговата уязвимост и я употребява.
Точно по този начин. Със половата употреба е още по-жестоко, тъй като там става въпрос главно за дами и млади девойки, по някой път и деца. И там обстановката е в действителност брутална, тъй като за жалост в международен мащаб половата употреба държи най-голям % за приход на трафикантите, тъй като една жена може да бъде принуждавана да обслужва полово, имала съм случаи, по 20 клиента дневно. Ако сметнете това примерно сред 50 и 100 евро на клиент, една жена, 30 дни в месеца, може ясно да разберете за какви чисти облаги става въпрос за трафиканта. Държа да отбележа за слушателите, които са чували разнообразни истории, че тези дами не получават и стотинка, и цент от тези пари, най-вече да им хвърли трафикантът някое друго евро, с цел да си купят храна или някакви облекла, с които да са по-привлекателни за клиентите. Но като цяло другото, което е доста тъжно, че нашето общество, макар че България от 20 години се бори с това закононарушение, имаме законодателство от 2002-2003 година, българинът сякаш се отнася грубо към жертвите, не ги третира като жертви на закононарушения, ами им поставя етикети: " проститутки “, " простаци “…
И малко с пренебрежение гледат на тях, все едно те са го желали.
Да. " Глупаци “ за тези, които са били подведени трудово и са експлоатирани трудово. Срещала съм се с мъже, жертви на трафик, които са били толкоз засрамени от това, че са станали жертва на трудова употреба, че желаеха по-бързо да заминат в друга страна, с цел да не са в контакт с околните си, със съгражданите си, тъй като виждаха в техните очи тъкмо това етикетиране. Истината обаче е, че всеки може да стане жертва на такова закононарушение, всеки може да бъде измамен. И образец за това, в случай че имаме време да ви споделя, беше един обществен опит, който направихме с една от най-големите фондации в България Асоциация " Анимус “, която от 25 години се бори с трафика на хора и оказва помощ на дами, изпаднали в такава обстановка и жертви на закононарушението. Направихме един опит: пуснахме подправена публикация в партньорство с един от най-големите уеб уеб сайтове за търсене на работа. Обявата беше доста добре направена, както я вършат самите трафиканти, и за една седмица на имейла, който бяхме дали, който не беше формален имейл на компания, беше имейл в gmail, ни писаха над 150 индивида. И тези над 150 души си изпратиха всякаква персонална информация, която в обявата не се искаше: СВ-та, фотоси. Това, което ми направи доста огромно усещане, че половината от тези хора бяха с висше обучение, с непознат език, и даже с опит с работата в чужбина. Т.е. освен хората, които нямат опит обществен и са с главно обучение, могат да станат жертви на трафик. Защото уязвимостта на хората е друга. И в случай че за едни е, тъй като нямат пари да си платят сметките, за други е, че те желаят по-добър живот за фамилията си, за себе си. И трафикантите го употребяват това.
Да, т.е. не за всеки, както казахте и вие, уязвимостта са парите или пък образованието, при всеки има разнообразни критерии, които желаят да следват и по които да им се състои живота. Сега ще си приказваме за ограниченията и предварителната защита, ще обърнем взор и към жертвите. Какви ограничения би трябвало да предприеме страната ни, на какво равнище би трябвало да се работи?
България има политики за битка с трафика на хора, които искрено казано са едни от много положителните политики. Институционалната рамка на страната е доста добра. Това, което обаче липсва в последните години е ефикасното й използване и ефикасното използване на законите. Превенцията е нещо, което непрестанно би трябвало да се случва, а пък за жалост е най-слабо финансирано, и в действителност страната е дебитор в това отношение на обществото, тъй като колкото повече хората са наясно с рисковете от трафик на хора в най-различни обстановки, толкоз по-голям е шансът те да не попаднат в такава обстановка. Другото, за което страната би трябвало в действителност да намерения, това са част и от рекомендациите на ГРЕТА в третия мониторингов отчет, който в огромна степен съответствува с наблюденията на Вал Ричи, който е антитрафик координаторът на Организацията за сигурност и съдействие, с която ГРЕТА интензивно си партнира, е в действителност да се финансира добре цялата система, и Националната система за битка с трафика на хора, която е основната институция когато приказваме за съгласуваност и за битка с закононарушението. Не на последно място би трябвало да се покачат напъните за идентификация на жертвите, т.е. да ги намираме жертвите, и то самодейно. Защото в този момент в огромна степен и освен България се осланят управляващите на това жертвата да пристигна и сама да потърси помощ, което да ви кажа почтено статистически доста рядко се случва. Трябва да има самодейно търсене на жертвите. Сега интернет е огромен фактор за набиране на жертвите, трафикантите го употребяват безусловно свободно и без никакви предубеждения, обществените мрежи към този момент са като азбучник за тях да набират жертви, в това число ги експлоатират онлайн полово, в това число и деца. Това е нещо, на което би трябвало да се обърне доста повече внимание в България, тази пресечна точка сред трафика на хора и киберпрестъпленията, тъй като доста деца стават жертват на онлайн полова употреба без ние да го виждаме. Това е прикрит феномен и за жалост табу за българското общество.
Наистина е доста значимо институциите да могат сами да намират хората, тъй като както си говорихме и с вас доскоро, доста постоянно жертвите не могат да кажат, и в действителност на пръв взор въобще не наподобява, че има проблем. Как могат да се предпазят жертвите?
Най-добрата предварителна защита и предотвратяване е сериозното мислене и това да сме осведомени какви са вероятните опасности. Сексуалната употреба е нещо, което несъмнено мъчно може един човек да планува, една жена, изключително когато е в любовна връзка и мисли, че е намерила любовта на живота си, ще отидат да живеят в Германия, Холандия или Италия дружно. Но във връзка с трудовата употреба, сякаш можем с малко повече сериозно мислене и подозрителност да се предпазим, тъй като има доста подправени разгласи, изключително за работа в чужбина. Хората не си дават сметка, че наложително би трябвало да подпишат контракт и е добре да знаят малко от езика на страната, в която отиват, с цел да може да потърсят помощ, в случай че им се случи нещо. Другото нещо, което е доста значимо, е в случай че попаднем в сериозна обстановка, да знаем на кого да се обадим. Освен на околните си е добре да имаме в себе си като пътуваме телефоните на Националната комисия или на други организации, които биха могли да ни оказват помощ в страната, в която обитаваме. И е значимо в действителност да останем алармирани към вероятните опасности. Живеем в много бурни времена и би трябвало да подхождаме сериозно към всичко, което ни се случва. Българинът от време на време е сантиментално надъхан, в случай че мога по този начин да се изразя, чака да му се случи, да пристигна неговият шанс в живота, и когато се появи страхотна публикация за работа в чужбина, се споделя: " Ето, това е моят миг, най-сетне “…
Дойде, да.
Да, само че постоянно когато има такова нещо, което е прекомерно хубаво, с цел да е истина, би трябвало да се запитаме не е ли прекомерно хубаво, с цел да е истина, и малко по-внимателно да го проучим, и работодателят – това е елементарно към този момент с интернет. Всеки шеф може да бъде изследван в интернет, има указател на всички компании, които оферират работа в чужбина, като посредници в България, просто на един клик разстояние е описът в Агенция по заетостта на уеб страницата им, Националната комисия е разполагаем на всички, в това число и на телефона, които имат въпроси и имат някакви подозрения. Призовавам хората, които имат подозрения за някаква обстановка, просто да проведат един диалог с сътрудниците специалисти в комисията, тъй като това може да ги избави в действителност.
Малко по-критични, повече осведомени и не да слагаме розовите очила и щом в действителност е попаднало нещо ужасно да си кажем: " Ето това е “. Наистина може би би трябвало обществото да е малко по-информирано по тематиката, за рисковете, въобще по какъв начин да разпознава трафикантите.
Трафикантите мъчно се разпознават, тъй като нямат етикет, не им тече на скрол: " Аз съм трафикант “, както и на педофилите. Но истината е, че медиите играят голяма роля в това обществото да е осведомено. И колкото повече тематиката се приказва и се предизвестяват хората, толкоз по-добре. Наистина предварителната защита е нещо, което мъчно може да се мери като резултат, само че пък е с най-нисък разход когато приказваме за трафик на хора. Защото по-късно, когато би трябвало да извадим една жертва от трафик и да се погрижим за нея, да я настаним в подслон и да й дадем опция да се възвърне, това от време на време лишава години, и това са доста държавни разноски. Докато предварителната защита в действителност е с минимум разноски, пък дава най-хубави резултати.
И това е въобще най-хубавото стичане на събитията - да не се случва, вместо да се случи и по-късно да го мислим какво и по какъв начин ще вършим. И за финала желая да ви попитам, тъй като си приказваме за работата на страната, на институциите, може ли по някакъв метод обществото, ние, хората да помогнем?
Държавата има всички принадлежности, би трябвало малко повече политическа воля и финансов запас, работа с партньорските служби, което е налице, само че усилването постоянно дава положителни резултати. Обществото като цяло може да помогне като всеки един от нас споделя на другия до себе си какво е чул, какво е схванал, и да бъдем и ние в помощ като другари, сътрудници, познати, в случай че някой инцидентно тръгне да си намира работа в чужбина и ни опише нещо подозрително, някак си да го предупредим да ревизира, да му помогнем дружно да проверим. Честно казано в забързаното си всекидневие от време на време пропущаме да сме малко по-човечни един към различен. И това също е тип накърнимост, която трафикантите употребяват. Много постоянно слушам от жертвите да споделят, че трафикантите им споделят, че не са нужни на никого, че не са обичани от никого и че са излишен отпадък, а в действителност това не е правилно – всеки един човек е скъп и всеки един живот е скъп.
Разбира се, употребяват логиката на психиката и уязвимостта на хората. Надяваме се в действителност повече да се приказва по тематиката, хората да са по-информирани и по-критични, и въобще да следим по-малко случаи. Най-добрият вид е да няма никакви такива, само че по пътя към смяната да има все по-малко случаи на трафик на хора. Много ви благодаря за изявлението и за отделеното време, и по тази причина, че ни разяснихте малко повече обстановката.
И аз ви благодаря за вниманието и се надявам на нови срещи.
Разбира се, ще ви чакаме.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ