Не сме подготвени за бедствие от мащаб като в Турция, а сме в една и съща сеизмична зона
Антиземетръсните условия доста лимитират
актуалните архитекти и в това е казусът, казва зам.-председателят на софийската секция на Камарата на инженерите в капиталовото планиране
- Господин Куманов, за какво съгласно вас разрушенията по постройките от настоящето земетресение в Турция са толкоз огромни, може би по-големи, в сравнение с допуска самият трус?
- Не съм доста склонен, тъй като 7,8 по скалата на Рихтер си е много съществено земетресение на всички места по света. Може би с изключение единствено на Япония, Чили или Нова Зеландия, които са водещи страни в антисеизмичното планиране на здания.
Но в Турция, както и у нас, има един куп остарели здания, издигнати надалеч преди актуалните антиземетръсни правила да са били въведени. Разбира се, има в централните градски елементи у нас доста здания на по над 100 години, които са строени с доста дебели стени от порядъка на 70 см и те демонстрираха добра резистентност при земетресение.
Но както се видя и в Перник след земетресението от 2012 година, в селските региони постоянно се срещат къщи със стени, необятни 25 см, т.е. с дебелината на една тухла, и без зидария. Те са доста неустойчиви.
- Но през 2012 година нямаше нито една жертва у нас, даже за ранени не си припомням, а въпреки всичко беше 5,8 степени?
- Нямаше жертви, само че при огледите по селата в Пернишко тогава видях доста къщи, на които им трябваше безусловно още един лек трус, с цел да паднат.
В България всеки мисли, че схваща от строителство и бута, кърпи, надстроява, преустройва без никакви планове. Някой ден това ще ни се върне като голяма вреда.
- От фрагментите по малките екрани се виждат паднали даже 7-10-етажни здания в Турция, които явно не са доста остарели. Нима към тях не са прилагани актуалните условия?
- Би трябвало, само че тъкмо това е казусът. Антисеизмичните условия доста лимитират архитектите. Защото главното в тях е, че постройките би трябвало да са регулярни по височина, съвсем с квадратна основа, без чупки и изнасяния напред и обратно. Ако са направени по този метод, те са по-устойчиви на трусове.
Но през последните години архитектите се надпреварват да измислят всевъзможни причудливи форми и намират конструктори, които са задоволително гладни, за им ги създадат.
- Нима постройка, която не дава отговор на тези условия, може да получи позволение за създаване и за прилагане?
- Точно това е работата на надзорните компании и ведомства. Но и работата на контролните органи у нас е на такова равнище, на каквото е и подготвеността на обществото ни за такива бедствия. Ниско е.
Важното в случаите с такива трусове е да има на място задоволително огромен брой експерти, които да вършат експертни оценки на постройките, които единствено са развалени, само че не са се разрушили. Които да споделят на хората дали могат да се върнат и да преспят в тях безвредно, или никога не трябва да ги приближават. Ето това е нещото, което на нас ни липсва.
- Опитът ви в Албания след тамошното земетресение в Дуръс какво сподели?
- Че къщите със стени единствено с по една тухла и без зидария падат по-лесно. Освен това качеството на материалите там беше доста ниско.
Но съгласно мен най-лошото е, че там, както и у нас подготовката ни за реакция след такова земетресение е доста ниска.
А ние сме в еднакъв сеизмичен регион с Турция. У нас през 1904 година се е случило най-голямото земетресение в континентална Европа въобще, откогато има измервания на тази активност. То е било над 7,9 степени по актуалната канара и епицентърът му е бил в Кресненския пролом. Чирпанското е много по-късно и е по-слабо, само че с повече жертви, тъй като е в гъсто обитаем регион.
- Как оценявате устойчивостта на многото панелни блокове у нас?
- Тя е относително висока, само че при доста условности – постройката да е била добре поддържана, да не е имало къртене вътре, да няма течове, които водят до разяждане.
Панелните здания имат особености, които ги вършат по принцип устойчиви, тъй като са гъвкави
Те имат дюбелни връзки, които вършат по този начин, че постройката се клати по-силно при земетресение, само че не пада, тъй като тъкмо това люлеене усвоява силата. Това е като в бокса – в случай че си дръпнеш главата, ударът от съперника ще е доста по-лек, в сравнение с в случай че стоиш неподвижно.
- Ако земетресение от такава степен като настоящето в Турция удари и в България, последствията и нещастието същите ли ще са?
- Аз не желая да всявам суматоха, само че когато правиш едно и също нещо и очакваш друг резултат, няма да ти се получи. Просто ние не сме готови за земетресение от подобен мащаб.
актуалните архитекти и в това е казусът, казва зам.-председателят на софийската секция на Камарата на инженерите в капиталовото планиране
- Господин Куманов, за какво съгласно вас разрушенията по постройките от настоящето земетресение в Турция са толкоз огромни, може би по-големи, в сравнение с допуска самият трус?
- Не съм доста склонен, тъй като 7,8 по скалата на Рихтер си е много съществено земетресение на всички места по света. Може би с изключение единствено на Япония, Чили или Нова Зеландия, които са водещи страни в антисеизмичното планиране на здания.
Но в Турция, както и у нас, има един куп остарели здания, издигнати надалеч преди актуалните антиземетръсни правила да са били въведени. Разбира се, има в централните градски елементи у нас доста здания на по над 100 години, които са строени с доста дебели стени от порядъка на 70 см и те демонстрираха добра резистентност при земетресение.
Но както се видя и в Перник след земетресението от 2012 година, в селските региони постоянно се срещат къщи със стени, необятни 25 см, т.е. с дебелината на една тухла, и без зидария. Те са доста неустойчиви.
- Но през 2012 година нямаше нито една жертва у нас, даже за ранени не си припомням, а въпреки всичко беше 5,8 степени?
- Нямаше жертви, само че при огледите по селата в Пернишко тогава видях доста къщи, на които им трябваше безусловно още един лек трус, с цел да паднат.
В България всеки мисли, че схваща от строителство и бута, кърпи, надстроява, преустройва без никакви планове. Някой ден това ще ни се върне като голяма вреда.
- От фрагментите по малките екрани се виждат паднали даже 7-10-етажни здания в Турция, които явно не са доста остарели. Нима към тях не са прилагани актуалните условия?
- Би трябвало, само че тъкмо това е казусът. Антисеизмичните условия доста лимитират архитектите. Защото главното в тях е, че постройките би трябвало да са регулярни по височина, съвсем с квадратна основа, без чупки и изнасяния напред и обратно. Ако са направени по този метод, те са по-устойчиви на трусове.
Но през последните години архитектите се надпреварват да измислят всевъзможни причудливи форми и намират конструктори, които са задоволително гладни, за им ги създадат.
- Нима постройка, която не дава отговор на тези условия, може да получи позволение за създаване и за прилагане?
- Точно това е работата на надзорните компании и ведомства. Но и работата на контролните органи у нас е на такова равнище, на каквото е и подготвеността на обществото ни за такива бедствия. Ниско е.
Важното в случаите с такива трусове е да има на място задоволително огромен брой експерти, които да вършат експертни оценки на постройките, които единствено са развалени, само че не са се разрушили. Които да споделят на хората дали могат да се върнат и да преспят в тях безвредно, или никога не трябва да ги приближават. Ето това е нещото, което на нас ни липсва.
- Опитът ви в Албания след тамошното земетресение в Дуръс какво сподели?
- Че къщите със стени единствено с по една тухла и без зидария падат по-лесно. Освен това качеството на материалите там беше доста ниско.
Но съгласно мен най-лошото е, че там, както и у нас подготовката ни за реакция след такова земетресение е доста ниска.
А ние сме в еднакъв сеизмичен регион с Турция. У нас през 1904 година се е случило най-голямото земетресение в континентална Европа въобще, откогато има измервания на тази активност. То е било над 7,9 степени по актуалната канара и епицентърът му е бил в Кресненския пролом. Чирпанското е много по-късно и е по-слабо, само че с повече жертви, тъй като е в гъсто обитаем регион.
- Как оценявате устойчивостта на многото панелни блокове у нас?
- Тя е относително висока, само че при доста условности – постройката да е била добре поддържана, да не е имало къртене вътре, да няма течове, които водят до разяждане.
Панелните здания имат особености, които ги вършат по принцип устойчиви, тъй като са гъвкави
Те имат дюбелни връзки, които вършат по този начин, че постройката се клати по-силно при земетресение, само че не пада, тъй като тъкмо това люлеене усвоява силата. Това е като в бокса – в случай че си дръпнеш главата, ударът от съперника ще е доста по-лек, в сравнение с в случай че стоиш неподвижно.
- Ако земетресение от такава степен като настоящето в Турция удари и в България, последствията и нещастието същите ли ще са?
- Аз не желая да всявам суматоха, само че когато правиш едно и също нещо и очакваш друг резултат, няма да ти се получи. Просто ние не сме готови за земетресение от подобен мащаб.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ