Античният бог на подземното царство в Древен Египет Анубис е

Античният господ на подземното царство в Древен Египет Анубис е изобразяван с глава на чакал и тяло на човек. Това приказва за интереса, предизвикван от това животно у хората в дълбока античност. Днес чакалът продължава да бъде едно от най-често срещаните животни - в обработваемите земи и наоколо до човешките поселища.

Древният див звяр има доста разновидности и измежду тях у нас доста прочут е златистият чакал. Той се разграничава значително от другите представители на чакаловия тип и е по-близо до вълка и кучето. Това забавно животно приказва доста за развиването на типа и връзката сред сходни скотски типове.

История и подредба на златистия чакал

Златистия чакал е с научно наименование Canis aureus и го назовават също Азиатски, Ориенталски или елементарен чакал.

Предполага се, че негов предшественик е изчезналото куче на река Арно, което е живяло в Средиземноморска Европа преди 1, 9 милиона години. Това е бил тип малко чакалообразно куче.

Генетичните проучвания демонстрират, че златистият чакал е разширил ареала си от Индия още преди 20 хиляди години от времето на последния ледников интервал. Най-старият изкопаем златист чакал е на 7600 години, а най-старите вкаменелости в Европа са от Гърция и са на възраст 7 хиляди години.

Златистият чакал има 7 подвида и е непосредствен до сивия вълк, койота, африканския златист вълк и етиопския вълк, в сравнение с до африканския черногръб чакал и ивичестия чакал.

Златистият чакал може да се чифтосва със сивия вълк и африканския златист вълк.

Разпространение и местообитания на златистия чакал

Чакалите отсъстват от по-голямата част на Европа до ХІХ век, когато стартира бавното уголемение на ареала им. Те са регистрирани в Унгария, като най-близката популация е в Далмация, на към 300 километра.

Следва бързо разгръщане на чакалите из Европа през ХХ век. Тези от Югоизточна Европа и Кавказ се уголемяват към Балтика.

В Близкия изток златистите чакали от Израел имат по-високо генетично многообразие от тези в Европа. Смята се, че това се дължи на основаването на хибридна зона от израелските чакали, смесили се със сиви вълци и африкански златист вълк.

Златистите чакали са в обилие в долините и до реките и техните притоци, каналите, езерата и морските крайбрежия. Те са необичайност в предпланинските региони и ниските планини.

Срещат се златисти чакали в гъсталаци и измежду бодливи шубраци, наводнени тръстикови места и гори. Изкачват се над 1000 метра и устоят до температури от 13 до 25 градуса под нулата, а от време на време и до минус 35 градуса.

Карл Линей подчинява таксономически златистия чакал на рода Canis през 1758 година в труда си Sistema Natura.

Как наподобява златистият чакал?

Златистият чакал е сходен на сивия вълк, само че се отличава с по-малкия си размер и по-лекото тегло. Освен това има по-удължен торс, по-малко изпъкнало чело, по-къси крайници и опашка, а муцуната му е по-тясно и заострена.

Краката му са по-дълги във връзка с тялото, а стъпалата са стройни и с дребни възглавнички.

Мъжките имат размери 71-85 сантиметра дължина на тялото, а женските са 69-73 сантиметра. Мъжките тежат от 6 до 14 кг, а женските са от 7 до 11 кг. Височината до рамото им е 45-50 сантиметра.

Формата на черепа е непосредствен до този на койота и сивия вълк. В съпоставяне с вълка черепът на златистия чакал е по-малък и не толкоз солиден, с по-къса лицева област.

Кучешките зъби са огромни и мощни, само че по-тънки, а захапката е по-слаба. Това се дължи на хранителната диета.

Понякога златистият чакал развива напредък на черепа, наименуван рог на чакала, с дължина 1, 3 сантиметра и е прикрит от четина.

Козината на златистия чакал е груба и относително къса, като главен цвят е златистият. Сезонно варира от неясно кремаво до мрачно жълто. Козината на гърба на златистия чакал е формирана от примес от черни, кафяви и бели косъмчета, които придават визия на екземплярите като на черногърбите чакали. Отдолу се демонстрират косъмчета от лек бледен цвят до кремаво. Има неповторими светли маркировки по гърлото и гърдите.

Опашката им е в благозвучие с цвета на козината и с черен връх.

Линеенето напролет стартира от главата и крайниците, простира се до фланговете, гърдите, корема и гърба и приключва на опашката. През есента, още септември стартира повишаването на зимната четина. Този развой стартира от гърба и опашката и се простира към фланговете, корема и гърдите, крайниците и главата, като цялостната зимна четина се реализира през ноември.

Хранене на златистия чакал

Златистият чакал е всеяден. Това му разрешава да яде огромен набор от храни. Той се движи на огромни дистанции, с цел да търси храна. В положение е дълго да издържи без вода и е следен по острови, без прясна вода.

Златистият чакал е по едно и също време див звяр и мършояд, като диетата му е към 60 % гризачи, птици и плодове, а постоянно и влечуги. Златистият чакал се храни с остатъците от храната на лъва, леопарда и сивия вълк. Хранят се и с мърша и отпадък и са положителни чистачи.

Сред ловуваните от тях животни са също диви зайчета, фазанови птици, разнообразни патици. От растителните храни харесват круши, дренки, шишарки, а също грозде, любеница и орехови култури.

В някои региони те разнообразяват храната си с растителни луковици и корени от дива захарна тръстика. Не се отхвърлят даже от инсекти.

Начин на живот на златистия чакал

Този тип чакал демонстрира гъвкава обществена организация според от съществуването на храна. Основната обществена единица е размножителната двойка и нормално те са съпроводени от кучилото си от дребни. Семейните групи се състоят от 4-5 индивида.

Те маркират своя територия посредством уриниране и дефекация, най-често по пътеките, които употребяват. Обхватът на лов на няколко чакала може да се припокрие. В положение са да изминат до 12-1 5 километра за една нощ в търсене на храна или по-добро местообитание.

Членовете на групата, които не се развъждат, могат да останат наоколо до далечен хранителен източник, да вземем за пример мъртвец, до няколко дни. В взаимозависимост от питателните запаси те обикалят от 1 до 20 квадратни километра.

Взаимодействието си откриват с писък, като възрастните вият прави, а младите и подчинените в седнало състояние. Най-често вият призори и вечер и по-рядко на обяд.

Размножаване на златистия чакал

Златистите чакали са моногамни и остават с един сътрудник за цялостен живот. Периодът на чифтосване трае 26-28 дни и зависи от мястото, което населява чакалът. То съответствува с най-голямото обилие на храна в региона.

Женските, които са подложени на еструс за първи път са преследвани от няколко мъжки, които водят битка между тях.

Чифтосването продължава няколко минути, а гестационния интервал е 63 дни.

Малките са на брой от 4 до 8 и се раждат слепи, проглеждат след 8 до 11 дни, а ушите им се подвигат след 10-13 дни. Зъбите им излизат 11 дни след раждането.

Малките са с мека четина, която варира от ярко сиво до мрачно кафяво. На възраст от 1 месец козината им пада и се сменя с нова с червеникав цвят и черни петна.

Малките имат бърз ритъм на напредък. Те са кърмени от женската от 4 чифта зърна в продължение на 10 седмици. Малките стартират да ядат месо на възраст 15-20 дни.

От две седмична възраст дребните стартират да се борят със своите братя и сестри. Тази игра е значима, тъй като ги учи на гонене и развиване на умения за тичане.

Сериозните боеве стартират на възраст 4-6 седмици. Тогава те стават нападателни и това продължава до възраст от 10-12 седмици, които откриват подчиненост.

След този интервал майката прогонва дребните кученца. Тези, които са родени по-късно, остават с майка си при започване на есента и тогава стартират да напущат поединично или на групи от 2 до 4 индивида. Женските доближават полова зрялост на 10-11 месеца, а мъжките на 21-22 месеца.

Продължителността на живота златистия чакал е сред 12 и 14 години.