Антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем

Антибиотичната устойчивост и вътреболничните инфекции не престават да бъдат сериозен проблем у нас, съобщи в студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова. Тя разяснява и разпространяването на бактерията Klebsiella pneumoniae, която все по-често се свързва с тежки инфекции в болнична среда.

" Това е естествен жител на чревния тракт, само че отвън него предизвиква редица инфекции - тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични сечения, менингити, сепсиси ", разясни проф. Христова.

По думите ѝ при приети в болница пациенти рискът е по-висок поради отслабения имунитет.

Тя акцентира, че средата в лечебните заведения е следена, само че " надалеч не е стерилна ", а стерилността изисква строго написани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без публично признат народен проект за ограничение на антибиотичната устойчивост:

" Години наред проектът е направен, поправен неведнъж, само че не е признат. "

Според нея вътреболничните инфекции у нас са мощно подценени в докладите:

" Една огромна част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният % е нереално невисок ", сподели тя и дефинира практиката като рискова, защото пациентите постоянно напущат лечебните заведения без да знаят, че са носители на бактерии.

По отношение на антибиотичната приложимост Христова предизвести, че устойчивост се развива освен при несъразмерна приложимост, само че и при " по-кратки курсове или по-ниска доза ". Тя уточни, че електронните предписания са понижили използването с към 20%, само че това е единствено първа стъпка.

" В съпоставяне със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, изключително при вирусни инфекции. Няма вирусна зараза, която да се лекува с антибиотици ", съобщи проф. Ива Христова и напомни всеобщото погрешно изписване по време на коронавирус.