Трагичната съдба на сър Джон Франклин и неуспешният опит за покоряване на Антарктида
Антарктида е едно прелъщение за всеки същински откривател и изобретател. Ледената пустота не се покорява елементарно, а при започване на 19-и век е взела може би повече жертви, в сравнение с Еверест. Изгубените авантюристи в действителност са доста, само че премията по никакъв начин не е дребна – да останеш в историята като изобретател на Антарктида е чест, с която се е закичвал единствено един човек. Руал Амундсен е първият, покорил ледената пустиня, прочее, той имал доста врагове, само че историята се написа от спечелилите.
Корабите HMS Terror и Erebus са открити на дъното на океана. Удавянето в този случай може да е била най-хубавата допустима гибел, само че съгласно National Geographic, екипажите и на двата кораба са минали 9-те кръга на пъкъла, преди да намерят покой в гибелта, множеството са напуснали плавателните съдове в опит да се предвижат по ледовете. HMS Terror е бил квалифициран за война, само че природата не познава този презрян човешки прийом за победа. С железен обков за трошене на арктическите ледове, Terror можел да понесе много тежки удари, а цялата корабна структура разрешавало положително систематизиране и преместване на силата по този начин, че да липсват пробойните. Въпреки това е потопен. Защо?
През май 1845-а година, сър Джон Франклин потегля с най-модерните кораби за времето си. Неговата задача е да изследва северният проход. Липсва всякаква информация, а английската корона няма нищо срещу да финансира експедицията. Търсенето на по-кратък път към Пасифика е витално значим, а и съветски откриватели към този момент са тръгнали натам, затова играта загрубява. С храна за 3 години, екипажът потегля в необятните ледени води. 134 индивида са подготвени да влязат в историята. Разбира се, не е имало време за основаването на гурме меню. Корабите стопират последно в Гренландия и по-късно никой не ги вижда повече. Очевидци описват, че са видяни през юли 1845-а година, на път към остров Бафинова земя.
Снимка: By Unknown – Dibner Library Portrait Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=180845
Историята по-късно няма отговор. Според откриватели, корабите са останали в клопката на ледовете. Последна експедиция на National Geographic благодарение на подводни дронове демонстрира, че на борда е имало съществено количество гробове. Откритите тела имали разнообразни пострадвания по костната система, което кара специалистите да имат вяра, че в последните дни, екипажът на Франклин е практикувал канибализма. Картината става още по-страшна, когато осъзнаете, че са се опитвали да извлекат и костния мозък от останките.
Въпросът е: по кое време екипажът е почнал да употребява човешко месо? Според Оуен Беати, който съумява да открие тяло, заровено на остров Бийчи, ужасяващата практиката е почнала по-късно и след напускането на корабите. Аутопсията демонстрира, че Джон Торингтън е умрял през 1846-а година, ледовете са запазили тялото му, бил е заровен и явно гладът не е предиздвикал моряците да стартират да се употребяват. Тялото демонстрира, че седмицата преди гибелта е била доста злокобна, Джон е бил гладуващ и явно, както доста други членове на екипажа е гладувал. Беати вижда и съществуване на олово, отговорно за загубата на здрав разсъдък. Най-вероятно точно консервите с месо са били от олово, което води до натравянето на всички 134 индивида от екипажа.
И двата кораба са открити под водата близо покрай остров Крал Уилям.
Загадката се крие във обстоятелството, че плавателните съдове не са потънали, по корпуса липсват всевъзможни пробойни. Подводните фрагменти го потвърждават. Сякаш някой е разрешил да бъдат заровени в океана. Дневниците на моряците се водят точно досега на поглъщане и разказват година и половина от клопката на ледените води. Последната вписана дата е от април 1848-а година. Оцелелите имат намерение да вървят до отдалечен търговски пост на хиляди километри от тяхната позиция. Арктическият архипелаг е бил задоволително добър, с цел да резервира тайната цели 2 века. HMS Terror и Erebus са в чудесно положение, като че ли в случай че по-късно корабите бъдат извадени на повърхността, цялото съоръжение ще бъде тъкмо там, където би трябвало да бъде. И най-интересното от цялата експедиция и разглеждането на HMS Terror е фактът, че капитанската врата е затворена. Никой не знае какво има там, само че в идващите години може да получим отговор дали капитанът не се е отдръпнал в стаята си, с цел да потъне с кораба.
