В търсенето на езерото Восток
Антарктида е един необикновен оазис, описван с впечатляващата си дива природа, тропически климат, палмови дървета и природа, за която мнозина биха завидели. Четете този текст вярно, само че с една дребна детайлност, животът на ледения континент е бил подобен преди близо 53 милиона години. Днес към 97% от територията е покрита с ледове. Според някои калкулации, леденото одеяло е към 72 милиона кубични километра от ледена вода, което може да ни успокоява, най-малко в случай че приказваме за воден запас. На места покритието е към 3.5 километра. Учените са пресметнали, че при вероятно цялостно разтапяне на този воден запас, равнището на водната повърхнина ще се увеличи с почти 58 метра.
След като познанията за света не са чак толкоз богати, обратно на главните вярвания, можем да бъдем сигурни, че под ледовете се крие освен един извънреден и пропуснат свят, само че би трябвало да позволяваме, че най-вероятно там се крие и някоя забравена цивилизация. Климатичните промени не разрешават да се вършат към момента каквито и да било проучвания, само че ще открием, че на тази територия има към 379 езера, които са покрити от ледената пустиня. Интересното е, че всеки един водоем е обвързван с другия.
Езерото Восток е едно от най-големите на замръзналия континент и съгласно някои калкулации е с размерите на езерото Онтарио в Северна Америка. Всичко стартира с откритието на Фабиан Готлиб декор Белингшаусен – капитан на Руската Имперска флота, който първи записва и преглежда арктическия континент. На 27 януари 1820 година записва в своите дневници за него. Неговият транспортен съд се споделя Восток – от съветската дума за изток. На почти 1300 километра от същата локация, откривателите на Съюз на съветските социалистически републики ще основат своята станция за проучвания, която се строи през далечната 1957 година и откакто Фабиян имал прекомерно дълго име, господата решили да кръстят станцията на кораба.
Изследователите разделят континента на три елементи: западен, крайбрежен и източен. Логичното е, че тяхната станция се намира в източната част. Макар и желанието им за съществени проучвания да е грубо охладено от климата, благодарение на сеизмичната интензивност, съветският откривател Андрей Капица стартира да подозира, че в източната част се крие голямо езеро, което е покрай самата станция. Това го стимулирало да стартира малко по-подробни проучвания. Как обаче се ревизира наличието под големите ледени покривки? Учените първо употребяват високо енергийни радио талази, които могат да преминат през леда. Ако вълната успее да се върне или отрази – процесът се разказва като ехтене – то най-вероятно вълната е разкрила вода.
През 60-те и 70-те години ще открием, че тези проучвания се вършат на по-сериозна територия и скоро Капица се оказва не просто прав, а безапелационен, че водоемите са доста повече от един на Антарктида. За откриването на езерото Восток е нужен спътник, който да изпрати сигнала и да потвърди теорията. Едва през 1996 година списание „ Природа “ ще удостовери триумфа на руснака. Доказва се също по този начин, че питейната вода се намира под ледена завивка от 4 километра. Човешките ръце в никакъв случай не са имали опция да я допрян. Разбираме, че езерото е с дължина от 250 километра и сред 50 и 80 километра широчина. Дълбочината тук-там е към 800 метра, а количеството вода е почти 5400 кубични километра. Езерото има и личен остров в своята повърхност и може да основава неспокойствие.
По-важният въпрос е, че откакто езерото се намира под няколко километра ледена повърхнина, за какво още не е замръзнало? Отговорът на този въпрос се крие в някои от главните процеси на планетата. Първо ще открием, че планетата се затопля от геотермична сила, затова при повишението ѝ се следи разтапянето на ледници, тъй като приказваме за стопляне на повърхността и на дъното на водоемите. Самите ледове също могат да работят като изолатор и даже да затоплят всичко под тях.
Причината е, че тежестта на леда упражнява напрежение върху водните молекули. Самото езеро продължава да бъде забавна мистерия и по още една причина, то се е образувало преди повече от 15-20 милиона години. През 1999 година учените съумяват да вземат и проби от леда, като в тях откриват микроби. А това подсказва, че най-вероятно ледената завивка, която сега го пази, също е била част от водоема, като най-вероятно е замръзнала и се е трансформирала в нещо като шапка. През 2013 година са открити повече от 3000 неповторими гена. По-нататъшните проучвания демонстрират, че към 94% от тях са на непозната бактерия.
Водите пазят тайните и на комплицирани микроорганизми. През 2013 година откриватели декларират, че това проучване е компрометирано, тъй като са употребявани тежки машини за продупчване на леда, затова водата може да е нечиста и пробите да са пристигнали от външния свят. На 5 февруари 2012 година съветски учени съумяват да стигнат до водата, след пробив от 4 километра. Андрей Капица не съумява да види този триумф, заради простата причина, че е умрял една година по-рано.
Притесненията за това проучване не са незначителни, в случай че под ледената шапка се крият микроорганизми, то те може и да не са толкоз удобни за индивида. Интересното тук е, че сходни открития дават вяра за планети като Юпитер и Сатурн. Мнозина подозират, че под ледените шапки се крие източник на вода, който несъмнено ще маркира планетите като добра опция за колонизиране.
Снимки: Wikipedia
