Ако човек няма право на избор, той престава да бъде човек ~ Антъни БЪРДЖЕС
Антъни Бърджес е създател на голям брой романи, само че най-известният от тях е „ Портокал с часовников механизъм ”. Книгата, оповестена през 1962 година, е считана за една от най-важните антиутопии на ХХ век, книга, която афишира правото на личността на собствен личен избор за най-сакралното човешко право. Произведението е екранизирано от режисьора Стенли Кубрик през 1971 г.
Освен че написа велики романи, английският публицист е и композитор. Още от дете учи музика и постоянно е твърдял, че би предпочел да бъде считан за композитор. Деветата симфония на Бетовен е важен детайл в романа и в екранизацията „ Портокал с часовников механизъм “.
(Антъни Бърджес, 1986)
Човек, който е избрал Злото, в избрана степен е по-добър от този, който са принудили към Доброто.
Които са срещу чудото на личността, те са и срещу лошотията, по тази причина Правителството, съдилищата и учебните заведения не ти разрешават да си неприятен, тъй като не ти разрешават да си персона.
Ние съвместяваме в себе си и Бога, и дявола, въпреки и не по едно и също време.
Грехът в реалност е просто синоним на егоизма.
Тези които крещят най-силно за правата на индивида, не обичат да дават същите тези права на другите.
Нито един човек не се стреми към политическа власт от чист алтриузъм.
Винаги се усещам разтревожен, когато философията стартира да мирише на барут.
Насилието у младежите е аспект на тяхното предпочитание да основават. Но тъй като не знаят по какъв начин да употребяват силата си креативен, те вършат тъкмо противоположното – унищожават.
Нечовешко е да си само добър, както и да си само злобен.
Ако човек няма право на избор, той престава да бъде човек.
Нормалността е тежест и спънка, в случай че живеете в вманиачен свят.
Няма необикновен смисъл да пишеш разказ, в случай че не покажеш морална промяна или помъдряване на основния воин.
Изкуството не ни води до добрина и праведност. То е нравствено неутрално, като усет на ябълка.
Всяка трохичка опит е храна за ненаситната душа на художника.
Цялото изкуство е единствено един от аспектите на сексуалноста.
Да бъде оставен намира е най-безценното нещо, което човек може да желае от актуалния свят.
Всички знаем кои сме, само че не знаем кой бихме могли да станем...
Цялата наша модерна история е история за битката на дребните храбри персони против големите машини.
Независимостта не се моли, стоешком на колене.
Тялото е комплициран механизъм, а душата не. Сега душите се щамповат върху конвейера.
Този който постъпва заслужено, няма другари.
Аз не съм маниак. Но когато видя измама, се стремя да я унищожа.
Ако очакваш най-лошото от един човек няма по какъв начин да си отчаян.
Всеки убива това, което обича.
Това, което хората назовават обич, е да вземат всичко и да не дадат нищо в подмяна.
Когато хората се молят, те признават, че са изгубили.
Смей се и света ще се смее с теб. Хъркай и ще спиш самичък.
Афоризмите са сходни на юрист, неизбежно виждащ единствено едната страна на делото.
Музиката не приказва нищо на разсъдъка: тя е идеално структурирана нелепост.
Винаги е добре да знаеш от кое място си тръгнал и да го почиташ. Да знаеш от кое място си тръгнал е част от пътя към мястото, на което отиваш.
Здрав разсъдък е да опиташ даден способ и в случай че се провалиш, да признаеш почтено и да опиташ различен. Но на първо място – пробвай нещо.
Разочарованието отваря вероятност за безпорядък.
Училището е популярен храм на безсмислено обучение.
Всички се нуждаем от пари, само че и отчаянието има своите граници.
Есента се случва единствено един път в живота.
Всички ние сме обречени не на гибел, а на умиране.
Вие си подписахте смъртна присъда със самия факт на вашето битие.
Любовта към студената бира е женствено, декадентско, американско.
Животът е една извънредно сива събота, само че въпреки всичко би трябвало да се живее.
Ако не ти харесва скуката, тогава разшири кръгозора си.
Настоящето е единствено нестабилна граница сред познатото и незнайното.
Не губете хладнокръвие. Без хладнокръвие не можете нищо да постигнете.
Снимка: en.wikipedia.org
