Мисълта за климата като форма на човешката грандомания
Анселм Кентърбърийски, един от бащите на модерна Европа, който измисли схоластиката, с цел да се популяризира Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като признание, не можеше да си показа нищо по-голямо от Бог. " Модерният човек " не може да си показа нищо по-голямо от себе си. Заради чувството за личната си безмерност актуалният европеец изпада в тежки заблуждения, които от време на време го радват, гъделичкайки самочувствието му, само че от време на време го изтезават. Заблуждение от втория тип е това, че индивидът, анатемосан от личното си великолепие, може да въздейства решаващо върху климата на планетата до степен, в която да се самоунищожи. И тази мисъл, на която той има вяра (и по какъв начин няма да повярва във величието си!), го кара да страда. Колко по-спокоен беше индивидът, когато вярваше, че е играчка за стихиите!
Днес попаднах на прелюбопитен материал, съгласно който проучване на Европейската капиталова банка сочи, че огромен брой българи са подготвени да мигрират по климатични аргументи. Сред младите тази подготвеност демонстрират 24% от интервюираните, а измежду по-възрастните единствено 10% - популярност Богу, с увеличението на възрастта идиотизмът понижава. Някой би трябвало да изясни на младежта, че не е нужно безусловно да имитира патологията на Грета Тунберг, с цел да мине за съвременна - нещо, на което младежта постоянно е държала.
Според същото проучване (намерете време да го разгледате, удивително е!) в друга публикация европейците се тормозят от климатичните промени повече, в сравнение с от тероризма, безработицата и миграцията. Почти половината от тях считат климатичните промени за опасност №1 в живота си (защото по този начин им е втълпено), само че не знам какъв брой % от тези 47 могат да обяснят в какво тъкмо се показват въпросните климатични промени. Европейският парламент - този флагман в битката с световното стопляне и домашното принуждение - побърза да се произнесе: налице е сериозно състояние с климата, трансформирало се от оня ден, с гласовете на 429 против 225 евродепутати, в публична за всички формула - сериозно състояние.
Как мисли индивидът за планетата и климата? Да оставим настрани далаверата и милиардите, хвърлени за " зелени " политики, които в последна сметка ще отидат в верните ръце. Да оставим настрани левичарите, които постоянно са желали да разрушат наличния свят и на негово място да построят нещо друго, сякаш по-добро; левичарите, които ослепяват от ненавист към " статуквото " и капитализма. Да оставим настрани и психозата, която проведено се насажда у гордите, само че постоянно прочувствено невежи маси, с цел да бъдат по-лесно следени и ръководени. Да оставим настрани всичко това и да се запитаме: по какъв начин мисли индивидът за планетата и климата?
Виждайки, че климатът несъмнено се трансформира в границите на някаква краткосрочна статистика, която от геоложка позиция не обгръща и момент, индивидът се оставя да бъде уверен, че това става поради него, в следствие от огромната му активност по произвеждане и потребяване на богатства. И в действителност, плачем за въглеродните отпечатъци, а не стопираме да произвеждаме и купуваме нови прахосмукачки и готварски печки, тъй като старите са направени по този начин, че да се чупят, откакто им изтече гаранцията, и повече да не могат да се поправят. Не стопираме да си купуваме и нови електронни устройства, тъй като единствено след няколко години старите не могат да понесат последния програмен продукт и би трябвало да бъдат изхвърлени. Весели компании кръстосват небесата с нискотарифни линии, с цел да се напият един път тук, един път там и да видят по какъв начин се повръща на разнообразни географски ширини и върху паметниците на разнообразни култури. Да, вършим всичко това и въпреки всичко, в случай че климатът се трансформира, то не е поради индивида. Оня вулкан със комплицираното име в Исландия, поради който през 2010 спря въздухоплаването в цяла Европа, несъмнено е оцапал лицето на майчицата Планета повече от цялата промишленост през ХХ век. Европеецът, чиято активност в съпоставяне, да речем, с индийците и китайците, замърсява минимум природата, несъмнено не би се упреквал толкоз сурово за климатичните промени (както назовават в последно време световното стопляне, откакто се видя, че не е тъкмо стопляне, а нещо по-скоро призрачно като оная дупка в озоновия пласта, за която към този момент не се говори), европеецът не би бил толкоз непоколебим към себе си, в случай че не беше подобен грандоман и нямаше толкоз високо мнение за своята роля във вселената.
Грандоманията на европееца се основава на две концепции: глобализма и еволюционизма.
Глобализмът кара хората да одобряват света за все по-малък, а той не е. Това, че можеш за едно денонощие да обиколиш Земята, не я прави по-малка и климатът ѝ - по-лесен за изменение вследствие от смехотворната стопанска активност на човечеството. Да, обособени региони могат да бъдат нечисти и даже унищожени вследствие от свинщините човешки, само че това не трансформира климата, както не трансформира и орбитите на планетите. Климатът се трансформира по свои си правила и флуктуации, протичащи в продължение на хиляди, десетки хиляди, а евентуално и стотици хиляди години. Но щом светът към този момент е " световно село ", то за световния селяндур не е мъчно да си фантазира, че може да го поддържа или занемарява като всяко друго нормално село.
Еволюционизмът пък води индивида до убеждението, че той е окончателният и решителен победител в битката за оцеляване. Неговата мощ е така огромна, че пред нея се пропукват планетите, кометите се обръщат в бяг, а мъглявините стават още по-мъгляви от разстройване. Човекът би трябвало да е извънредно деликатен, тъй като единствено да потрепне с вежди и ето: ще се преобърне климатът на родната му планета - тази синя прашинка в безкрая!
Един от обичаните лайтмотиви на климатичните алармисти е, че цивилизацията или най-малко такава, каквато я познаваме, ще се свърши в околните десетина-петнайсет години. Възможно е. Но в случай че цивилизацията загине, то ще е по напълно други аргументи, а не поради климата. Да, някои от аргументите несъмнено ще бъдат свързани с климатичните промени, само че не със самите тях, а с безумната битка срещу тях. Всички " зелени " политики, всички откровени идиотщини най-после ще унищожат стопанската система на европееца и ще отворят дълго чакано място за други цивилизации, които интензивно порастват, горейки въглища и нефт.
Ще бъде тъпо за хубавата ни цивилизация, самоунищожила се заради политическа некомпетентност и абстрактен разпад на полезностите. Благодарение на тази отиваща си по една или друга причина (но не и поради климатичните промени) цивилизация през днешния ден имаме невиждани и нечувани технологии, в това число в региона на производството на храни; фантастични комуникации; достъп на практика до цялото човешко знание от дълбока античност до наши дни; медицина, какво нямаше и в научно-фантастичните книжки от края на ХХ век; обективно и цивилизовано правосъдие.
Толкова ли е мъчно да се радваме на тази цивилизация и да бъдем признателни? Всичко в нея е реализирано от умни, положителни и скромни хора, а не от кресльовци, които се чудят по какъв начин да го съсипят. Защо, вместо да сме признателни, ставаме все по-капризни, по-недоволни, по-раздразнителни; ставаме все по-отчуждени и зли? Няма постоянно търпяна непризнателност. В един миг всичко свършва и то не тъй като междинната международна температура се е покачила с два градуса, а по други аргументи. Всеки поотделно, както и всички дружно заплащат за греховете си. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Днес попаднах на прелюбопитен материал, съгласно който проучване на Европейската капиталова банка сочи, че огромен брой българи са подготвени да мигрират по климатични аргументи. Сред младите тази подготвеност демонстрират 24% от интервюираните, а измежду по-възрастните единствено 10% - популярност Богу, с увеличението на възрастта идиотизмът понижава. Някой би трябвало да изясни на младежта, че не е нужно безусловно да имитира патологията на Грета Тунберг, с цел да мине за съвременна - нещо, на което младежта постоянно е държала.
Според същото проучване (намерете време да го разгледате, удивително е!) в друга публикация европейците се тормозят от климатичните промени повече, в сравнение с от тероризма, безработицата и миграцията. Почти половината от тях считат климатичните промени за опасност №1 в живота си (защото по този начин им е втълпено), само че не знам какъв брой % от тези 47 могат да обяснят в какво тъкмо се показват въпросните климатични промени. Европейският парламент - този флагман в битката с световното стопляне и домашното принуждение - побърза да се произнесе: налице е сериозно състояние с климата, трансформирало се от оня ден, с гласовете на 429 против 225 евродепутати, в публична за всички формула - сериозно състояние.
Как мисли индивидът за планетата и климата? Да оставим настрани далаверата и милиардите, хвърлени за " зелени " политики, които в последна сметка ще отидат в верните ръце. Да оставим настрани левичарите, които постоянно са желали да разрушат наличния свят и на негово място да построят нещо друго, сякаш по-добро; левичарите, които ослепяват от ненавист към " статуквото " и капитализма. Да оставим настрани и психозата, която проведено се насажда у гордите, само че постоянно прочувствено невежи маси, с цел да бъдат по-лесно следени и ръководени. Да оставим настрани всичко това и да се запитаме: по какъв начин мисли индивидът за планетата и климата?
Виждайки, че климатът несъмнено се трансформира в границите на някаква краткосрочна статистика, която от геоложка позиция не обгръща и момент, индивидът се оставя да бъде уверен, че това става поради него, в следствие от огромната му активност по произвеждане и потребяване на богатства. И в действителност, плачем за въглеродните отпечатъци, а не стопираме да произвеждаме и купуваме нови прахосмукачки и готварски печки, тъй като старите са направени по този начин, че да се чупят, откакто им изтече гаранцията, и повече да не могат да се поправят. Не стопираме да си купуваме и нови електронни устройства, тъй като единствено след няколко години старите не могат да понесат последния програмен продукт и би трябвало да бъдат изхвърлени. Весели компании кръстосват небесата с нискотарифни линии, с цел да се напият един път тук, един път там и да видят по какъв начин се повръща на разнообразни географски ширини и върху паметниците на разнообразни култури. Да, вършим всичко това и въпреки всичко, в случай че климатът се трансформира, то не е поради индивида. Оня вулкан със комплицираното име в Исландия, поради който през 2010 спря въздухоплаването в цяла Европа, несъмнено е оцапал лицето на майчицата Планета повече от цялата промишленост през ХХ век. Европеецът, чиято активност в съпоставяне, да речем, с индийците и китайците, замърсява минимум природата, несъмнено не би се упреквал толкоз сурово за климатичните промени (както назовават в последно време световното стопляне, откакто се видя, че не е тъкмо стопляне, а нещо по-скоро призрачно като оная дупка в озоновия пласта, за която към този момент не се говори), европеецът не би бил толкоз непоколебим към себе си, в случай че не беше подобен грандоман и нямаше толкоз високо мнение за своята роля във вселената.
Грандоманията на европееца се основава на две концепции: глобализма и еволюционизма.
Глобализмът кара хората да одобряват света за все по-малък, а той не е. Това, че можеш за едно денонощие да обиколиш Земята, не я прави по-малка и климатът ѝ - по-лесен за изменение вследствие от смехотворната стопанска активност на човечеството. Да, обособени региони могат да бъдат нечисти и даже унищожени вследствие от свинщините човешки, само че това не трансформира климата, както не трансформира и орбитите на планетите. Климатът се трансформира по свои си правила и флуктуации, протичащи в продължение на хиляди, десетки хиляди, а евентуално и стотици хиляди години. Но щом светът към този момент е " световно село ", то за световния селяндур не е мъчно да си фантазира, че може да го поддържа или занемарява като всяко друго нормално село.
Еволюционизмът пък води индивида до убеждението, че той е окончателният и решителен победител в битката за оцеляване. Неговата мощ е така огромна, че пред нея се пропукват планетите, кометите се обръщат в бяг, а мъглявините стават още по-мъгляви от разстройване. Човекът би трябвало да е извънредно деликатен, тъй като единствено да потрепне с вежди и ето: ще се преобърне климатът на родната му планета - тази синя прашинка в безкрая!
Един от обичаните лайтмотиви на климатичните алармисти е, че цивилизацията или най-малко такава, каквато я познаваме, ще се свърши в околните десетина-петнайсет години. Възможно е. Но в случай че цивилизацията загине, то ще е по напълно други аргументи, а не поради климата. Да, някои от аргументите несъмнено ще бъдат свързани с климатичните промени, само че не със самите тях, а с безумната битка срещу тях. Всички " зелени " политики, всички откровени идиотщини най-после ще унищожат стопанската система на европееца и ще отворят дълго чакано място за други цивилизации, които интензивно порастват, горейки въглища и нефт.
Ще бъде тъпо за хубавата ни цивилизация, самоунищожила се заради политическа некомпетентност и абстрактен разпад на полезностите. Благодарение на тази отиваща си по една или друга причина (но не и поради климатичните промени) цивилизация през днешния ден имаме невиждани и нечувани технологии, в това число в региона на производството на храни; фантастични комуникации; достъп на практика до цялото човешко знание от дълбока античност до наши дни; медицина, какво нямаше и в научно-фантастичните книжки от края на ХХ век; обективно и цивилизовано правосъдие.
Толкова ли е мъчно да се радваме на тази цивилизация и да бъдем признателни? Всичко в нея е реализирано от умни, положителни и скромни хора, а не от кресльовци, които се чудят по какъв начин да го съсипят. Защо, вместо да сме признателни, ставаме все по-капризни, по-недоволни, по-раздразнителни; ставаме все по-отчуждени и зли? Няма постоянно търпяна непризнателност. В един миг всичко свършва и то не тъй като междинната международна температура се е покачила с два градуса, а по други аргументи. Всеки поотделно, както и всички дружно заплащат за греховете си. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ