Карикатуристът Анри Кулев: Управленските боричкания - огромна пуш...
Анри Кулев без съмнение разказва по какъв начин наподобяват управническите боричкания в страната, обрисувани от молива на политическата подигравка.
„ Аз по-скоро с подигравка поглеждам протичащото се. Но ми се коства безпределно смешно, иронично и безпределно... непочтено. Не споделям аморално, тъй като тази дума с морала няма нищо общо със протичащото се изобщо и по света и в частност в България. Но е непочтено, непочтено е. Спрямо гласоподавателите, по отношение на хората, по отношение на задачите, по отношение на всичко. Една голяма пушилка, която се вихри и човек остава в действителност с възприятието, че тя се вихри поради пари, поради въздействие ”, сподели създателят.
Той чувам езика, чува омразата, вижда възпитанието и подготовката на ръководещите. „ За мен този конгрес – Народно заседание, тези хора в политиката, би трябвало да са едни духовни хора, едни висши хора, които могат по някакъв шамански метод да предопределят придвижването на една нация ”, сподели Кулев.
Той е отчаян от обстановката. „ Вместо това виждаме едни безобразни и безскрупулни хора, които най-важното е, че съгласно мен се къса връзката със същността на работата им. Те са там поради хората и в идващия миг единственото нещо, което се случва, е да не помнят за какво са там ”, добави Анри Кулев.
Нюансите, в които е обагрена актуалната житейска картина, са пъстри като участниците, които са част от нея, споделя още карикатуристът.
„ Ако го гледаш от позиция на победилата партия, всичко е ярко. Ако го гледаш от позиция на един печален незает, на който даже мисълта за изкуствения разсъдък не се мота в главата му и знае какво ще бъде „ светлото ” бъдеще, че то ще бъде черно и мрачно – това са разнообразни елементи от обществото ”, изясни карикатуристът.
Той съпоставя другите гледни точки. „ Има едни щастливи пенсионери, които заран седят на едно кафе и се радват, и има едни хора, които мислят, че животът им е задължен, че те са пропуснали всички изгоди в този живот и тази работа да генерира една голяма негативна сила. Това е обществото и постоянно е било такова ”, изясни създателят.
Според Анри Кулев провокациите пред българската нация метафорично са довели огромна част от хората до така наречен „ синкопни положения ” – краткотрайна загуба на схващане.
„ Искам да видя толкоз големи, синкопни промени в живота на една нация, колкото в България. Чудовищни, непрестанно, то не бе национални произшествия, то не бяха промени, то не бяха неща – всичко. Съвършено естествена защитна реакция на хората е да обръгнат. Аз съм се срещал с толкоз доста хора и познавам и одобрявам и приказваме и те споделят просто: „ Нямаме мощ, нямаме смисъл от това ”, описа карикатуристът.
Той даде образец с политическата конюнктура. „ Една предизборна акция, в границите на месец, се пробва да заяви, че нещата са разнообразни. Моля? Нали ги слушаме тези предизборни акции към този момент 100 години поред, че и повече. А този, който чете история, знае защо става дума и преди. Няма оправия. Човек пуска кепенците и споделя: „ Господа, доста ви благодаря, вие сте доста общителни хора, обаче без мен. Аз ще опитам да крепя моя дребен живот, тъй като колкото пъти съм се опитал да стана на крайници, някакви условия са се случвали и са ми казвали: „ А, не! Момче, този живот не е за теб, ти ще гласуваш, спри спокоен там, ние ще оправим тази работа ”. Няма по какъв начин да стане ”, безапелационен е Анри Кулев.
На пръв взор създателят като че ли няма безапелационен отговор дали политиката е изкуство или има различен, по-подходящ етикет, който може да и бъде подложен. „ Не желая да обидя никого, уверен съм, че има доста чисти и доста положителни политици, само че никакво съмнение нямам, че до всеки един от тях има един остроумен консултант, който споделя: „ Спокойно! Иване, не се пердах. Ти си чист като сълза, остави тази работа на мен ”. Никакво съмнение. И оттам-нататък стартира бездната ”, изясни той.
Ротационните безредици и държанието на българските депутати обаче сякаш накланят везните в избрана посока, счита той.
„ Като жител на тази страна – две неща би трябвало да кажа. Първо, че са унизителни, без всякакво съмнение. От тези хора, не че не съм привикнал, не че съм един сюрпризиран дванадесетокласник, който открива живота, само че това, което се случва е унизително. Унизително е за възпитанието на тези хора. Унизително е за транспарантните цели, които изплуват зад тази мъгла. Унизително е, тъй като хората не са простаци – те обобщават, генерализират и вършат нещата на по-големи маси. Истината обаче е една и хората я виждат – тя е обидна. Нищо не оправдава тези хора ”, сподели Кулев.
За него езикът и събитията се обобщават с думата „ преодоляване ”. „ Те са транспарантни неща. Феновете на двете групировки са непоклатими една против друга. Ти не можеш да не станеш зложелател, вземайки позицията на едната. Ти си автоматически човек, който е отвън системата. Ти не разбираш тези дълбоки промени, ти не можеш да включиш на това равнище, тъй като тези метафизичен корени, които стоят в дълбочината на тази небивалица, не са за подобен безпаричен мозък като теб. И внезапно излизат двама политици, които се псуват, които един на различен си описват флашките, внезапно разбираш, че цялата тази работа е мерзка, окаляна до лакти история ”, обрисува политическата конкуренция той.
По мнението му политиците са и злопаметни. „ И доста обидчиви, несъмнено, тъй като имат всички вероятни доказателства за личната си непорочност в ръцете и когато усетят, че подобен като мен или като Вас или като някой различен е засегнал тяхното персонално пространство, те са необикновено отмъстителни. Перфидно несъмнено – никой няма да пристигна да ме убие по улицата, само че едно разбъркване на фигурите в шаха с една крачка настрана трансформира целия пейзаж ”, сподели Анри Кулев.
Той очерта и новите трендове. „ Обединението звучи демоде, харесването на хората звучи демоде. Аз не знам по какъв метод можем да се върнем и да рестартираме бедните си мозъци, тъй като в действителност историята, която се случва към нас – и технологическа и човешка, е един ураган, който ни вее в нищото от позиция на бедното човешко мозъче, което по един селски метод желае да формулира някакво успокоение в живота си. Няма такова нещо! Свърши! Край! Или си част и дете на хаоса или по-скоро ще легнеш и ще умреш авансово ”, съобщи карикатуристът.
„ Аз по-скоро с подигравка поглеждам протичащото се. Но ми се коства безпределно смешно, иронично и безпределно... непочтено. Не споделям аморално, тъй като тази дума с морала няма нищо общо със протичащото се изобщо и по света и в частност в България. Но е непочтено, непочтено е. Спрямо гласоподавателите, по отношение на хората, по отношение на задачите, по отношение на всичко. Една голяма пушилка, която се вихри и човек остава в действителност с възприятието, че тя се вихри поради пари, поради въздействие ”, сподели създателят.
Той чувам езика, чува омразата, вижда възпитанието и подготовката на ръководещите. „ За мен този конгрес – Народно заседание, тези хора в политиката, би трябвало да са едни духовни хора, едни висши хора, които могат по някакъв шамански метод да предопределят придвижването на една нация ”, сподели Кулев.
Той е отчаян от обстановката. „ Вместо това виждаме едни безобразни и безскрупулни хора, които най-важното е, че съгласно мен се къса връзката със същността на работата им. Те са там поради хората и в идващия миг единственото нещо, което се случва, е да не помнят за какво са там ”, добави Анри Кулев.
Нюансите, в които е обагрена актуалната житейска картина, са пъстри като участниците, които са част от нея, споделя още карикатуристът.
„ Ако го гледаш от позиция на победилата партия, всичко е ярко. Ако го гледаш от позиция на един печален незает, на който даже мисълта за изкуствения разсъдък не се мота в главата му и знае какво ще бъде „ светлото ” бъдеще, че то ще бъде черно и мрачно – това са разнообразни елементи от обществото ”, изясни карикатуристът.
Той съпоставя другите гледни точки. „ Има едни щастливи пенсионери, които заран седят на едно кафе и се радват, и има едни хора, които мислят, че животът им е задължен, че те са пропуснали всички изгоди в този живот и тази работа да генерира една голяма негативна сила. Това е обществото и постоянно е било такова ”, изясни създателят.
Според Анри Кулев провокациите пред българската нация метафорично са довели огромна част от хората до така наречен „ синкопни положения ” – краткотрайна загуба на схващане.
„ Искам да видя толкоз големи, синкопни промени в живота на една нация, колкото в България. Чудовищни, непрестанно, то не бе национални произшествия, то не бяха промени, то не бяха неща – всичко. Съвършено естествена защитна реакция на хората е да обръгнат. Аз съм се срещал с толкоз доста хора и познавам и одобрявам и приказваме и те споделят просто: „ Нямаме мощ, нямаме смисъл от това ”, описа карикатуристът.
Той даде образец с политическата конюнктура. „ Една предизборна акция, в границите на месец, се пробва да заяви, че нещата са разнообразни. Моля? Нали ги слушаме тези предизборни акции към този момент 100 години поред, че и повече. А този, който чете история, знае защо става дума и преди. Няма оправия. Човек пуска кепенците и споделя: „ Господа, доста ви благодаря, вие сте доста общителни хора, обаче без мен. Аз ще опитам да крепя моя дребен живот, тъй като колкото пъти съм се опитал да стана на крайници, някакви условия са се случвали и са ми казвали: „ А, не! Момче, този живот не е за теб, ти ще гласуваш, спри спокоен там, ние ще оправим тази работа ”. Няма по какъв начин да стане ”, безапелационен е Анри Кулев.
На пръв взор създателят като че ли няма безапелационен отговор дали политиката е изкуство или има различен, по-подходящ етикет, който може да и бъде подложен. „ Не желая да обидя никого, уверен съм, че има доста чисти и доста положителни политици, само че никакво съмнение нямам, че до всеки един от тях има един остроумен консултант, който споделя: „ Спокойно! Иване, не се пердах. Ти си чист като сълза, остави тази работа на мен ”. Никакво съмнение. И оттам-нататък стартира бездната ”, изясни той.
Ротационните безредици и държанието на българските депутати обаче сякаш накланят везните в избрана посока, счита той.
„ Като жител на тази страна – две неща би трябвало да кажа. Първо, че са унизителни, без всякакво съмнение. От тези хора, не че не съм привикнал, не че съм един сюрпризиран дванадесетокласник, който открива живота, само че това, което се случва е унизително. Унизително е за възпитанието на тези хора. Унизително е за транспарантните цели, които изплуват зад тази мъгла. Унизително е, тъй като хората не са простаци – те обобщават, генерализират и вършат нещата на по-големи маси. Истината обаче е една и хората я виждат – тя е обидна. Нищо не оправдава тези хора ”, сподели Кулев.
За него езикът и събитията се обобщават с думата „ преодоляване ”. „ Те са транспарантни неща. Феновете на двете групировки са непоклатими една против друга. Ти не можеш да не станеш зложелател, вземайки позицията на едната. Ти си автоматически човек, който е отвън системата. Ти не разбираш тези дълбоки промени, ти не можеш да включиш на това равнище, тъй като тези метафизичен корени, които стоят в дълбочината на тази небивалица, не са за подобен безпаричен мозък като теб. И внезапно излизат двама политици, които се псуват, които един на различен си описват флашките, внезапно разбираш, че цялата тази работа е мерзка, окаляна до лакти история ”, обрисува политическата конкуренция той.
По мнението му политиците са и злопаметни. „ И доста обидчиви, несъмнено, тъй като имат всички вероятни доказателства за личната си непорочност в ръцете и когато усетят, че подобен като мен или като Вас или като някой различен е засегнал тяхното персонално пространство, те са необикновено отмъстителни. Перфидно несъмнено – никой няма да пристигна да ме убие по улицата, само че едно разбъркване на фигурите в шаха с една крачка настрана трансформира целия пейзаж ”, сподели Анри Кулев.
Той очерта и новите трендове. „ Обединението звучи демоде, харесването на хората звучи демоде. Аз не знам по какъв метод можем да се върнем и да рестартираме бедните си мозъци, тъй като в действителност историята, която се случва към нас – и технологическа и човешка, е един ураган, който ни вее в нищото от позиция на бедното човешко мозъче, което по един селски метод желае да формулира някакво успокоение в живота си. Няма такова нещо! Свърши! Край! Или си част и дете на хаоса или по-скоро ще легнеш и ще умреш авансово ”, съобщи карикатуристът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ