28 март 1910 г. - Анри Фабр осъществява първия успешен полет с хидроплан
Анри Фабр реализира първия сполучлив полет с хидроплан край Мартиг, покрай Марсилия, Франция.
Фабр не е единственият човек, който се пробва да построи аероплан, който излетява от водата, лети сполучливо и се приземява още веднъж във водата. Успешно. Други изобретатели също вършат голям брой опити – даже още преди братята Райт да съумеят да излетят и да се приземят в Кити Хоук. Австриецът Уилям Крес основава хидроплан през 1901 година, който излетява от река Сена, само че не със лична сила – теглен е от параход. Луи Блерио от Франция и Глен Къртис от Съединени американски щати също вършат опити, като Къртис съумява година след Фабр.
Hydravion на Фабр е имал рамка от явен с памучно покритие. Поплавъкът пък е бил направен от шперплат. Тежал над един звук, а размахът на крилете е достигал 14 метра.
Фабр в никакъв случай не е пилотирал аероплан преди този незабравим мартенски ден през 1910 година След като започва 7-цилиндровия мотор Gnome с 50 конски сили и полита на височина 2 метра над водата. Hydravion изминава към 2 км със скорост 24.5 км/ч.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 37 година — Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с купата Принципат.
• 193 година — Римският император Пертинакс е погубен от Преторианската армия, която след това продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
• 845 година — Париж е унищожен при нахлуване на викинги, предвождани евентуално от Рагнар Лодброк, който събира огромен данък, с цел да напусне града.
• 1776 година — В Москва е основан Болшой спектакъл.
• 1802 година — Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада — втория прочут метеорит след 1 Церера.
• 1844 година — В Испания е основана жандармерията — военизирана полиция за битка с повсеместния бандитизъм в страната.
• 1854 година — Кримска война: Франция афишира война на Русия.
• 1857 година — В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
• 1859 година — В Цариград стартира да излиза в. „ България “ под редакцията на Драган Цанков.
• 1871 година — Учредена е Парижката комуна.
• 1885 година — В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението.
• 1891 година — В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести.
• 1910 година — Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излетява край Марсилия.
• 1920 година — При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в региона на Големите езера (САЩ) умират над 380 души, други 1700 са ранени.
• 1921 година — Китайският параход Хонконг потъва след конфликт в подводна канара, умират 1094 души.
• 1930 година — Турция трансформира името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора — на Анкара.
• 1939 година — Гражданска война в Испания: Войната приключва с завладяването на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
• 1940 година — В Солун стартира построяването на постройката на Международния мострен панаир.
• 1940 година — В Съединени американски щати е открит нов изотоп на урана — плутоний 239.
• 1973 година — Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да одобри неговата премия „ Оскар “, с цел да може тя да стачкува против дискриминирането на коренното население в Съединени американски щати.
• 1973 година — Възродителен развой: 500 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена промяна на мюсюлманските имена, при оказаната опозиция са убити трима селяни.
• 1974 година — Николае Чаушеску е определен за президент на Румъния.
• 1979 година — След 30-дневна употреба вторият реактор на АЕЦ, ситуирана на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата нуклеарна повреда в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
• 1983 година — Среща в София на учени от балканските страни на тематика „ Балканите — безядрена зона “.
• 1994 година — В България стартират митинги на частните издатели и радио разпространители срещу Закона за добавена стойност — до 31 март с.г. огромните всекидневници не излизат.
• 1994 година — При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) сред последователи на Зулу и на Африкански народен конгрес умират 18 души, а стотици са ранени.
• 2005 година — При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, умират към 2000 души в Индонезия и Сингапур.
• 2009 година — От 20:30 до 21:30 (българско време) е извършен Часът на земята.
Родени
• 1472 година — Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)
• 1515 година — Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)
• 1592 година — Ян Амос Коменски, чешки мъдрец († 1670 г.)
• 1609 година — Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)
• 1663 година — Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)
• 1750 година — Франсиско де Миранда, латиноамерикански бунтовник († 1816 г.)
• 1800 година — Йохан Георг Ваглер, немски зоолог († 1832 г.)
• 1833 година — Нил Попов, съветски историк († 1891 г.)
• 1840 година — Емин паша, судански откривател († 1892 г.)
• 1862 година — Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)
• 1866 година — Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)
• 1868 година — Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
• 1871 година — Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)
• 1874 година — Стефан Минчев, български книжовник († 1912)
• 1882 година — Георги Скрижовски, български бунтовник († 1925 г.)
• 1887 година — Димчо Дебелянов, български стихотворец († 1916 г.)
• 1890 година — Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)
• 1892 година — Корнел Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 година († 1968 г.)
• 1897 година — Сеп Хербергер, немски футболист († 1977 г.)
• 1910 година — Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)
• 1914 година — Бохумил Храбал, чешки публицист († 1997 г.)
• 1915 година — Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)
• 1921 година — Дърк Богард, английски артист († 1999 г.)
• 1923 година — Владислав Молеров, български артист († 1996 г.)
• 1925 година — Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)
• 1928 година — Збигнев Бжежински, американски политолог
• 1929 година — Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)
• 1930 година — Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
• 1936 година — Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)
• 1936 година — Марио Варгас Льоса, перуански публицист, Нобелов лауреат
• 1939 година — Продан Нончев, български артист
• 1946 година — Алехандро Толедо, президент на Перу
• 1948 година — Даян Уийст, американска актриса
• 1951 година — Панайот Панайотов, български артист
• 1952 година — Андрей Даниел, български художник
• 1953 година — Тома Томов, български политик
• 1955 година — Ивайло Дичев, български публицист
• 1959 година — Ангел Грънчаров, български мъдрец
• 1968 година — Джон Ли, английски барабанист († 2002 г.)
• 1970 година — Винс Вон, американски артист
• 1973 година — Танер Али, български политик
• 1975 година — Иван Елгера, испански футболист
• 1981 година — Джулия Стайлс, американска актриса
• 1985 година — Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
• 1986 година — Лейди Гага, певица
Починали
• 193 година — Пертинакс, римски император (* 126 г.)
• 1285 година — Мартин IV, римски папа (* ок. 1210)
• 1378 година — Григорий XI, римски папа (* ок. 1336)
• 1687 година — Константин Хьойгенс, холандски стихотворец и композитор (* 1596 г.)
• 1712 година — Ян ван дер Хейден, холандски художник и откривател (* 1637 г.)
• 1794 година — Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, мъдрец и политолог (* 1743 г.)
• 1811 година — Доситей Обрадович, сръбски публицист (* ок. 1740)
• 1881 година — Модест Мусоргски, съветски композитор (* 1839 г.)
• 1884 година — Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория (р. 1853)
• 1892 година — Константин декор Алвенслебен, немски военачалник (* 1809 г.)
• 1903 година — Тодор Саев, български боен и бунтовник (* 1872 г.)
• 1916 година — Павел Плеве, съветски офицер (* 1850 г.)
• 1941 година — Вирджиния Улф, английска писателка и феминистка (* 1882 г.)
• 1943 година — Сергей Рахманинов, съветски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.)
• 1953 година — Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.)
• 1969 година — Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на Съединени американски щати (* 1890 г.)
• 1976 година — Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.)
• 1985 година — Георги Караиванов, български стихотворец (* 1897 г.)
• 1985 година — Марк Шагал, френски художник от беларуски генезис (* 1887 г.)
• 1994 година — Йожен Йонеско, драматург и публицист (* 1909 г.)
• 2001 година — Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.)
• 2004 година — Питър Устинов, британски артист (* 1921 г.)
Празници
• Българска православна черква — княз Боян Български
• Азербайджан — Ден на националната сигурност
• Либия — Тържества във връзка края на английското наличие и Ден на евакуацията
• Сърбия — Ден на Конституцията
• Тибет — Ден на Освобождението на робите
• Чехия и Словакия — Ден на учителя
• ЮАР — Ден на фамилията
obekti.bg
Фабр не е единственият човек, който се пробва да построи аероплан, който излетява от водата, лети сполучливо и се приземява още веднъж във водата. Успешно. Други изобретатели също вършат голям брой опити – даже още преди братята Райт да съумеят да излетят и да се приземят в Кити Хоук. Австриецът Уилям Крес основава хидроплан през 1901 година, който излетява от река Сена, само че не със лична сила – теглен е от параход. Луи Блерио от Франция и Глен Къртис от Съединени американски щати също вършат опити, като Къртис съумява година след Фабр.
Hydravion на Фабр е имал рамка от явен с памучно покритие. Поплавъкът пък е бил направен от шперплат. Тежал над един звук, а размахът на крилете е достигал 14 метра.
Фабр в никакъв случай не е пилотирал аероплан преди този незабравим мартенски ден през 1910 година След като започва 7-цилиндровия мотор Gnome с 50 конски сили и полита на височина 2 метра над водата. Hydravion изминава към 2 км със скорост 24.5 км/ч.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 37 година — Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с купата Принципат.
• 193 година — Римският император Пертинакс е погубен от Преторианската армия, която след това продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
• 845 година — Париж е унищожен при нахлуване на викинги, предвождани евентуално от Рагнар Лодброк, който събира огромен данък, с цел да напусне града.
• 1776 година — В Москва е основан Болшой спектакъл.
• 1802 година — Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада — втория прочут метеорит след 1 Церера.
• 1844 година — В Испания е основана жандармерията — военизирана полиция за битка с повсеместния бандитизъм в страната.
• 1854 година — Кримска война: Франция афишира война на Русия.
• 1857 година — В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
• 1859 година — В Цариград стартира да излиза в. „ България “ под редакцията на Драган Цанков.
• 1871 година — Учредена е Парижката комуна.
• 1885 година — В Съединени американски щати публично е основана Армията на спасението.
• 1891 година — В Лондон се организира първото международно състезание по повдигане на тежести.
• 1910 година — Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излетява край Марсилия.
• 1920 година — При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в региона на Големите езера (САЩ) умират над 380 души, други 1700 са ранени.
• 1921 година — Китайският параход Хонконг потъва след конфликт в подводна канара, умират 1094 души.
• 1930 година — Турция трансформира името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора — на Анкара.
• 1939 година — Гражданска война в Испания: Войната приключва с завладяването на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
• 1940 година — В Солун стартира построяването на постройката на Международния мострен панаир.
• 1940 година — В Съединени американски щати е открит нов изотоп на урана — плутоний 239.
• 1973 година — Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да одобри неговата премия „ Оскар “, с цел да може тя да стачкува против дискриминирането на коренното население в Съединени американски щати.
• 1973 година — Възродителен развой: 500 чиновници на Министерство на вътрешните работи влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена промяна на мюсюлманските имена, при оказаната опозиция са убити трима селяни.
• 1974 година — Николае Чаушеску е определен за президент на Румъния.
• 1979 година — След 30-дневна употреба вторият реактор на АЕЦ, ситуирана на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата нуклеарна повреда в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
• 1983 година — Среща в София на учени от балканските страни на тематика „ Балканите — безядрена зона “.
• 1994 година — В България стартират митинги на частните издатели и радио разпространители срещу Закона за добавена стойност — до 31 март с.г. огромните всекидневници не излизат.
• 1994 година — При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) сред последователи на Зулу и на Африкански народен конгрес умират 18 души, а стотици са ранени.
• 2005 година — При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, умират към 2000 души в Индонезия и Сингапур.
• 2009 година — От 20:30 до 21:30 (българско време) е извършен Часът на земята.
Родени
• 1472 година — Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)
• 1515 година — Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)
• 1592 година — Ян Амос Коменски, чешки мъдрец († 1670 г.)
• 1609 година — Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)
• 1663 година — Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)
• 1750 година — Франсиско де Миранда, латиноамерикански бунтовник († 1816 г.)
• 1800 година — Йохан Георг Ваглер, немски зоолог († 1832 г.)
• 1833 година — Нил Попов, съветски историк († 1891 г.)
• 1840 година — Емин паша, судански откривател († 1892 г.)
• 1862 година — Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)
• 1866 година — Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)
• 1868 година — Максим Горки, съветски публицист († 1936 г.)
• 1871 година — Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)
• 1874 година — Стефан Минчев, български книжовник († 1912)
• 1882 година — Георги Скрижовски, български бунтовник († 1925 г.)
• 1887 година — Димчо Дебелянов, български стихотворец († 1916 г.)
• 1890 година — Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)
• 1892 година — Корнел Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 година († 1968 г.)
• 1897 година — Сеп Хербергер, немски футболист († 1977 г.)
• 1910 година — Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)
• 1914 година — Бохумил Храбал, чешки публицист († 1997 г.)
• 1915 година — Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)
• 1921 година — Дърк Богард, английски артист († 1999 г.)
• 1923 година — Владислав Молеров, български артист († 1996 г.)
• 1925 година — Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)
• 1928 година — Збигнев Бжежински, американски политолог
• 1929 година — Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)
• 1930 година — Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
• 1936 година — Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)
• 1936 година — Марио Варгас Льоса, перуански публицист, Нобелов лауреат
• 1939 година — Продан Нончев, български артист
• 1946 година — Алехандро Толедо, президент на Перу
• 1948 година — Даян Уийст, американска актриса
• 1951 година — Панайот Панайотов, български артист
• 1952 година — Андрей Даниел, български художник
• 1953 година — Тома Томов, български политик
• 1955 година — Ивайло Дичев, български публицист
• 1959 година — Ангел Грънчаров, български мъдрец
• 1968 година — Джон Ли, английски барабанист († 2002 г.)
• 1970 година — Винс Вон, американски артист
• 1973 година — Танер Али, български политик
• 1975 година — Иван Елгера, испански футболист
• 1981 година — Джулия Стайлс, американска актриса
• 1985 година — Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
• 1986 година — Лейди Гага, певица
Починали
• 193 година — Пертинакс, римски император (* 126 г.)
• 1285 година — Мартин IV, римски папа (* ок. 1210)
• 1378 година — Григорий XI, римски папа (* ок. 1336)
• 1687 година — Константин Хьойгенс, холандски стихотворец и композитор (* 1596 г.)
• 1712 година — Ян ван дер Хейден, холандски художник и откривател (* 1637 г.)
• 1794 година — Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, мъдрец и политолог (* 1743 г.)
• 1811 година — Доситей Обрадович, сръбски публицист (* ок. 1740)
• 1881 година — Модест Мусоргски, съветски композитор (* 1839 г.)
• 1884 година — Леополд, херцог на Олбани, наследник на кралица Виктория (р. 1853)
• 1892 година — Константин декор Алвенслебен, немски военачалник (* 1809 г.)
• 1903 година — Тодор Саев, български боен и бунтовник (* 1872 г.)
• 1916 година — Павел Плеве, съветски офицер (* 1850 г.)
• 1941 година — Вирджиния Улф, английска писателка и феминистка (* 1882 г.)
• 1943 година — Сергей Рахманинов, съветски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.)
• 1953 година — Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.)
• 1969 година — Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на Съединени американски щати (* 1890 г.)
• 1976 година — Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.)
• 1985 година — Георги Караиванов, български стихотворец (* 1897 г.)
• 1985 година — Марк Шагал, френски художник от беларуски генезис (* 1887 г.)
• 1994 година — Йожен Йонеско, драматург и публицист (* 1909 г.)
• 2001 година — Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.)
• 2004 година — Питър Устинов, британски артист (* 1921 г.)
Празници
• Българска православна черква — княз Боян Български
• Азербайджан — Ден на националната сигурност
• Либия — Тържества във връзка края на английското наличие и Ден на евакуацията
• Сърбия — Ден на Конституцията
• Тибет — Ден на Освобождението на робите
• Чехия и Словакия — Ден на учителя
• ЮАР — Ден на фамилията
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ