Анна Жукивская, терапевт: Тийнейджърите днес имат много повече опит от нас на техните години
Анна Жукивская е приключила университета " Ричмънд " в Лондон със компетентност логика на психиката и е сертифициран семеен терапевт, направляващ родителите и техните деца от разнообразни възрасти през богата палитра от прочувствени и поведенчески проблеми и рецесии в личностното развиване и връзки. От над 13 години тя приема в кабинета си в София както обособени персони, по този начин и цели фамилии, като предлага фамилното посещаване при работа с младежи. Работи и като учебен психолог, което значи, че е непосредствено въвлечена във всички тематики, свързани с развиването на един подрастващ. Майка е на две деца.
Майките и бащите през днешния ден са ангажирани и в извънработно време, наподобяват напрегнати и уплашени, постоянно бързащи. На този декор отглеждат децата си. Родителството сега по-трудна задача ли е, отколко беше за предходните генерации?
- По-голяма част от родителите, които сега са на 40 години, сме деца на отсъстващи родители. Тогава, през 90-те, се случваха огромни промени – едни експерти, които трябваше да осъществят своите най-големи триумфи, бяха захвърлени в извънредно несигурна среда. Ние, децата им, бяхме оставени да се оправяме сами, да се възпитаваме улично и оцеляхме, макар неприятните условия Така че и тогава не им е било елементарно.
Какво време е тийнейджърството?
- Това е извънредно динамично и ползвотворно време. В него детето се диференцира, отделя се от родителското тяло и това би трябвало да му се разреши, несъмнено, в избрани параметри. То би трябвало да разполага със независимост, с цел да направи своите неточности и когато ги извърши, да знае, че има какъв да е до него и да го поддържа.
В този интервал се смесват разнообразни детайли. Съществено въздействие играят хормоналните промени в тялото, както и развиването на мозъка. Заедно с физическото съзряване се следят и прочувствени амплитуди. Детето тества родителите си дали ще го обичат такова, каквото е – с всичките му особености, странности, протест против наложени правила, от които има потребност. Това е времето на величието – " аз мога и знам всичко ", " иска ми се размине ", времето на отхвърлянето.
Винаги споделям, че в случай че някой не е минал през този развой, то той ще го връхлети на 25-27 години, тогава, когато би трябвало да е съзрял прочувствено. Така че когато един родител ми каже - " само че то беше толкоз положително дете, даже по време на тийнейджърството ", за мен светва алена лампа.
Много постоянно родителите споделят, че като че ли някой е сменил детето им, смяната е внезапна
- Това не е тъкмо по този начин, тъй като в действителност в детето дълго време са протичали разнообразни процеси, до момента в който даден отключващ детайл ги е разкрило – да вземем за пример гледало е някакъв филм, случило се е нещо в учебно заведение и му е кипнало – наподобява на тенджера под налягане.
До 11-12-годишна възраст децата приказват доста, хубаво е родителите да заловен този миг, тъй като по-късно те в действителност затварят една врата.
Кое е най-важното за този " характерен интервал "?
- Най-важното е да беседваме с децата. Но доста постоянно, ние, родителите, питаме не с цел да чуем какво имат да ни кажат те, а с цел да изречем какво имаме да кажем ние. Така връзката незабавно се стопира. Нека да ги изслушаме, даже и да не сме съгласни с чутото. Да им дадем опорна точка в разговора, само че без да се усещат наказани и да не влизаме в моралистична позиция, която не води до на никое място.
Много постоянно даваме и изричаме забрани, до момента в който гледаме в екраните на смарт телефона си. Това е така наречен " разсеяно родителство ". Не бива да се позволява, би трябвало да сме в действителност присъстващи, да дадем 100 % внимание.
С какви проблеми идват при вас родителите и младежите?
- Различни са. Има доста уплашени деца в 7 и 8 клас, изгубили съня си от терзания, свързани с матурите. Дори и да липсват упования към това по какъв начин ще се оправят на изпитите, към и в тях витае извънредно напрежение. Ако си поставил еднакъв знак сред това кой си ти и какви са твоите достижения, то сега, в който станат нестабилни, ти ще загубиш чувството за себе си като стойностна персона и тогава ще навлизем в рискова фаза.
Когато някой родител ми се обади и каже – имаме обстановка и проблем с младежа у дома, то аз постоянно предлагам кабинета да се посети и от най-малко единия от родителите, налага се да участва даже цялото семейство. Какъвто и признак да има, той ни дава визия за цялата система – в младежа не се случва нещо настрана, изолирано в неговия живот. Например постоянно се вижда, че когато има проблеми в родителската двойка, детето се пробва по всевъзможен метод да насочи вниманието върху себе си, с цел да може двамата родители да се обединят най-малко за тази идея.
Какви са вълнениета и проблемите на днешното младо потомство?
- Един от най-големите проблеми сега е предизвиканото от обществените мрежи чувство за така наречен FOMО (от Fear of Missing Out) – т.е. че непрекъснато изпускаш нещо, или че тук и в този момент би трябвало нещо да се случи. Няма никакво задържане на този подтик, няма никакво предпочитание да се изчака. Равнението е по отношение на софтуерното развиване към нас – колкото скоростта е по-бърза, толкоз и по-бързо желаеме и нямаме самообладание за нищо.
Тийнейджърите употребяват най-вече Инстаграм, който се смята от родителите за по-безобидната обществена мрежа, само че това не е напълно по този начин. В него всеобщо публикувани са хаштаговете, посредством които се основават групи по ползи. Освен с хубави, те са свързани и с деструктивни моменти, като хранителни разстройства, самоубийствени настройки и към момента настоящото самонараняване. На пръв взор те не си личат, само че който е осведомен, ги търси – да вземем за пример #ana идва от " анорексия ", #mia – от булимия. Чрез хаштаговете децата намират метод да споделят информация като по какъв начин да се крият от родителите при избран проблем.
Но въпреки всичко обществените мрежи дават и поддръжка – децата си намират общности, индентифицират се и споделят проблеми, намират с кого да си приказват, що се отнася до външния им тип като да вземем за пример терзания от поява на акне, а и освен.
Разпознавате ли " образен напън " върху децата от обществените мрежи за реализиране на " съвършената визия " или проблематична идентификация с известни персони?
- По-скоро не – в случай че 10 деца видят едно и също нещо, две ще реагират на въздействието му. В момента по-важно е самото проявление, селфи културата. Защото в случай че нещо не се покаже, то надали се е случило. Няма я границата на персоналния живот. Виждаме доста демонстрации на благополучен и прекрасен живот, само че, както знаем, доста от скучните или отрицателни моменти остават скрити. Тийнейджърите не схващат това и желаят да наваксат, желаят и на тях и им се случи този по-хубав живот...
Що се отнася до идентификацията с избрани известни персони – постоянно е имало такава. Да искаш да приличаш на артисти, артисти, в този момент и влогъри и K-pop звезди, е обикновено. Ти търсиш нещо, от което да се почувстваш част, да заприличаш на някого, който харесваш и това става посредством образния код. В същия миг сигналите от родителя са доста значими – той би трябвало да демонстрира, че обича детето си такова, каквото е, без значение от цвета на косата му. Тийнейджърите търсят отговор на въпроса " Кой съм аз " от самото начало.
Усещането за себе си постоянно ще минава през това по какъв начин другите ни виждат. Когато това обаче стане главно и най-определящо за мен и моето себеусещане, тогава става проблем – т.е. цената ти се мери по това.
Трябва ли да се тормозим от съвсем непрекъснатия достъп до интернет и обществени мрежи при децата?
- Да, тъй като те се изгубват – губят визия какво тъкмо ги заобикаля и че не всичко е в телефона. А самите родители изпускат момента с лягането вечер и разрешат да се гледат смарт телефони в леглото. Трябва да се знае, че светлините възбуждат мозъка и заради това децата заспиват мъчно, от което следва поредност от отрицателни натрупвания – задействат всевъзможни когнитивни проблеми като затруднено запаметяване, централизация и внимание, неспокойствие, компликация при връзки.
Родителят не трябва да се тормози да има надзор върху телефона на детето си, да следи къде е то, да му слага предел с интернет, да прегледа какви приложения е свалило, без да гледа наличието му, в случай че няма експлицитното позволение за това.
Какви са днешните младежи?
- Днешните младежи са доста спонтанни, по-спокойни в това да заявят себе си, имат опция да опитват с гении. Много от тях доброволстват и се включват в разнообразни планове, точно тъй като имат свободата да се изразят. В този възраст, с изключение на да цялостни с хрумвания за дивотии, те са богати и на доста проекти, планове, хрумвания. Имат доста повече опит от нас в миналото на техните години.
Те са и по-отворени към флуидността, към това по какъв начин се дефинират като полова ориентировка. В този смисъл са по-толерантни, макар всички сега рискови позиции за обичайното семейство.
Съветите на психолога:
- Говорете доста и откровено с децата си;
Но внимавайте, когато го вършиме – слагайте си цедилка за прилагателни, етикети, обвинения;
- Не е нужно да сте другари с децата си – те си има техни такива. Нужно е да сме родителят, който може да бъде дирек на поддръжка, нужен отвън средата им;
- Не се сърдете, в случай че младежът ви каже, че ви ненавижда. Първо, това не значи, че в действителност е по този начин и, второ, изричането на сходна имитация е добър знак – това значи, че той има независимост да я изрази тази тежка емоция;
- Родителят би трябвало да покаже, че го боли, когато чуе нещо отрицателно за себе си. Начинът, по който децата се учат да боравят с страстите, е, когато ни следят нас. Каквото вършим, това ще видят;
- Не се тормозете, че ще ги изплашите с образци за злоуботреби с нездравословни вещества, ползвайте съществени образци. Синтетичните субстанции дават необратими въздействия на мозъка и нервната система;
- Не живеете с илюзията, че можете да предпазите детето си от всичко, само че можете да се надявате, че то ще ви потърси, когато попадне в пакост или в обстановка, с която не знае по какъв начин да се оправи. Затова е значимо да изградите връзка с него, с цел да знае, че вие постоянно ще сте там и ще помогнете;
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (22)
Майките и бащите през днешния ден са ангажирани и в извънработно време, наподобяват напрегнати и уплашени, постоянно бързащи. На този декор отглеждат децата си. Родителството сега по-трудна задача ли е, отколко беше за предходните генерации?
- По-голяма част от родителите, които сега са на 40 години, сме деца на отсъстващи родители. Тогава, през 90-те, се случваха огромни промени – едни експерти, които трябваше да осъществят своите най-големи триумфи, бяха захвърлени в извънредно несигурна среда. Ние, децата им, бяхме оставени да се оправяме сами, да се възпитаваме улично и оцеляхме, макар неприятните условия Така че и тогава не им е било елементарно.
Какво време е тийнейджърството?
- Това е извънредно динамично и ползвотворно време. В него детето се диференцира, отделя се от родителското тяло и това би трябвало да му се разреши, несъмнено, в избрани параметри. То би трябвало да разполага със независимост, с цел да направи своите неточности и когато ги извърши, да знае, че има какъв да е до него и да го поддържа.
В този интервал се смесват разнообразни детайли. Съществено въздействие играят хормоналните промени в тялото, както и развиването на мозъка. Заедно с физическото съзряване се следят и прочувствени амплитуди. Детето тества родителите си дали ще го обичат такова, каквото е – с всичките му особености, странности, протест против наложени правила, от които има потребност. Това е времето на величието – " аз мога и знам всичко ", " иска ми се размине ", времето на отхвърлянето.
Винаги споделям, че в случай че някой не е минал през този развой, то той ще го връхлети на 25-27 години, тогава, когато би трябвало да е съзрял прочувствено. Така че когато един родител ми каже - " само че то беше толкоз положително дете, даже по време на тийнейджърството ", за мен светва алена лампа.
Много постоянно родителите споделят, че като че ли някой е сменил детето им, смяната е внезапна
- Това не е тъкмо по този начин, тъй като в действителност в детето дълго време са протичали разнообразни процеси, до момента в който даден отключващ детайл ги е разкрило – да вземем за пример гледало е някакъв филм, случило се е нещо в учебно заведение и му е кипнало – наподобява на тенджера под налягане.
До 11-12-годишна възраст децата приказват доста, хубаво е родителите да заловен този миг, тъй като по-късно те в действителност затварят една врата.
Кое е най-важното за този " характерен интервал "?
- Най-важното е да беседваме с децата. Но доста постоянно, ние, родителите, питаме не с цел да чуем какво имат да ни кажат те, а с цел да изречем какво имаме да кажем ние. Така връзката незабавно се стопира. Нека да ги изслушаме, даже и да не сме съгласни с чутото. Да им дадем опорна точка в разговора, само че без да се усещат наказани и да не влизаме в моралистична позиция, която не води до на никое място.
Много постоянно даваме и изричаме забрани, до момента в който гледаме в екраните на смарт телефона си. Това е така наречен " разсеяно родителство ". Не бива да се позволява, би трябвало да сме в действителност присъстващи, да дадем 100 % внимание.
С какви проблеми идват при вас родителите и младежите?
- Различни са. Има доста уплашени деца в 7 и 8 клас, изгубили съня си от терзания, свързани с матурите. Дори и да липсват упования към това по какъв начин ще се оправят на изпитите, към и в тях витае извънредно напрежение. Ако си поставил еднакъв знак сред това кой си ти и какви са твоите достижения, то сега, в който станат нестабилни, ти ще загубиш чувството за себе си като стойностна персона и тогава ще навлизем в рискова фаза.
Когато някой родител ми се обади и каже – имаме обстановка и проблем с младежа у дома, то аз постоянно предлагам кабинета да се посети и от най-малко единия от родителите, налага се да участва даже цялото семейство. Какъвто и признак да има, той ни дава визия за цялата система – в младежа не се случва нещо настрана, изолирано в неговия живот. Например постоянно се вижда, че когато има проблеми в родителската двойка, детето се пробва по всевъзможен метод да насочи вниманието върху себе си, с цел да може двамата родители да се обединят най-малко за тази идея.
Какви са вълнениета и проблемите на днешното младо потомство?
- Един от най-големите проблеми сега е предизвиканото от обществените мрежи чувство за така наречен FOMО (от Fear of Missing Out) – т.е. че непрекъснато изпускаш нещо, или че тук и в този момент би трябвало нещо да се случи. Няма никакво задържане на този подтик, няма никакво предпочитание да се изчака. Равнението е по отношение на софтуерното развиване към нас – колкото скоростта е по-бърза, толкоз и по-бързо желаеме и нямаме самообладание за нищо.
Тийнейджърите употребяват най-вече Инстаграм, който се смята от родителите за по-безобидната обществена мрежа, само че това не е напълно по този начин. В него всеобщо публикувани са хаштаговете, посредством които се основават групи по ползи. Освен с хубави, те са свързани и с деструктивни моменти, като хранителни разстройства, самоубийствени настройки и към момента настоящото самонараняване. На пръв взор те не си личат, само че който е осведомен, ги търси – да вземем за пример #ana идва от " анорексия ", #mia – от булимия. Чрез хаштаговете децата намират метод да споделят информация като по какъв начин да се крият от родителите при избран проблем.
Но въпреки всичко обществените мрежи дават и поддръжка – децата си намират общности, индентифицират се и споделят проблеми, намират с кого да си приказват, що се отнася до външния им тип като да вземем за пример терзания от поява на акне, а и освен.
Разпознавате ли " образен напън " върху децата от обществените мрежи за реализиране на " съвършената визия " или проблематична идентификация с известни персони?
- По-скоро не – в случай че 10 деца видят едно и също нещо, две ще реагират на въздействието му. В момента по-важно е самото проявление, селфи културата. Защото в случай че нещо не се покаже, то надали се е случило. Няма я границата на персоналния живот. Виждаме доста демонстрации на благополучен и прекрасен живот, само че, както знаем, доста от скучните или отрицателни моменти остават скрити. Тийнейджърите не схващат това и желаят да наваксат, желаят и на тях и им се случи този по-хубав живот...
Що се отнася до идентификацията с избрани известни персони – постоянно е имало такава. Да искаш да приличаш на артисти, артисти, в този момент и влогъри и K-pop звезди, е обикновено. Ти търсиш нещо, от което да се почувстваш част, да заприличаш на някого, който харесваш и това става посредством образния код. В същия миг сигналите от родителя са доста значими – той би трябвало да демонстрира, че обича детето си такова, каквото е, без значение от цвета на косата му. Тийнейджърите търсят отговор на въпроса " Кой съм аз " от самото начало.
Усещането за себе си постоянно ще минава през това по какъв начин другите ни виждат. Когато това обаче стане главно и най-определящо за мен и моето себеусещане, тогава става проблем – т.е. цената ти се мери по това.
Трябва ли да се тормозим от съвсем непрекъснатия достъп до интернет и обществени мрежи при децата?
- Да, тъй като те се изгубват – губят визия какво тъкмо ги заобикаля и че не всичко е в телефона. А самите родители изпускат момента с лягането вечер и разрешат да се гледат смарт телефони в леглото. Трябва да се знае, че светлините възбуждат мозъка и заради това децата заспиват мъчно, от което следва поредност от отрицателни натрупвания – задействат всевъзможни когнитивни проблеми като затруднено запаметяване, централизация и внимание, неспокойствие, компликация при връзки.
Родителят не трябва да се тормози да има надзор върху телефона на детето си, да следи къде е то, да му слага предел с интернет, да прегледа какви приложения е свалило, без да гледа наличието му, в случай че няма експлицитното позволение за това.
Какви са днешните младежи?
- Днешните младежи са доста спонтанни, по-спокойни в това да заявят себе си, имат опция да опитват с гении. Много от тях доброволстват и се включват в разнообразни планове, точно тъй като имат свободата да се изразят. В този възраст, с изключение на да цялостни с хрумвания за дивотии, те са богати и на доста проекти, планове, хрумвания. Имат доста повече опит от нас в миналото на техните години.
Те са и по-отворени към флуидността, към това по какъв начин се дефинират като полова ориентировка. В този смисъл са по-толерантни, макар всички сега рискови позиции за обичайното семейство.
Съветите на психолога:
- Говорете доста и откровено с децата си;
Но внимавайте, когато го вършиме – слагайте си цедилка за прилагателни, етикети, обвинения;
- Не е нужно да сте другари с децата си – те си има техни такива. Нужно е да сме родителят, който може да бъде дирек на поддръжка, нужен отвън средата им;
- Не се сърдете, в случай че младежът ви каже, че ви ненавижда. Първо, това не значи, че в действителност е по този начин и, второ, изричането на сходна имитация е добър знак – това значи, че той има независимост да я изрази тази тежка емоция;
- Родителят би трябвало да покаже, че го боли, когато чуе нещо отрицателно за себе си. Начинът, по който децата се учат да боравят с страстите, е, когато ни следят нас. Каквото вършим, това ще видят;
- Не се тормозете, че ще ги изплашите с образци за злоуботреби с нездравословни вещества, ползвайте съществени образци. Синтетичните субстанции дават необратими въздействия на мозъка и нервната система;
- Не живеете с илюзията, че можете да предпазите детето си от всичко, само че можете да се надявате, че то ще ви потърси, когато попадне в пакост или в обстановка, с която не знае по какъв начин да се оправи. Затова е значимо да изградите връзка с него, с цел да знае, че вие постоянно ще сте там и ще помогнете;
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (22)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ