Здравей, мой осакатен град...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български
15 септември 2024 година
Върнах се в Харкив, той ме посрещна със сирена, незабавно, още на гарата. И в омерзителното й виене се чуваше издевателското „ добре пристигнала вкъщи, скъпа “.
За три отпускарски седмици – слънце, море, другари и благополучие да съм с дъщеричката – аз изцяло отвикнах от сивите улици, тревожните лица, миризмата на изгорялото.
Пътувахме с таксиджията в безмълвие. Аз, към момента зашеметена от три денонощия път, се вглеждах във витрините на „ своето “ кръстовище. В новите рани на града, които съм пропуснала. Ето улицата „ Академик Павлов “ – „ моето “ магазинче, банката, аптеката. Овъглени, празни, с шперплат вместо стъкла.
Винаги обичам да се връщам. Мисля, че най-приятният миг от отпуската е щракването на ключалката и скърцането на входната врата.
Моят дом.
Издържа, дочака. Привет, липсваше ми.
Най-вкусното кафе на света прави моята кафемашина, безусловно. Най-мекият халат виси в моята баня, а най-хубавият аспект е от моя прозорец.
Тръгнах към предградието да прибера Хектор, а по пътя диктувах бележки за бъдещите ми истории. Една смешна – за моя телефон, една трогателна – за една алея в Тел-Авив. И забавната – за сигурността в Израел и благите кучета на плажа.
Толкова доста неща желаех да ви опиша.
Тъкмо се връщахме по улицата „ Героите “, когато гръмна оня гърмеж. Авиобомбата – нея няма по какъв начин да я сбъркаш. Мигновено се вдигна стълб от дим. Девететажната постройка, повече от четиридесет ранени…
Няма боязън, единствено горест и болежка.
Здравей, Харкив. Здравей, мой сакат град, здравей, роден мой.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
15 септември 2024 година
Върнах се в Харкив, той ме посрещна със сирена, незабавно, още на гарата. И в омерзителното й виене се чуваше издевателското „ добре пристигнала вкъщи, скъпа “.
За три отпускарски седмици – слънце, море, другари и благополучие да съм с дъщеричката – аз изцяло отвикнах от сивите улици, тревожните лица, миризмата на изгорялото.
Пътувахме с таксиджията в безмълвие. Аз, към момента зашеметена от три денонощия път, се вглеждах във витрините на „ своето “ кръстовище. В новите рани на града, които съм пропуснала. Ето улицата „ Академик Павлов “ – „ моето “ магазинче, банката, аптеката. Овъглени, празни, с шперплат вместо стъкла.
Винаги обичам да се връщам. Мисля, че най-приятният миг от отпуската е щракването на ключалката и скърцането на входната врата.
Моят дом.
Издържа, дочака. Привет, липсваше ми.
Най-вкусното кафе на света прави моята кафемашина, безусловно. Най-мекият халат виси в моята баня, а най-хубавият аспект е от моя прозорец.
Тръгнах към предградието да прибера Хектор, а по пътя диктувах бележки за бъдещите ми истории. Една смешна – за моя телефон, една трогателна – за една алея в Тел-Авив. И забавната – за сигурността в Израел и благите кучета на плажа.
Толкова доста неща желаех да ви опиша.
Тъкмо се връщахме по улицата „ Героите “, когато гръмна оня гърмеж. Авиобомбата – нея няма по какъв начин да я сбъркаш. Мигновено се вдигна стълб от дим. Девететажната постройка, повече от четиридесет ранени…
Няма боязън, единствено горест и болежка.
Здравей, Харкив. Здравей, мой сакат град, здравей, роден мой.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ