Десет секунди - от сирената до взрива
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
25 юли 2022 година
Харкивските скици. Или железобетонът – подобен, какъвто е – без украси.
Разговори по време на кучешките разходки.
– Вече ме вбесява това „ слизайте в скривалищата “. Какво, по дяволите, укритие?! Къде е то – посочете ми, апелирам! Докато се спусна от деветия етаж, не една – три ракети ще се взривят. До гуша ми пристигна от техните скривалища. Мога да съумея единствено тенджера да си сложа на главата – ето това ми е цялото укритие!
– Да, да, мъжът ми засече времето с часовника: 10 секунди от виенето на сирената до гърмежа.
– Момичета, вкъщи би трябвало да се крием там, където се крият кучетата ни. Те имат вътрешен глас. Моето тича във ваната, когато гърми.
– И моето.
– И моето.
– И моята.
– Ох, а мен ме вбесяват въпросите: „ по какъв начин е твоят блок – стои ли си на мястото? “ Майка ви да …ба, та това е Харкив – в този момент блокът си стои на мястото, а след една минута към този момент лежи… в руини. И защо питат такива нелепости?
– Стига си подскачала! Пийни си по-добре.
– Сега е шест сутринта…
– Ха, та това е Харкив, дребната. Харкив е железобетон! Пий.
28 юли
Татко седи в инвалидното си кресло, напълно се е прегърбил, съвсем не яде, гледа маминия сериал. Толкова е прочувствено.
Откакто е изобретен тв приемника, този човек в никакъв случай не е гледал нищо друго, с изключение на новините и бокс. А в този момент откри канала, постави си очилата и гледа.
Вглежда се, като че ли желае в лицата на тези „ сапунени “ герои да види нея – своята Валюша.
– Татко, за какво си превключил новините?
– Майка ти обича този филм. Като излезе от болничното заведение, ще й разкажа всичко, което е пропуснала.
Родителите на Анна Гин – мама Валентина и баща Йосиф. Фото: Анна Гин / Фейсбук
Мама лежи и спи съвсем от самото начало. Дори лекарите не знаят – тя потегля ли си или се връща.
Последните пет месеца тя мечтаеше да се наспи. Ето че фантазията й се сбъдна.
Ние с баща се разбрахме да имаме вяра в чудото. Да имаме вяра, че тя ще се разсъни същата както преди.
И отново ще му се кара за всяка цигара.
– Йося, та ти към този момент пушиш третата през днешния ден, аз ги броя. Загаси я незабавно!
И вкъщи отново ще мирише на мамините печива.
И Хектор ще отнесе бърборене за мръсните си лапи, само че на часа ще бъде почерпен с „ изварката “ (малки палачинки от тесто с извара – бел. прев.) – „ малко късче може, тъй като храниш детето с някакви сухи нелепости “.
В Харкив все по този начин е доста гърмящо и ужасно. Особено по нощите. Оказва се обаче, че и с това се привиква.
Първите дни след всеки гърмеж ме връхлитаха паническите офанзиви. После попреминаха.
Днес, не помня към този момент в кой кръг от пъкъла „ татко-мама-татко-мама “ срещнах един прочут. Не успяхме да се здрависаме, изтрещя взрив. Той (не е напускал Харкив от началото на войната) умерено сподели: „ Доста надалеч, само че въпреки всичко е неприятно “.
Неприятно.
Това, което за естествен човек е отвратително, в Харкив просто се счита за " неприятно ".
Господи, по какъв начин не ни се желае да привикваме с това. Не бива, не е вярно, невероятно е да се мисли, че ракетата от звук и половина, летящата в жилищен квартал, е норма на живот.
Медицинската сестра в болничното заведение в подобен миг просто изчаква, преди да направи венозна инжекция.
Мисля, че всякога, когато нещо се взривява, би трябвало да си повтаряме: това е ликвидиране, закононарушение, тероризъм.
Да си го споделяме на глас, с цел да не свикнем с това.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
25 юли 2022 година
Харкивските скици. Или железобетонът – подобен, какъвто е – без украси.
Разговори по време на кучешките разходки.
– Вече ме вбесява това „ слизайте в скривалищата “. Какво, по дяволите, укритие?! Къде е то – посочете ми, апелирам! Докато се спусна от деветия етаж, не една – три ракети ще се взривят. До гуша ми пристигна от техните скривалища. Мога да съумея единствено тенджера да си сложа на главата – ето това ми е цялото укритие!
– Да, да, мъжът ми засече времето с часовника: 10 секунди от виенето на сирената до гърмежа.
– Момичета, вкъщи би трябвало да се крием там, където се крият кучетата ни. Те имат вътрешен глас. Моето тича във ваната, когато гърми.
– И моето.
– И моето.
– И моята.
– Ох, а мен ме вбесяват въпросите: „ по какъв начин е твоят блок – стои ли си на мястото? “ Майка ви да …ба, та това е Харкив – в този момент блокът си стои на мястото, а след една минута към този момент лежи… в руини. И защо питат такива нелепости?
– Стига си подскачала! Пийни си по-добре.
– Сега е шест сутринта…
– Ха, та това е Харкив, дребната. Харкив е железобетон! Пий.
28 юли
Татко седи в инвалидното си кресло, напълно се е прегърбил, съвсем не яде, гледа маминия сериал. Толкова е прочувствено.
Откакто е изобретен тв приемника, този човек в никакъв случай не е гледал нищо друго, с изключение на новините и бокс. А в този момент откри канала, постави си очилата и гледа.
Вглежда се, като че ли желае в лицата на тези „ сапунени “ герои да види нея – своята Валюша.
– Татко, за какво си превключил новините?
– Майка ти обича този филм. Като излезе от болничното заведение, ще й разкажа всичко, което е пропуснала.
Родителите на Анна Гин – мама Валентина и баща Йосиф. Фото: Анна Гин / Фейсбук
Мама лежи и спи съвсем от самото начало. Дори лекарите не знаят – тя потегля ли си или се връща.
Последните пет месеца тя мечтаеше да се наспи. Ето че фантазията й се сбъдна.
Ние с баща се разбрахме да имаме вяра в чудото. Да имаме вяра, че тя ще се разсъни същата както преди.
И отново ще му се кара за всяка цигара.
– Йося, та ти към този момент пушиш третата през днешния ден, аз ги броя. Загаси я незабавно!
И вкъщи отново ще мирише на мамините печива.
И Хектор ще отнесе бърборене за мръсните си лапи, само че на часа ще бъде почерпен с „ изварката “ (малки палачинки от тесто с извара – бел. прев.) – „ малко късче може, тъй като храниш детето с някакви сухи нелепости “.
В Харкив все по този начин е доста гърмящо и ужасно. Особено по нощите. Оказва се обаче, че и с това се привиква.
Първите дни след всеки гърмеж ме връхлитаха паническите офанзиви. После попреминаха.
Днес, не помня към този момент в кой кръг от пъкъла „ татко-мама-татко-мама “ срещнах един прочут. Не успяхме да се здрависаме, изтрещя взрив. Той (не е напускал Харкив от началото на войната) умерено сподели: „ Доста надалеч, само че въпреки всичко е неприятно “.
Неприятно.
Това, което за естествен човек е отвратително, в Харкив просто се счита за " неприятно ".
Господи, по какъв начин не ни се желае да привикваме с това. Не бива, не е вярно, невероятно е да се мисли, че ракетата от звук и половина, летящата в жилищен квартал, е норма на живот.
Медицинската сестра в болничното заведение в подобен миг просто изчаква, преди да направи венозна инжекция.
Мисля, че всякога, когато нещо се взривява, би трябвало да си повтаряме: това е ликвидиране, закононарушение, тероризъм.
Да си го споделяме на глас, с цел да не свикнем с това.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ