Да чувате вечно този вик!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
13 декември 2023 година
Тази вечер стопирах колата си пред входа на моя блок и преди да загася мотора, усетих някаква паника.
Огледах се. Всичко беше както постоянно: зеленото огънче на домофона, засипаният със сняг паркинг, старичък „ Форд “ с изпуснати гуми, който стои на това място вече двайсет и два месеца.
Пред входа – силует на висок мъж с необятни плещи във военна униформа. Хвърли фаса в кофата и потегли към вратата.
Движенията му, походката, жестовете излъчваха паника.
А след няколко секунди се разнесе женския зов. Чудовищен рев. Вой.
Не можеш да го сбъркаш с нищо друго. Така може да плаче единствено майка. Оплаквайки своето дете.
Господи, единствено преди един час ми се струваше, че отдавна съм закоравяла. Погребах родителите си – един след различен, бърборех с момчетата без ръце и крайници във военната болница, попадах под обстрелите в родния си град, бях контузена, видях опожарените до основи къщи на моите другари.
Но нищо през живота ми не ме потресе по този начин, както този миг пред входа в моя дом
Походката на оня боен, последното му дръпване на цигарата, входната врата, позвъняването и старата жена на прага.
– Вашият наследник е умрял.
Двестотният. (Така военните отбелязват починалите на фронта: „ груз „ двести “ – бел. прев.).
Знам, те са хиляди… Море от национални флагове по гробищата, билборди с имената на героите край пътищата, свещи по страниците в обществените мрежи. Приятели, познати, съученици. Това е ужасно и болно. Винаги – сълзи, бучка в гърлото и дива злоба. Но в тази тъга има и нотка на горделивост, признателност и възхита.
Днес хванах момент, в който няма нищо от това, с изключение на непоносимия вик на майката. Най-страшното лице на войната, което видях, чух, претърпях до момента.
Не мога да поема мирис.
Изчадия, почнали тази война, не ви искам гибел, не… Желая ви да чувате непрекъснато този зов. Пак и отново. Отново и още веднъж. Вечно.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
13 декември 2023 година
Тази вечер стопирах колата си пред входа на моя блок и преди да загася мотора, усетих някаква паника.
Огледах се. Всичко беше както постоянно: зеленото огънче на домофона, засипаният със сняг паркинг, старичък „ Форд “ с изпуснати гуми, който стои на това място вече двайсет и два месеца.
Пред входа – силует на висок мъж с необятни плещи във военна униформа. Хвърли фаса в кофата и потегли към вратата.
Движенията му, походката, жестовете излъчваха паника.
А след няколко секунди се разнесе женския зов. Чудовищен рев. Вой.
Не можеш да го сбъркаш с нищо друго. Така може да плаче единствено майка. Оплаквайки своето дете.
Господи, единствено преди един час ми се струваше, че отдавна съм закоравяла. Погребах родителите си – един след различен, бърборех с момчетата без ръце и крайници във военната болница, попадах под обстрелите в родния си град, бях контузена, видях опожарените до основи къщи на моите другари.
Но нищо през живота ми не ме потресе по този начин, както този миг пред входа в моя дом
Походката на оня боен, последното му дръпване на цигарата, входната врата, позвъняването и старата жена на прага.
– Вашият наследник е умрял.
Двестотният. (Така военните отбелязват починалите на фронта: „ груз „ двести “ – бел. прев.).
Знам, те са хиляди… Море от национални флагове по гробищата, билборди с имената на героите край пътищата, свещи по страниците в обществените мрежи. Приятели, познати, съученици. Това е ужасно и болно. Винаги – сълзи, бучка в гърлото и дива злоба. Но в тази тъга има и нотка на горделивост, признателност и възхита.
Днес хванах момент, в който няма нищо от това, с изключение на непоносимия вик на майката. Най-страшното лице на войната, което видях, чух, претърпях до момента.
Не мога да поема мирис.
Изчадия, почнали тази война, не ви искам гибел, не… Желая ви да чувате непрекъснато този зов. Пак и отново. Отново и още веднъж. Вечно.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ