Желязната ограда насред езерото
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
18 май 2023 година
Изгледах преди малко журналистическо разследване за достъпа до плажовете, а в действителност – за фактическото завладяване на крайбрежната линия от всевъзможни овластени чичковци. Още от тези – предходните. Или предшествениците на предходните, аз много-много не вдявам от тези типове.
Ако не бъркам, ставаше дума за селището Кедина Гора, Черкаска област. Но това по принцип не е важно, тъй като имаме цялостен куп сходни крайречни или крайезерни територии, че и малък Лихтенщайн от горната страна.
Фактически край всеки един изящен язовир или горичка ги има тези, придошлите навлеци. В този случай – придошлите строители.
В гореспоменатия сюжет едно момче споделя, че служителите не само са издигнали имения на брега, с които са затворили достъпа към плажовете на локалните селски поданици, само че и са построили огради в самите водоеми (!). Един тип „ това е наше парче водна територия, жалки просяци! “.
Не изпитвам и капка пролетарски гняв, напушва ме смях.
Да изтъпанчиш желязна ограда в езерото – напряко се е виц…
Още повече, че притежателите на тези оградки са се преместили в условния батальон „ Монако “ още преди година. И едва ли ще се върнат. А селяните до момента обикалят с километри цялото това величие, с цел да стигнат водата.
И ето, демонстрира създателят цялата тази хубост и аз виждам: ето я! Къщичката на моите фантазии. Мъничка (сигурно за прислугата), дървена, пред нея – зелена полянка, а в профил – вада. И борове наоколо.
В детството таман това споделях на родителите си: „ Като порасна, ще стана писателка, ще пребивавам в тъмна борова гора и ще пиша страшни детски приказки “.
Обръщам се към тези чичковци, които ще сменят тези чичковци. С една дума – към тези, които ще лишават от неприятните и ще подарят на положителните: към този момент съм пораснала!
След половин година ще чукна петдесетака, нуждая се от писателска къщурка. Пишете си там някъде: положително момиче, учтиво, писателка.
А съществено – ето за какво пиша всичко това, другари.
Сега издателство „ Віват “ готви за щемпел новата ми брошура „ Дневникът на една харкивчанка “ за първата година на пълномащабната война. Разбира се, тя ще излезе на украински език.
Но аз знам, че ме четат куп хора, родили се още по безкрайните руски простори, имигрирали още през предишния век, и на тях им е мъчно да четат на украински.
Та се чудя, дали да не издам настрана и независимо известно количество екземпляри за такива читатели.
Затова ще ви помоля, щом имате свободна минутка, пишете в мненията си, на какъв език ви е по-удобно да четете моите текстове. Искам да проуча „ статистиката “.
Тази дописка я направих на украински, без да виждам в речника (материалът е на украински, а нормално авторката написа на съветски език – бел. прев.) За чистота на опита.
P.S. На вниманието на ботовете и лудите! Тук става дума не за езиков въпрос! Водя със своите читатели частна сказка, не се месете, в случай че обичате. Минавайте, не се струпвайте. Представете си, че сред нас е езерото, а в него – желязна ограда.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
18 май 2023 година
Изгледах преди малко журналистическо разследване за достъпа до плажовете, а в действителност – за фактическото завладяване на крайбрежната линия от всевъзможни овластени чичковци. Още от тези – предходните. Или предшествениците на предходните, аз много-много не вдявам от тези типове.
Ако не бъркам, ставаше дума за селището Кедина Гора, Черкаска област. Но това по принцип не е важно, тъй като имаме цялостен куп сходни крайречни или крайезерни територии, че и малък Лихтенщайн от горната страна.
Фактически край всеки един изящен язовир или горичка ги има тези, придошлите навлеци. В този случай – придошлите строители.
В гореспоменатия сюжет едно момче споделя, че служителите не само са издигнали имения на брега, с които са затворили достъпа към плажовете на локалните селски поданици, само че и са построили огради в самите водоеми (!). Един тип „ това е наше парче водна територия, жалки просяци! “.
Не изпитвам и капка пролетарски гняв, напушва ме смях.
Да изтъпанчиш желязна ограда в езерото – напряко се е виц…
Още повече, че притежателите на тези оградки са се преместили в условния батальон „ Монако “ още преди година. И едва ли ще се върнат. А селяните до момента обикалят с километри цялото това величие, с цел да стигнат водата.
И ето, демонстрира създателят цялата тази хубост и аз виждам: ето я! Къщичката на моите фантазии. Мъничка (сигурно за прислугата), дървена, пред нея – зелена полянка, а в профил – вада. И борове наоколо.
В детството таман това споделях на родителите си: „ Като порасна, ще стана писателка, ще пребивавам в тъмна борова гора и ще пиша страшни детски приказки “.
Обръщам се към тези чичковци, които ще сменят тези чичковци. С една дума – към тези, които ще лишават от неприятните и ще подарят на положителните: към този момент съм пораснала!
След половин година ще чукна петдесетака, нуждая се от писателска къщурка. Пишете си там някъде: положително момиче, учтиво, писателка.
А съществено – ето за какво пиша всичко това, другари.
Сега издателство „ Віват “ готви за щемпел новата ми брошура „ Дневникът на една харкивчанка “ за първата година на пълномащабната война. Разбира се, тя ще излезе на украински език.
Но аз знам, че ме четат куп хора, родили се още по безкрайните руски простори, имигрирали още през предишния век, и на тях им е мъчно да четат на украински.
Та се чудя, дали да не издам настрана и независимо известно количество екземпляри за такива читатели.
Затова ще ви помоля, щом имате свободна минутка, пишете в мненията си, на какъв език ви е по-удобно да четете моите текстове. Искам да проуча „ статистиката “.
Тази дописка я направих на украински, без да виждам в речника (материалът е на украински, а нормално авторката написа на съветски език – бел. прев.) За чистота на опита.
P.S. На вниманието на ботовете и лудите! Тук става дума не за езиков въпрос! Водя със своите читатели частна сказка, не се месете, в случай че обичате. Минавайте, не се струпвайте. Представете си, че сред нас е езерото, а в него – желязна ограда.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ