Официални резултати от провелата се анкета по повод Деня на аутизма
Анкетата: „ Каква е настоящата осведоменост на обществото ни по отношение на живота на хората с аутизъм и приемането им като част от другите общности “ е инициирана от Пространство за образуване на детски умения и наставнически пълномощия „ ЗА ТЕБ, ДЕТЕ “- Варна с поддръжката на Сдружение „ Родители на деца и възрастни с аутизъм “ – Русе
РЕЗУЛТАТИ:
Анкетата е персонално изпратена до над 250 души. Има три изявления с деен линк към нея и още 2 пъти по толкоз – обществено в обществените мрежи. Срокът за изчакване на отговори е 15 дни. Като резултат в допитването са взели присъединяване общо 87 души. Най-голяма част от присъединилите се са попълвали в ролята на родители – 76%. От тях 45% са родители на деца с аутизъм. 31% от родителите удостоверяват, че нямат деца с аутизъм в класа на своето дете. Общо 27% са експерти, подкрепящи деца със СОП /от които 12% са учители, 11% – медицински експерти, останалите 4% – психолози, логопеди, правосъден админ, академични преподавател/. 26% от всички дали отговор нямат връзка и не познават дете/лице с аутизъм.
На първо място – гласът на родителите:
Какво желае един родител да знаем за неговото дете, разрастващо се в спектъра на аутизма?
Аутистите са хора като всички останали. Аутизъм не е мръсна дума!
Всеки човек е неповторим!
Детето с аутизъм няма виновност, че се държи друго от другите деца, то не се държи по необикновен метод, тъй като по този начин желае или тъй като е невъзпитано. То има усложнения.
То не е рисково. По-скоро е Различно, само че Способно. То също е ужасно като всички деца!
Тези деца са доста чисти и положителни. Понякога доста надарени в избрана област! Дайте им време и те ще ви покажат своите познания и умения.
Единствено – всички да имат базова информация за казуса, което да им оказва помощ да реагират обикновено при избрани обстановки.
Към родителите, чиито деца не са аутисти: Не плашете своите деца и не им пречете да играят с дете аутист. То не е ужасно, просто се забавлява по друг метод.
Може да не наподобява, че слуша и схваща, само че схваща доста повече, в сравнение с си мислим. Може да не може да приказва, само че не е малоумен и компликациите му с говора не се дължат на това, че не знае, а на характерно положение, което се назовава диспраксия.
Не е правилно, че аутистите не желаят да поддържат връзка, те просто не знаят по какъв начин или не могат по нормалния метод.
Не е правилно, че аутистите не обичат да бъдат докосвани. Има и такива, само че множеството обичат да бъдат прегръщани.
Аутистите остават чисти като деца, хитруват като деца и се радват като деца. Усещат и добрината в хората, и злото и реагират съгласно чувствата си.
Че му би трябвало повече време да отговори на заложен въпрос, защото му е мъчно да формулира отговора (ако изобщо е схванал въпроса). Силните звуци го плашат. Страх го е да отиде самичък до тоалетната в учебно заведение. Обича музиката и има доста добра музикална памет. Много е доверчив, дисциплиниран и добър. Не може да лъже. Има ритуали и когато не бъдат спазени, се разстройва.
Училището е отговорно за това да осведоми и приготви останалите родители за другите възпитаници в класа. Специално моето дете чете, счита и прави диктовки даже по-добре от връстниците си. Те просто се показват по-различно.
Че имат право на естествен живот.
Че прагът им на търпимост е прекомерно невисок и е належащо да бъдем толерантни и да научим децата си на приемливост.
Не сме герои и ние сме хора, които всеки ден търсят повода детето да има държание отвън „ нормите “ за държание в обществото. Не ни е цел да ни одобряват като по-специални, само че е реалност, че имаме по-специфичен метод на живот, съобразявайки се с детето ни, с цел да създадем света за него по-приятен и той да е благополучен и пълностоен човек.
Да знаят всичко, което знаят родителите на аутисти.
Какво споделя обществото/обществеността на родителите на деца с аутизъм /от позицията на съученик, родител на съученик, доктор, преподавател, терапевт…/:
От емпатия и удивление, само че дистанцирано през поддръжка и окуражаване до строго съдене през препоръки и препоръки…
ВЪЗХИЩАВАМ съдебна експертиза НА СИЛАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА Върховен административен съд!
Горе главата! Има от ден на ден експерти, които да работят с деца от аутистичния набор и в същото време да осведомят обществото за техните особености и потребности.
Запазете успокоение и естествен звук, говорете ясно и изрично, колкото и да е сложна обстановката.
Ако желаете децата ви да напредват, е належащо да бъдете доста мощно ангажирани в техния лечебен и учебен развой.
Приемете диагнозата. И не се тормозете да търсите помощ и поддръжка.
За да се усеща детето умерено в учебно заведение, не трябва да криете различността му, а да търсите връзка и екипна работа с учителите.
Отстоявайте позициите си като родители на деца със специфични потребности!
Търсете професионална поддръжка от най-ранна детска възраст.
Играйте повече с децата си от най-ранна възраст. Играта се учи, както всяко друго умеене – а асимилиране на игрови умения ще сближи детето с другите деца в норма, ще усъвършенства в пъти обществената му подготвеност, а и ще ускори връзката дете-родител.
Не спирайте да се самообразовате по казуса.
Включвайте детето в ежедневни действия вкъщи.
Не се опасявайте да включвате децата си в обществото.
Не губете вяра и бъдете непрекъснати с рехабилитацията и грижите за своето дете. То има право на заслужен и първокласен живот.
Опитайте се да узнаете повече за самите себе си и за предназначението им като човешко създание в този живот. Грижете се за себе си!
Как учителите оказват помощ на останалите деца да схванат и одобряват разликата на детето с аутизъм?
27% от отговорите са:Не мога да кажа!; В момента – по никакъв начин!. Сред останалите са:
Зависи от възрастта.
Разговори на тематика всички са разнообразни. Използване на интерактивни материали. Филми.
Говорим си с децата в техническите часове, до момента в който работим нещо. Разказвам им за различността на съученика им, за това, че той има потребност от поддръжка, за това че не трябва да го пренебрегват.
Обяснявам на останалите възпитаници, че те би трябвало да се опитат да се приспособят към детето аутист, а не то към тях.
Като го включвам.
Отговарям на техните въпроси. Обяснявам, че неприемливото на пръв взор държание е метод да поддържат връзка с нас.
Какво желаят да знаят още за аутизма учителите и какво им липсва като запас в работата?
По-тесен контакт с родителите, информация за държанието на детето вкъщи, за напредъка му;
Как да се подкрепи акомодацията на дете с аутизъм към груповите действия в детската градина?
Методи за другарство. Информация за характерни и различни техники за работа.
Функционална оценка в просветителна среда и учене на умения за независим живот.
Специализирана среда за образование на деца от спектъра.
Справянето със съществени поведенчески проблеми.
Методики за постигане до скрития капацитет.
Какво липсва като ясна информация за спецификата и потребностите на хората с аутизъм за лекари/педиатри или тесни експерти?
Липсва образование на педиатрите и ОПЛ за ранно различаване на казуса и опциите за работа с детето и фамилията.
Какъв да е методът при другарство с дете с аутизъм по време на обзор за диагностика на здравословен проблем.
Повече за техните ползи и всичко, предизвикващо безпокойството им.
Специфика при връзка с лица с аутизъм. Информация на наличен език.
Повече продан и практики от Европа и Съединени американски щати.
За страдание педиатрите имат извънредно малко знания за естественото невропсихическо развиване на дребните деца и постоянно успокояват подправено родителите. Това води до губене на скъпо време за терапия.
Ерготерапевтите са доста добре осведомени със спецификата и потребностите им, те са значима част от екипа за работа с тези деца.
Какво знаят и споделят тези, които нямат в обкръжението си човек с развиване от спектъра на аутизма?
Нищо не знаем за тези деца/ Не много/ Почти нищо – 34 % от отговорите
Че аутизмът е положение, а не болест.
Че аутистичния набор е доста необятен и всеки аутист е друг от другия и би трябвало да се комуникира с него съгласно особеностите му.
Че е мъчно да се оправят сами в всекидневието, че имат повече страхове и притеснения; че им е мъчно да поддържат връзка с другите хора, най-много с непознати, и че държанието им е по-различно, ненапълно малко необичайно като реакции. Много от аутистите имат проблем с усещанията, разбирането, а и с говоренето, с изразяването.
Че трябват доста старания, за се оправи семейството; нормално единия родител не работи.
Че са нужни доста старания и неизменност с цел да има резултат в държанието и построяването на обикновени привички, познания и умения в този вид деца.
Аутистите са доста умни и надарени в разнообразни креативен действия, само че асоциални, затворени и живеещи в личния си свят.
Че те самите имат потребност да бъдат събирани в групи от 3 до 5 дружно, с цел да може да се разгърне капацитета им.
Гледната точка на работодателите – какво желаят да научат за уменията, държанието, живота на хората с аутизъм?
Как да не се натоварват в компанията на други хора.
Как можем да ги ангажирам на работа, каква работа могат да работят, какъв брой часа могат да се натоварват. Как да им бъдем потребни.
Как да се стимулират за приобщавае към ежедневните действия.
Как да им бъде помогнато, с цел да могат да извършват работни отговорности.
Как да създадем среда, в която аутистът може да работи.
От какви условия би трябвало да се откажа, с цел да ги облекча в работата им.
Всичко, което се знае, което е написано в дебелите книги за тях.
Още малко от мислите, споделени в свободен текст:
Анкетата се прави оценка като доста добра, навременна и нужна. Колкото повече информация, толкоз по-добре. Това касае всички нас, тъй като тези деца са част от нашето общество. Необходимо е да се вършат сходни, без да се диференцират другите положения на децата/лицата със характерни усложнения.
Наложително е всички просветителни институции, НПО-та и експерти час по-скоро да преминат към на практика и в действителност дейности. Времето, силата и парите, които се прахосват 30 години по планове с преобладаващи меки ограничения – изследвания, информациони действия, срещи и кръгли маси, следва да се насочат към решение на съответни на практика проблеми и неналичия!
Изучаване на положителния международен опит и използването му в учебно заведение.
Създаването на опция повече хора да се включат в целия развой – като помощник-учители, експерти или даже „ гледачи “ /асистенти.
Обучение на учители, треньори и студенти, а даже и просто доброволци, които се интересуват от тематиката, би било от изгода. Могат да бъдат подготвени по какъв начин да се държат с хора от аутистичния набор, по какъв начин да им оказват помощ.
Обучението в главно учебно заведение не може да бъде непременно, откакто учебни заведения и учители не са подготвени за това, не е почтено родителите да се заблуждават, че стоене 1 час в учебно заведение ще помогне на това дете да получи уместно обучение. До 2 год. в системата на висшето обучение би трябвало да се вкарат курсове за преодоляване на характерни способи за работа с тези деца и лица например РЕКС, да се учи ABA и други
Студентите да получават повече информация и получават умения за работа с деца от аутистичния спектър; Държавата да намерения за подобаващи услуги освен за децата, само че и за лица над 18 години; Специалистите, работещи с тези деца, да минават специфични образования, да се намерения за узаконяване на работещите в това направление.
Темата е настояща, има доста да се развива нашето общество, с цел да одобри тези хора. Видала съм образци от чужбина за служащи, които поддържат връзка с другите служащи посредством ПЕКС, по кое време това ще се случи у нас?
Ако родителите поддържат и имат вяра във опциите на децата си, и самите деца ще се усещат оценени. Диагнозата не е причина за отменяне на хората с увреждания от обществото.
Финално: без обществото да схваща и осъзнава потребностите на хората в спектъра, мъчно може да се провокира логичен спор, който да създаде резултат на държавно равнище.
РЕЗУЛТАТИ:
Анкетата е персонално изпратена до над 250 души. Има три изявления с деен линк към нея и още 2 пъти по толкоз – обществено в обществените мрежи. Срокът за изчакване на отговори е 15 дни. Като резултат в допитването са взели присъединяване общо 87 души. Най-голяма част от присъединилите се са попълвали в ролята на родители – 76%. От тях 45% са родители на деца с аутизъм. 31% от родителите удостоверяват, че нямат деца с аутизъм в класа на своето дете. Общо 27% са експерти, подкрепящи деца със СОП /от които 12% са учители, 11% – медицински експерти, останалите 4% – психолози, логопеди, правосъден админ, академични преподавател/. 26% от всички дали отговор нямат връзка и не познават дете/лице с аутизъм.
На първо място – гласът на родителите:
Какво желае един родител да знаем за неговото дете, разрастващо се в спектъра на аутизма?
Аутистите са хора като всички останали. Аутизъм не е мръсна дума!
Всеки човек е неповторим!
Детето с аутизъм няма виновност, че се държи друго от другите деца, то не се държи по необикновен метод, тъй като по този начин желае или тъй като е невъзпитано. То има усложнения.
То не е рисково. По-скоро е Различно, само че Способно. То също е ужасно като всички деца!
Тези деца са доста чисти и положителни. Понякога доста надарени в избрана област! Дайте им време и те ще ви покажат своите познания и умения.
Единствено – всички да имат базова информация за казуса, което да им оказва помощ да реагират обикновено при избрани обстановки.
Към родителите, чиито деца не са аутисти: Не плашете своите деца и не им пречете да играят с дете аутист. То не е ужасно, просто се забавлява по друг метод.
Може да не наподобява, че слуша и схваща, само че схваща доста повече, в сравнение с си мислим. Може да не може да приказва, само че не е малоумен и компликациите му с говора не се дължат на това, че не знае, а на характерно положение, което се назовава диспраксия.
Не е правилно, че аутистите не желаят да поддържат връзка, те просто не знаят по какъв начин или не могат по нормалния метод.
Не е правилно, че аутистите не обичат да бъдат докосвани. Има и такива, само че множеството обичат да бъдат прегръщани.
Аутистите остават чисти като деца, хитруват като деца и се радват като деца. Усещат и добрината в хората, и злото и реагират съгласно чувствата си.
Че му би трябвало повече време да отговори на заложен въпрос, защото му е мъчно да формулира отговора (ако изобщо е схванал въпроса). Силните звуци го плашат. Страх го е да отиде самичък до тоалетната в учебно заведение. Обича музиката и има доста добра музикална памет. Много е доверчив, дисциплиниран и добър. Не може да лъже. Има ритуали и когато не бъдат спазени, се разстройва.
Училището е отговорно за това да осведоми и приготви останалите родители за другите възпитаници в класа. Специално моето дете чете, счита и прави диктовки даже по-добре от връстниците си. Те просто се показват по-различно.
Че имат право на естествен живот.
Че прагът им на търпимост е прекомерно невисок и е належащо да бъдем толерантни и да научим децата си на приемливост.
Не сме герои и ние сме хора, които всеки ден търсят повода детето да има държание отвън „ нормите “ за държание в обществото. Не ни е цел да ни одобряват като по-специални, само че е реалност, че имаме по-специфичен метод на живот, съобразявайки се с детето ни, с цел да създадем света за него по-приятен и той да е благополучен и пълностоен човек.
Да знаят всичко, което знаят родителите на аутисти.
Какво споделя обществото/обществеността на родителите на деца с аутизъм /от позицията на съученик, родител на съученик, доктор, преподавател, терапевт…/:
От емпатия и удивление, само че дистанцирано през поддръжка и окуражаване до строго съдене през препоръки и препоръки…
ВЪЗХИЩАВАМ съдебна експертиза НА СИЛАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА Върховен административен съд!
Горе главата! Има от ден на ден експерти, които да работят с деца от аутистичния набор и в същото време да осведомят обществото за техните особености и потребности.
Запазете успокоение и естествен звук, говорете ясно и изрично, колкото и да е сложна обстановката.
Ако желаете децата ви да напредват, е належащо да бъдете доста мощно ангажирани в техния лечебен и учебен развой.
Приемете диагнозата. И не се тормозете да търсите помощ и поддръжка.
За да се усеща детето умерено в учебно заведение, не трябва да криете различността му, а да търсите връзка и екипна работа с учителите.
Отстоявайте позициите си като родители на деца със специфични потребности!
Търсете професионална поддръжка от най-ранна детска възраст.
Играйте повече с децата си от най-ранна възраст. Играта се учи, както всяко друго умеене – а асимилиране на игрови умения ще сближи детето с другите деца в норма, ще усъвършенства в пъти обществената му подготвеност, а и ще ускори връзката дете-родител.
Не спирайте да се самообразовате по казуса.
Включвайте детето в ежедневни действия вкъщи.
Не се опасявайте да включвате децата си в обществото.
Не губете вяра и бъдете непрекъснати с рехабилитацията и грижите за своето дете. То има право на заслужен и първокласен живот.
Опитайте се да узнаете повече за самите себе си и за предназначението им като човешко създание в този живот. Грижете се за себе си!
Как учителите оказват помощ на останалите деца да схванат и одобряват разликата на детето с аутизъм?
27% от отговорите са:Не мога да кажа!; В момента – по никакъв начин!. Сред останалите са:
Зависи от възрастта.
Разговори на тематика всички са разнообразни. Използване на интерактивни материали. Филми.
Говорим си с децата в техническите часове, до момента в който работим нещо. Разказвам им за различността на съученика им, за това, че той има потребност от поддръжка, за това че не трябва да го пренебрегват.
Обяснявам на останалите възпитаници, че те би трябвало да се опитат да се приспособят към детето аутист, а не то към тях.
Като го включвам.
Отговарям на техните въпроси. Обяснявам, че неприемливото на пръв взор държание е метод да поддържат връзка с нас.
Какво желаят да знаят още за аутизма учителите и какво им липсва като запас в работата?
По-тесен контакт с родителите, информация за държанието на детето вкъщи, за напредъка му;
Как да се подкрепи акомодацията на дете с аутизъм към груповите действия в детската градина?
Методи за другарство. Информация за характерни и различни техники за работа.
Функционална оценка в просветителна среда и учене на умения за независим живот.
Специализирана среда за образование на деца от спектъра.
Справянето със съществени поведенчески проблеми.
Методики за постигане до скрития капацитет.
Какво липсва като ясна информация за спецификата и потребностите на хората с аутизъм за лекари/педиатри или тесни експерти?
Липсва образование на педиатрите и ОПЛ за ранно различаване на казуса и опциите за работа с детето и фамилията.
Какъв да е методът при другарство с дете с аутизъм по време на обзор за диагностика на здравословен проблем.
Повече за техните ползи и всичко, предизвикващо безпокойството им.
Специфика при връзка с лица с аутизъм. Информация на наличен език.
Повече продан и практики от Европа и Съединени американски щати.
За страдание педиатрите имат извънредно малко знания за естественото невропсихическо развиване на дребните деца и постоянно успокояват подправено родителите. Това води до губене на скъпо време за терапия.
Ерготерапевтите са доста добре осведомени със спецификата и потребностите им, те са значима част от екипа за работа с тези деца.
Какво знаят и споделят тези, които нямат в обкръжението си човек с развиване от спектъра на аутизма?
Нищо не знаем за тези деца/ Не много/ Почти нищо – 34 % от отговорите
Че аутизмът е положение, а не болест.
Че аутистичния набор е доста необятен и всеки аутист е друг от другия и би трябвало да се комуникира с него съгласно особеностите му.
Че е мъчно да се оправят сами в всекидневието, че имат повече страхове и притеснения; че им е мъчно да поддържат връзка с другите хора, най-много с непознати, и че държанието им е по-различно, ненапълно малко необичайно като реакции. Много от аутистите имат проблем с усещанията, разбирането, а и с говоренето, с изразяването.
Че трябват доста старания, за се оправи семейството; нормално единия родител не работи.
Че са нужни доста старания и неизменност с цел да има резултат в държанието и построяването на обикновени привички, познания и умения в този вид деца.
Аутистите са доста умни и надарени в разнообразни креативен действия, само че асоциални, затворени и живеещи в личния си свят.
Че те самите имат потребност да бъдат събирани в групи от 3 до 5 дружно, с цел да може да се разгърне капацитета им.
Гледната точка на работодателите – какво желаят да научат за уменията, държанието, живота на хората с аутизъм?
Как да не се натоварват в компанията на други хора.
Как можем да ги ангажирам на работа, каква работа могат да работят, какъв брой часа могат да се натоварват. Как да им бъдем потребни.
Как да се стимулират за приобщавае към ежедневните действия.
Как да им бъде помогнато, с цел да могат да извършват работни отговорности.
Как да създадем среда, в която аутистът може да работи.
От какви условия би трябвало да се откажа, с цел да ги облекча в работата им.
Всичко, което се знае, което е написано в дебелите книги за тях.
Още малко от мислите, споделени в свободен текст:
Анкетата се прави оценка като доста добра, навременна и нужна. Колкото повече информация, толкоз по-добре. Това касае всички нас, тъй като тези деца са част от нашето общество. Необходимо е да се вършат сходни, без да се диференцират другите положения на децата/лицата със характерни усложнения.
Наложително е всички просветителни институции, НПО-та и експерти час по-скоро да преминат към на практика и в действителност дейности. Времето, силата и парите, които се прахосват 30 години по планове с преобладаващи меки ограничения – изследвания, информациони действия, срещи и кръгли маси, следва да се насочат към решение на съответни на практика проблеми и неналичия!
Изучаване на положителния международен опит и използването му в учебно заведение.
Създаването на опция повече хора да се включат в целия развой – като помощник-учители, експерти или даже „ гледачи “ /асистенти.
Обучение на учители, треньори и студенти, а даже и просто доброволци, които се интересуват от тематиката, би било от изгода. Могат да бъдат подготвени по какъв начин да се държат с хора от аутистичния набор, по какъв начин да им оказват помощ.
Обучението в главно учебно заведение не може да бъде непременно, откакто учебни заведения и учители не са подготвени за това, не е почтено родителите да се заблуждават, че стоене 1 час в учебно заведение ще помогне на това дете да получи уместно обучение. До 2 год. в системата на висшето обучение би трябвало да се вкарат курсове за преодоляване на характерни способи за работа с тези деца и лица например РЕКС, да се учи ABA и други
Студентите да получават повече информация и получават умения за работа с деца от аутистичния спектър; Държавата да намерения за подобаващи услуги освен за децата, само че и за лица над 18 години; Специалистите, работещи с тези деца, да минават специфични образования, да се намерения за узаконяване на работещите в това направление.
Темата е настояща, има доста да се развива нашето общество, с цел да одобри тези хора. Видала съм образци от чужбина за служащи, които поддържат връзка с другите служащи посредством ПЕКС, по кое време това ще се случи у нас?
Ако родителите поддържат и имат вяра във опциите на децата си, и самите деца ще се усещат оценени. Диагнозата не е причина за отменяне на хората с увреждания от обществото.
Финално: без обществото да схваща и осъзнава потребностите на хората в спектъра, мъчно може да се провокира логичен спор, който да създаде резултат на държавно равнище.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ