Швеция, кюрдите и НАТО
Анкара, която счита доста емигранти от кюрдите, живеещи в Швеция, за терористи и сепаратисти, изисква твърди дейности от Стокхолм. В противоположен случай Турция ще откаже приемането на Швеция в НАТО.
Активната миграция към Швеция стартира през 60-те години. Първоначално те са били най-вече хора от Източна и Южна Европа и Латинска Америка. Към края на ХХ век се появяват имигранти от Близкия изток и Африка. Швеция примамва мигрантите със обществени придобивки: жилища, надбавки, с които човек може да живее без да работи, гратис обучение за малолетните. Потокът се трансформира в река: за пет години (2015-2020) Швеция одобри 160 000 мигранти. Сред тях имаше сомалийци, сирийци, чеченци, афганистанци, индийци, кюрди.
Новодошлите се концентрираха в " своите " анклави, говореха личните си езици и не беше ясно какво да се чака от тях. Скоро обаче стана ясно: престъпната обстановка в Швеция се утежни. Мигрантите се причислиха към незаконни банди и сполучливо се укриваха измежду своите сънародници. Полицията беше безсилна.
Особено безпокойствие за турските управляващи провокират кюрдите, които стартират да идват в Швеция през 70-те години. Много от тях развиват политическа активност. В Швеция има няколко депутати от кюрдски генезис: Амине Какабаве, Гулан Авчи, Лоуен Редар, Сара Гиле.
Наскоро кюрдски деятели – членове на „ Рожавския комитет ” разпространиха материали в обществените мрежи на фона на шведския парламент със знамената на Кюрдската работническа партия (бореща се за основаване на самостоятелна кюрдска държава; в Турция, Съединени американски щати и в Европейски Съюз се счита за терористична организация). Ръководителят на отдела за връзки на президентската администрация Фахретин Алтун изиска уредниците на акцията „ да бъдат подведени под отговорност и да бъдат спрени “.
Общият звук на изказванията на турските политици е следният: по какъв начин може страна, която не пречи на пропагандата на тероризма, да способства за отбраната на НАТО?
Анкара счита, че Стокхолм би трябвало да одобри законодателство за богохулството, да наложи възбрана за изгаряне на Корана и да забрани кюрдските демонстрации. Другите претенции на Турция включват преустановяване на поддръжката за Кюрдската работническа партия, изгонването на участниците в придвижването на Фетхуллах Гюлен, водач на неразрешената в Турция организация FETÖ, обвинен в организирането на опита за прелом през юли 2016 година
Наред с това се изисква и изгонването на редица кюрдски бежанци от Швеция, в частност на редактора на закритото издание Today`s Zaman Бюлент Кенеш. Швеция отхвърля да екстрадира Кенеш, смятайки, че няма задоволително учредения за това.
Когато Швеция беше неутрална страна, кюрдите се усещаха сигурни тук. Сега, когато шведите са безусловно завлечени в НАТО, те би трябвало да се оправдават.
Кюрдите се притесняват, че ще се трансфорат в разменна монета в разногласието сред Турция и Швеция и последната ще би трябвало да отстъпи. Но в случай че Швеция екстрадира политическите бежанци, държавното управление на страната рискува да се сблъска с доста мощен митинг в обществото.
Междувременно Стокхолм настойчиво чука на вратата на НАТО. В публикация, оповестена във Financial Times, шведският министър председател Улф Кристерсон прикани Турция да вземе позитивно решение, изключително откакто законът за битка с тероризма, за който Анкара настоя, влезе в действие оня ден: „ Дойде моментът съществено да се прегледа шведскота молба за присъединение към НАТО “.
Антъни Блинкен, който неотдавна посети Швеция, многозначително съобщи: „ Времее да продължим напред. “ Йенс Столтенберг беше по-конкретен: „ Швеция може да стане член на НАТО преди срещата на върха във Вилнюс [срещата на върха ще се състои на 11-12 юли] “. И той изясни: „ Аз съм в стеснен контакт с турските управляващи, с цел да подсигурявам, че Швеция ще стане пълновръстен член допустимо най-скоро. Много пъти съм приказвал с президента Реджеп Тайип Ердоган по този въпрос. “
Ердоган един път сподели: „ В политиката има единствено през днешния ден. Всичко може да се промени за 24 часа. "
Как ще е в този момент?
Дискусии към кюрдите се водят и в прилежаща Финландия - те са към 20 хиляди (в Швеция са доста повече: съгласно оценките към 85-110 хиляди души). Tурция насочи същите претенции към Хелзинки, само че разногласията бяха решени. Неутралната (вече в миналото) Финландия стана член на Северноатлантическия алианс.
В напълно близко бъдеще ще забележим какъв брой гъвкава е демокрацията в Швеция и какво са подготвени да създадат радикалните кюрдски бежанци в тази страна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Активната миграция към Швеция стартира през 60-те години. Първоначално те са били най-вече хора от Източна и Южна Европа и Латинска Америка. Към края на ХХ век се появяват имигранти от Близкия изток и Африка. Швеция примамва мигрантите със обществени придобивки: жилища, надбавки, с които човек може да живее без да работи, гратис обучение за малолетните. Потокът се трансформира в река: за пет години (2015-2020) Швеция одобри 160 000 мигранти. Сред тях имаше сомалийци, сирийци, чеченци, афганистанци, индийци, кюрди.
Новодошлите се концентрираха в " своите " анклави, говореха личните си езици и не беше ясно какво да се чака от тях. Скоро обаче стана ясно: престъпната обстановка в Швеция се утежни. Мигрантите се причислиха към незаконни банди и сполучливо се укриваха измежду своите сънародници. Полицията беше безсилна.
Особено безпокойствие за турските управляващи провокират кюрдите, които стартират да идват в Швеция през 70-те години. Много от тях развиват политическа активност. В Швеция има няколко депутати от кюрдски генезис: Амине Какабаве, Гулан Авчи, Лоуен Редар, Сара Гиле.
Наскоро кюрдски деятели – членове на „ Рожавския комитет ” разпространиха материали в обществените мрежи на фона на шведския парламент със знамената на Кюрдската работническа партия (бореща се за основаване на самостоятелна кюрдска държава; в Турция, Съединени американски щати и в Европейски Съюз се счита за терористична организация). Ръководителят на отдела за връзки на президентската администрация Фахретин Алтун изиска уредниците на акцията „ да бъдат подведени под отговорност и да бъдат спрени “.
Общият звук на изказванията на турските политици е следният: по какъв начин може страна, която не пречи на пропагандата на тероризма, да способства за отбраната на НАТО?
Анкара счита, че Стокхолм би трябвало да одобри законодателство за богохулството, да наложи възбрана за изгаряне на Корана и да забрани кюрдските демонстрации. Другите претенции на Турция включват преустановяване на поддръжката за Кюрдската работническа партия, изгонването на участниците в придвижването на Фетхуллах Гюлен, водач на неразрешената в Турция организация FETÖ, обвинен в организирането на опита за прелом през юли 2016 година
Наред с това се изисква и изгонването на редица кюрдски бежанци от Швеция, в частност на редактора на закритото издание Today`s Zaman Бюлент Кенеш. Швеция отхвърля да екстрадира Кенеш, смятайки, че няма задоволително учредения за това.
Когато Швеция беше неутрална страна, кюрдите се усещаха сигурни тук. Сега, когато шведите са безусловно завлечени в НАТО, те би трябвало да се оправдават.
Кюрдите се притесняват, че ще се трансфорат в разменна монета в разногласието сред Турция и Швеция и последната ще би трябвало да отстъпи. Но в случай че Швеция екстрадира политическите бежанци, държавното управление на страната рискува да се сблъска с доста мощен митинг в обществото.
Междувременно Стокхолм настойчиво чука на вратата на НАТО. В публикация, оповестена във Financial Times, шведският министър председател Улф Кристерсон прикани Турция да вземе позитивно решение, изключително откакто законът за битка с тероризма, за който Анкара настоя, влезе в действие оня ден: „ Дойде моментът съществено да се прегледа шведскота молба за присъединение към НАТО “.
Антъни Блинкен, който неотдавна посети Швеция, многозначително съобщи: „ Времее да продължим напред. “ Йенс Столтенберг беше по-конкретен: „ Швеция може да стане член на НАТО преди срещата на върха във Вилнюс [срещата на върха ще се състои на 11-12 юли] “. И той изясни: „ Аз съм в стеснен контакт с турските управляващи, с цел да подсигурявам, че Швеция ще стане пълновръстен член допустимо най-скоро. Много пъти съм приказвал с президента Реджеп Тайип Ердоган по този въпрос. “
Ердоган един път сподели: „ В политиката има единствено през днешния ден. Всичко може да се промени за 24 часа. "
Как ще е в този момент?
Дискусии към кюрдите се водят и в прилежаща Финландия - те са към 20 хиляди (в Швеция са доста повече: съгласно оценките към 85-110 хиляди души). Tурция насочи същите претенции към Хелзинки, само че разногласията бяха решени. Неутралната (вече в миналото) Финландия стана член на Северноатлантическия алианс.
В напълно близко бъдеще ще забележим какъв брой гъвкава е демокрацията в Швеция и какво са подготвени да създадат радикалните кюрдски бежанци в тази страна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ