„Дипломация на изтребителите”: Турция и Русия отново са до „червената черта” в Сирия
Анкара е извънредно раздразнена от ударите на съветските изтребители в северозападна Сирия против протурски бойци. До този извод стигнало сирийското аналитичното издание South Front, представено от svpressa.ru. В тази връзка турското външно министерство привикало съветския дипломат Алексей Йерхов , с цел да изрази своята угриженост и неодобрение от военните дейности на съветските сили.
Вестник „ Анадолу ", базирайки се на дипломатически източник в турското външно министерство, даже оповестява за нападението над болничното заведение от самолети, разпознати от опозицията против Асад като съветски. Бомбите и ракетите, написа вестникът, изравнили със земята град Сармада в Идлиб - в региона на граничния пункт Баб ал-Хава, който се намира на сирийско-турската граница против провинция Рейханли Хатай и региона покрай Магистрала М-4.
Ако се има вяра на формалните известия, страните, както нормално в такива случаи, се договорят да следват споразуменията сред Путин и Ердоган за деескалация. Но някои на Запад са сигурни, че случаят надали е завършен и е изцяло допустимо Русия и Турция да се изправят пред нова рецесия в връзките. Предполага се, че когато турците заявяват за „ съветски бомбардировки на лечебни заведения “ - това към този момент е зов към американците или по-скоро сигнал към западния свят, че „ бият нашите “.
Преди година Анкара даже свика Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в деня след въздушния удар, вследствие на което 34 турски бойци и офицери бяха убити в Идлиб. Тогава непрекъснатият представител на Турция в Организация на обединените нации Феридун Синирлиоглу също упрекна Москва.
Трябва да се кажат няколко думи за тази история, с цел да се покаже какъв брой комплицирани са връзките сред Москва и Анкара в Сирия.
![Американци оглавили колона от 300 автоцистерни с краден сирийски нефт]( "Американци оглавили колона от 300 автоцистерни с краден сирийски нефт")
Американци оглавили колона от 300 автоцистерни с краден сирийски нефт
С километри дълга колона от 300 цистерни с откраднат сирийски нефт минали сирийско-иракската граница на изток във вторник, 23 март...
В сходство със съглашението от Сочи, подписано сред Турция и Русия на 17 септември 2018 година, армейските елементи на Асад, с поддръжката на съветските изтребители, започнаха да се изтеглят от автомагистрала М-5, зад която имаше протурски бойци. Но вместо да останат на позициите си, подкрепените от Анкара войски започнаха да окупират по този начин наречените „ сиви зони ”.
Според изявленията от арабските конгреси, сирийските войски са се изтеглили безусловно с насила или под опасност от арбитражен съд. Няма подозрение, че за това Москва е упорствала мощно пред Дамаск. Сред командирите на държавната войска се заприказва за изменничество, защото сирийските земи бяха предадени без пердах и след това бяха върнати с огромни загуби.
Освен това, по този начин наречената опозиционна Сирийска национална войска (SSA), състояща се най-вече от туркомани, употребява момента и удари с „ нож в гърба ” хората на Асад покрай град Саракиб, чието огромно значение идва заради пресичането на два стратегически маршрута M- 5 (Север-Юг) и М-4 (Изток-Запад). Но това не е всичко. Турските военни незабавно се притичват на помощ на SSA.
Както написа вестник Hurriyet (Свобода), „ Турция, откакто направи доста сериозна стъпка на този стадий, предприе интервенция за задържане на града, като сложи контролни пунктове към Саракиб. В отговор армията на режима на Асад продължи напредването си по страничните пътища “, а по-късно стартира да се бори за предградията. Но точно поради турските танкове офанзивите на сирийските бойци се удавиха в кръв.
Тогава прокси войната сред протурските бойци и проруските хора на Асад за първи път в актуалната история навлезе, въпреки и за малко, в стадия на директна борба. Изтребители от съветските Върховен касационен съд нанесоха точни удари по нападателите. На идващия ден фотоси на изгорелите турски бронетранспортьори и танкове обиколиха света. Какво е забавно: Анкара в продължение на пет часа, в случай че, несъмнено, се има вяра на Hurriyet, е молила да спрат бомбардировките, евентуално не е била съгласна да напусне града.
![Предупреждения към Европейски Съюз за нова миграционна рецесия в Сирия поради дейностите на Съединени американски щати]( "Предупреждения към Европейски Съюз за нова миграционна рецесия в Сирия поради дейностите на Съединени американски щати")
Предупреждения към Европейски Съюз за нова миграционна рецесия в Сирия поради дейностите на Съединени американски щати
Нова миграционна рецесия назрява в Сирия, а филантропична злополука е на път поради Съединени американски щати и техните спътници, обявиха управляващите на Сирия и Ру...
За да бъдат наречени същински нещата, даже проправителствен турски вестник в действителност признава измяната на Ердоган, обяснявайки го с изключителното значение на Саракиб. Изглежда Анкара се е управлявала от правилото „ Когато не можеш, само че в действителност искаш, можеш “. Така че турците като цяло би трябвало да бъдат афектирани на себе си. Впрочем в този момент контролът върху стратегическите автомагистрали М-5 и М-4 е още веднъж в ръцете на Дамаск.
На какво се надяваше опитният Ердоган? Най-вероятно Анкара е разчитала, че Москва ще отстъпи. Но вместо договарящи, Кремъл изпрати Су-24, написа турският специалист Седат Ергин. Според него, точно съветските изтребители са трансформирали хода на борбата на 180 градуса. Всичко, което се е случило тогава, по прилика с „ дипломацията на канонерските лодки “, може да се назова „ дипломация на изтребителите “.
Беше толкоз безапелационно, когато турският министър на защитата Хулуси Акар съобщи, че Анкара ще внимава да не допусне различен парещ спор с Москва. Дори руснаците, нагледно казано, да бомбардират всичко, което се движи, по-добре е турците да не дават отговор. Междувременно броят на оръжията и броят на бойците, ситуирани от Турция в Идлиб, приказва за нещо друго.
В Турция доста известна тематика е „ Ще се бием ли с Русия за Идлиб? “ Все повече локални специалисти са склонни да мислят, че националните ползи на Турция не могат да бъдат предпазени с дипломатически способи, само че военното решение е изпълнено с огромни загуби, в това число стопански. Това, споделят те, е същото като изгарянето на последното одеяло поради няколко бълхи.
Експертът Неджат Еслен припомня на турците, че НАТО няма да застане на страната на Анкара в Сирия. Вероятно даже е имало съвещания, тъй че Турция ще би трябвало да се бие сама с втората по величина (руска) войска в света. Проблемът е друг: районът е пренаситен с огромни и дребни центрове на сили. Има и американски и ирански войски, както и куп огромни групировки – сунитски и шиитски. И всички те, на първо място Централно разузнавателно управление на САЩ, имат свои професионални провокатори.
![Хуманитарната злополука в Сирия - апетит и продължаващи наказания]( "Хуманитарната злополука в Сирия - апетит и продължаващи наказания")
Хуманитарната злополука в Сирия - апетит и продължаващи наказания
Това е злополука в катастрофата- към този момент 10 години не престават войната и насилието в Сирия. След войната настава и гладът, над 12 милион...
Неджат Еслен искрено написа, че не би трябвало да се подценява ролята на Съединени американски щати за подклаждане на спора сред Турция и Русия.
„ Въпреки че Русия, която управлява въздушното пространство в Идлиб, има доста преимущество на бойното поле, тя е сама в политическата сфера “ - отбелязва специалистът. И това дава на американците огромни благоприятни условия за манипулиране както с разузнаването, по този начин и с публичното мнение.
Ето за какво и Москва, и Анкара се придържат към тактиката Brinkmanship, по-известна в Турция като „ дипломация на скалите “. Според нея партиите в последния миг отстъпват от „ алената линия ", въпреки да наподобява, че войната е неизбежна.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
Още:
Вестник „ Анадолу ", базирайки се на дипломатически източник в турското външно министерство, даже оповестява за нападението над болничното заведение от самолети, разпознати от опозицията против Асад като съветски. Бомбите и ракетите, написа вестникът, изравнили със земята град Сармада в Идлиб - в региона на граничния пункт Баб ал-Хава, който се намира на сирийско-турската граница против провинция Рейханли Хатай и региона покрай Магистрала М-4.
Ако се има вяра на формалните известия, страните, както нормално в такива случаи, се договорят да следват споразуменията сред Путин и Ердоган за деескалация. Но някои на Запад са сигурни, че случаят надали е завършен и е изцяло допустимо Русия и Турция да се изправят пред нова рецесия в връзките. Предполага се, че когато турците заявяват за „ съветски бомбардировки на лечебни заведения “ - това към този момент е зов към американците или по-скоро сигнал към западния свят, че „ бият нашите “.
Преди година Анкара даже свика Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в деня след въздушния удар, вследствие на което 34 турски бойци и офицери бяха убити в Идлиб. Тогава непрекъснатият представител на Турция в Организация на обединените нации Феридун Синирлиоглу също упрекна Москва.
Трябва да се кажат няколко думи за тази история, с цел да се покаже какъв брой комплицирани са връзките сред Москва и Анкара в Сирия.
С километри дълга колона от 300 цистерни с откраднат сирийски нефт минали сирийско-иракската граница на изток във вторник, 23 март...
В сходство със съглашението от Сочи, подписано сред Турция и Русия на 17 септември 2018 година, армейските елементи на Асад, с поддръжката на съветските изтребители, започнаха да се изтеглят от автомагистрала М-5, зад която имаше протурски бойци. Но вместо да останат на позициите си, подкрепените от Анкара войски започнаха да окупират по този начин наречените „ сиви зони ”.
Според изявленията от арабските конгреси, сирийските войски са се изтеглили безусловно с насила или под опасност от арбитражен съд. Няма подозрение, че за това Москва е упорствала мощно пред Дамаск. Сред командирите на държавната войска се заприказва за изменничество, защото сирийските земи бяха предадени без пердах и след това бяха върнати с огромни загуби.
Освен това, по този начин наречената опозиционна Сирийска национална войска (SSA), състояща се най-вече от туркомани, употребява момента и удари с „ нож в гърба ” хората на Асад покрай град Саракиб, чието огромно значение идва заради пресичането на два стратегически маршрута M- 5 (Север-Юг) и М-4 (Изток-Запад). Но това не е всичко. Турските военни незабавно се притичват на помощ на SSA.
Както написа вестник Hurriyet (Свобода), „ Турция, откакто направи доста сериозна стъпка на този стадий, предприе интервенция за задържане на града, като сложи контролни пунктове към Саракиб. В отговор армията на режима на Асад продължи напредването си по страничните пътища “, а по-късно стартира да се бори за предградията. Но точно поради турските танкове офанзивите на сирийските бойци се удавиха в кръв.
Тогава прокси войната сред протурските бойци и проруските хора на Асад за първи път в актуалната история навлезе, въпреки и за малко, в стадия на директна борба. Изтребители от съветските Върховен касационен съд нанесоха точни удари по нападателите. На идващия ден фотоси на изгорелите турски бронетранспортьори и танкове обиколиха света. Какво е забавно: Анкара в продължение на пет часа, в случай че, несъмнено, се има вяра на Hurriyet, е молила да спрат бомбардировките, евентуално не е била съгласна да напусне града.
Нова миграционна рецесия назрява в Сирия, а филантропична злополука е на път поради Съединени американски щати и техните спътници, обявиха управляващите на Сирия и Ру...
За да бъдат наречени същински нещата, даже проправителствен турски вестник в действителност признава измяната на Ердоган, обяснявайки го с изключителното значение на Саракиб. Изглежда Анкара се е управлявала от правилото „ Когато не можеш, само че в действителност искаш, можеш “. Така че турците като цяло би трябвало да бъдат афектирани на себе си. Впрочем в този момент контролът върху стратегическите автомагистрали М-5 и М-4 е още веднъж в ръцете на Дамаск.
На какво се надяваше опитният Ердоган? Най-вероятно Анкара е разчитала, че Москва ще отстъпи. Но вместо договарящи, Кремъл изпрати Су-24, написа турският специалист Седат Ергин. Според него, точно съветските изтребители са трансформирали хода на борбата на 180 градуса. Всичко, което се е случило тогава, по прилика с „ дипломацията на канонерските лодки “, може да се назова „ дипломация на изтребителите “.
Беше толкоз безапелационно, когато турският министър на защитата Хулуси Акар съобщи, че Анкара ще внимава да не допусне различен парещ спор с Москва. Дори руснаците, нагледно казано, да бомбардират всичко, което се движи, по-добре е турците да не дават отговор. Междувременно броят на оръжията и броят на бойците, ситуирани от Турция в Идлиб, приказва за нещо друго.
В Турция доста известна тематика е „ Ще се бием ли с Русия за Идлиб? “ Все повече локални специалисти са склонни да мислят, че националните ползи на Турция не могат да бъдат предпазени с дипломатически способи, само че военното решение е изпълнено с огромни загуби, в това число стопански. Това, споделят те, е същото като изгарянето на последното одеяло поради няколко бълхи.
Експертът Неджат Еслен припомня на турците, че НАТО няма да застане на страната на Анкара в Сирия. Вероятно даже е имало съвещания, тъй че Турция ще би трябвало да се бие сама с втората по величина (руска) войска в света. Проблемът е друг: районът е пренаситен с огромни и дребни центрове на сили. Има и американски и ирански войски, както и куп огромни групировки – сунитски и шиитски. И всички те, на първо място Централно разузнавателно управление на САЩ, имат свои професионални провокатори.
Това е злополука в катастрофата- към този момент 10 години не престават войната и насилието в Сирия. След войната настава и гладът, над 12 милион...
Неджат Еслен искрено написа, че не би трябвало да се подценява ролята на Съединени американски щати за подклаждане на спора сред Турция и Русия.
„ Въпреки че Русия, която управлява въздушното пространство в Идлиб, има доста преимущество на бойното поле, тя е сама в политическата сфера “ - отбелязва специалистът. И това дава на американците огромни благоприятни условия за манипулиране както с разузнаването, по този начин и с публичното мнение.
Ето за какво и Москва, и Анкара се придържат към тактиката Brinkmanship, по-известна в Турция като „ дипломация на скалите “. Според нея партиите в последния миг отстъпват от „ алената линия ", въпреки да наподобява, че войната е неизбежна.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ