Бляскаво тържество за 65 г. на Английската
Ани Пондева – една прелестна българка от възрожденска Копривщица, поведе хорото на Английската гимназия в Пловдив на обилен и запаметяващ се ваучър на днешни и някогашни учители и на величествен брой някогашни ученици в най-престижния салон на парк-хотел „ Санкт Петербург ” късно нощес.
Случайно ли беше, че точно тя – труженик за българщината, врач и нравствен преподавател с хиляди почитатели измежду българите в Германия и Европа, а от две години практикуващ в резиденция „ Орфей ” в Стария град будител за възобновление на родния дух, се озова отпред на хорото – фолклорната еманация на родината? Никак, тъй като мотивът беше извънреден и доста български, доста пловдивски: 65-годишнината на това най-модерно, най-силно и най-европейско приблизително учебно заведение на днешна България.
Водено от шефа си Николай Радев, то неслучайно продължава по незабравим метод традициите, стартирани преди десетилетия от емблематичния Любен Христов и продължавани през годините от цяла войска шефове и водещи преподаватели от нашата страна и чужбина.
Учениците на Английската през днешния ден водят България напред, а през вчерашния ден се събраха край тепетата на Пловдив – този град-люлка, в който освен покоряваха върховете на езика на Шекспир, само че и се учиха на национализъм и водачество, изрично отговаряйки с „ Да бъда! ” на безконечния шекспиров въпрос: To be or not to be?
Преди това, в обедните часове на 3 юни, в сърцето на Пловдив, Джумаята – на „ арената ” на Римския стадион, Английската гимназия подари на стотици пловдивчани не гладиаторска борба, а един превъзходен театър, за който сега думите не ми стигат.
Затова взех решение по този начин: дано за този незабравим ден опишат за читателите на Plovdiv online самите настоящи възпитаници на Английската. Те бяха създателите на този празник, а знам, че измежду тях има и надарени бъдещи публицисти. Аз единствено ще им оказа помощ и, уповавам се, ще ги науча на нещо в този поминък. Така ще благодаря на Английската за всичко, което съм претърпял с моя випуск 78, с моя учител Стефан Памуков, който отвори пред перото ми страниците на поезията, и на десетки други като него, които освен ми даваха познания, само че и ми посочваха с персонален образец по какъв начин да бъда човек.
По този метод – с един трогателен училищен репортаж за събитието, гарниран с доста фотоси, връщам по виртуалните страници на уеб страницата своята авторска графа БУК – Българска учебна камбана, която преди време започнах сполучливо, само че заради съществени аргументи бях заставен самичък да прекъсна задълго. Така че, очаквайте през идващите дни този училищен материал.
Георги Ганев, стихотворец, ученик на АЕГ
Случайно ли беше, че точно тя – труженик за българщината, врач и нравствен преподавател с хиляди почитатели измежду българите в Германия и Европа, а от две години практикуващ в резиденция „ Орфей ” в Стария град будител за възобновление на родния дух, се озова отпред на хорото – фолклорната еманация на родината? Никак, тъй като мотивът беше извънреден и доста български, доста пловдивски: 65-годишнината на това най-модерно, най-силно и най-европейско приблизително учебно заведение на днешна България.
Водено от шефа си Николай Радев, то неслучайно продължава по незабравим метод традициите, стартирани преди десетилетия от емблематичния Любен Христов и продължавани през годините от цяла войска шефове и водещи преподаватели от нашата страна и чужбина.
Учениците на Английската през днешния ден водят България напред, а през вчерашния ден се събраха край тепетата на Пловдив – този град-люлка, в който освен покоряваха върховете на езика на Шекспир, само че и се учиха на национализъм и водачество, изрично отговаряйки с „ Да бъда! ” на безконечния шекспиров въпрос: To be or not to be?
Преди това, в обедните часове на 3 юни, в сърцето на Пловдив, Джумаята – на „ арената ” на Римския стадион, Английската гимназия подари на стотици пловдивчани не гладиаторска борба, а един превъзходен театър, за който сега думите не ми стигат.
Затова взех решение по този начин: дано за този незабравим ден опишат за читателите на Plovdiv online самите настоящи възпитаници на Английската. Те бяха създателите на този празник, а знам, че измежду тях има и надарени бъдещи публицисти. Аз единствено ще им оказа помощ и, уповавам се, ще ги науча на нещо в този поминък. Така ще благодаря на Английската за всичко, което съм претърпял с моя випуск 78, с моя учител Стефан Памуков, който отвори пред перото ми страниците на поезията, и на десетки други като него, които освен ми даваха познания, само че и ми посочваха с персонален образец по какъв начин да бъда човек.
По този метод – с един трогателен училищен репортаж за събитието, гарниран с доста фотоси, връщам по виртуалните страници на уеб страницата своята авторска графа БУК – Българска учебна камбана, която преди време започнах сполучливо, само че заради съществени аргументи бях заставен самичък да прекъсна задълго. Така че, очаквайте през идващите дни този училищен материал.
Георги Ганев, стихотворец, ученик на АЕГ
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ