Английски мастиф
Английският мастиф е измежду най-внушителните кучета. Какво би трябвало да знаем за тази забавна порода?
Стандарт за британски мастиф
Английският мастиф е огромно по размери куче. То може да се съпоставя по размери с тибетски мастиф, немски дог, каракачанска овчарка. Мъжките могат да доближат 79 см височина при раменете, а женските - 69 см. На тегло мъжките нормално стигат до 72 кг, а женските до 68 кг.
Английският мастиф има огромна, тежка, съвсем квадратна глава с добре маркирано разстояние сред очите. Горната част е плоска и ъгловата и даже клепачите имат мускули, което придава лека арка над всяко око.
Самата зурла на британския мастиф е необятна и също квадратна, къса във връзка с общите пропорции на главата, а мощните челюсти имат добре развити бърни, което прави огромните зъби забележими, даже когато кучето е неподвижен. Очите на британския мастиф нормално са кафяви на цвят и са раздалечени едно от друго, с черна багра към всяко. Малките им V-образни уши са в съответствие с черепа и са с мрачен цвят. Козината на британския мастиф е къса, гъста и много груба. Цветът варира в златисто, светлобежаво, кайсиено, сребристо или с линии като на тигър.
Една от най-забележителните характерности на британския мастиф е солидната мускулатура на шията, която е толкоз изразена, че основава арка в горната част. Наличието на такива мускули продължава и по дългия необятен тил на кучето. Английският мастиф има и огромен гръден панер, който е както необятен, по този начин и бездънен, и дълбоки флангове, без подчертана коремна дипла.
Английските мастифи живеят към 10-12 години.
Характер на британския мастиф
Мастифът е солидно, мускулесто куче. Нивата на доминанство при този тип варират, даже в границите на едно и също свърталище, само че постоянно тази порода я назовават гальовен колос. Куче надзирател по рождение, мастифът рядко лае, само че е в природата му да пази своята територия и семейство.
Ако се появи натрапен посетител и го спипат, кучето е по-вероятно да го приклещи в ъгъла или да легне от горната страна му, в сравнение с да го нападне непосредствено. Не е належащо да обучавате своя британски мастиф да бъде надзирател. Колкото и да е другарски надъхан, в случай че почувства заплаха, самичък ще се трансформира в надзирател, в случай че притежателите не са там, с цел да му наредят нещо друго.
Уверени и деликатни, тези кучета са доста търпеливи и се държат отлично с децата. Въпреки размерите си, кучетата от тази порода са интелигентни, спокойни, уравновесени и послушни. Приемат най-добре твърдо, само че нежно, търпеливо образование. Те обичат да угаждат, само че се нуждаят от непрекъснати човешки упътвания. Трябва да се социализират добре, с цел да се държат сдържано, а не враждебно с непознати.
Собствениците би трябвало да бъдат твърди, спокойни, поредни, уверени в своя престиж, с цел да стане ясно на мастифа, че доминанството е недопустимо. Ако един британски мастиф се социализира вярно той ще се държи добре и с други кучета.
Мастифът е податлив да се лигави, да диша шумно и да хърка. Малко е и сложен за обучаване. Целта при образованието на тази порода куче е стопанинът да се откри като лидер на глутницата. Съвсем естествено за кучето е да има подчиненост в глутницата, а когато кучето живее с хора те се трансформират в неговата глутница и всички би трябвало да следват водача. Тъй като кучето показва недоволството си с ръмжене и вероятно с хапане, всички хора в " глутницата " му би трябвало да се класират над него в йерархията. Хората би трябвало да са тези, които взимат решенията, а не кучетата. Само по този начин връзките ви с вашето куче могат да бъдат сполучливи.
Хранене при британския мастиф
Препоръчителното на ден количество е 6 до 8 чаши висококачествена суха кучешка храна дневно, разграничени на две или три хранения(препоръчително е да не се оставя непрекъснато храна в купичката). Колко яде едно възрастно куче зависи от неговия размер, възраст, метаболизъм и равнище на интензивност. Едно мощно интензивно куче ще се нуждае от повече храна от куче, което съвсем не се движи. Качеството на кучешката храна за британския мастиф също има значение - колкото по-добра е храната, толкоз по-малко от нея ще го засити.
Мастифите оставят обилие от слюнка в купичките си с вода тъй че е хубаво купичките да се изплакват допустимо най-често(поне един път на ден), с цел да са чисти.
Грижи за британския мастиф
Гладката, късокосместа четина на британския мастиф е лесна за поддържане. Кучето би трябвало да се реши с твърда четка, измежду което козината му да се забърше с парцал или забрадка. Това е хубаво да се прави най-малко два пъти седмично, макар че козината не му пада толкоз, тъй като то има солидни размери и количеството косми, които ще намирате, отново е много.
Мастифите имат доста здрави нокти, които е евентуално да им пречат при разходки. Подрязването на ноктите на всеки 3–4 седмици е добър табиет, който ще подсигурява, че те не стават прекомерно дълги, само че ще е нужна доста мощна професионална качествена ножица за нокти.
Мастифът има много скромни условия за кучешки извършения, като една или две разходки от 20 до 30 минути са му изцяло задоволителни. Трябва да се внимава по време на доста топло време, защото мастифите са склонни към прегряване, тъй че разходките би трябвало да бъдат осъществявани рано заран или късно вечер.
Болести при британския мастиф
Като се има поради много късият живот на британския мастиф е изненадващо какъв брой малко кучешки здравословни проблеми среща тази порода.
Поведенчески аномалии: Макар че нормално е доста мирен, е допустимо мастифът да развие проблеми с експанзията, изключително в ръцете на плахи или неопитни притежатели на мъжки кучета, които могат да станат склонни да поемат преобладаваща роля във взаимоотношение с непознати или други кучета.
Роговична дистрофия: Това е постоянно срещан проблем при доста породи, където транспарантната тъкан, която образува роговицата в предната част на окото, става дефектна. Ямите в роговицата са резултатът и макар че те постоянно не предизвикват огромен проблем, в някои случаи могат да бъдат сложни за разрешаване.
Демодекоза: Мастифите са измежду кучетата, които най-често са наранени от повтарящи се болести с акари на Demodex.Това са коменсални паразити, което значи, че живеят върху кожата на множеството животни, без да предизвикват проблеми, само че генетичния имунен недостиг в породата разрешава на тези акари да се развъждат, причинявайки мощно раздразнение на кожата. Въпреки че тази форма на краста е доста сложна за лечение, някои неотдавна създадени лекувания вършат това надалеч по-лесно и сполучливо.
Стомашна дилатация-волвулус: Известно също като отичане, това положение включва отичане и извъртане на стомаха, изисквайки незабавна хирургична интервенция, която постоянно води до гибел. Даването на едно огромно хранене дневно, вместо разделянето на храната сред две или три хранения, е предразполагащ фактор, както и упражненията директно след хранене, защото тежкият стомах има наклонност да се „ люлее “.
Хипотиреоидизъм: Мастифите са склонни към дисфункция на щитовидната жлеза, както и доста други породи. При нормална възраст на настъпване от 3–5 години, хипотиреоидизмът е резултат от заличаване на хормон-секретиращи кафези в щитовидната жлеза. Симптомите включват увеличение на тежестта, заспалост и промени в кожата и козината, като загуба на коса или пигментация.
Лимфосаркома: Това е рак на лимфната система, който се популяризира по цялото тяло по серия от взаимосвързани лимфни възли. Тези възли стават огромни и твърди, като някои кучета могат да получат явни отоци към шията и горните крака, а други просто да отслабнат или да пият прекалено доста течности. В този случай даже интервенция не би могла да отстрани казуса, а лекуването с медикаменти има за цел да понижи размера на тези отоци, с цел да усъвършенства и удължи живота на кучето.
